ЕЦБ стимулира финансовите пазари, а не банките

През 2016-та както и през всяка друга година печелят, тези които знаят как се правят и винаги са го правили. Инвеститорите инвестират, за да правят пари. Да ги стимулираш да инвестират, вместо да държат кеш и да бъдат таксувани има логика, но не и когато риск премията на очакваната ти възвращаемост (възвращаемост/риск) е изключително малка и няма как да оправдае исторически високата волатилност. Тоест за тях по-добрия вариант е да платят малка цена за сигурността отколкото да инвестират. Пазара расте, когато реалния ръст надхвърля очакванията. Проблема е, че глобалния ръст се забавя и ще продължи този тренд, а хората по природа са оптимисти - гледат розово на нещата. Централните банки нямат капацитет да поддръжат тази заблуда за ръст, защото текущите програми са достигнали КПД-то си, и оттук напред резултата от тях ще е пренебрежим. Кредитния цикъл е в късна фаза, а дефлационния натиск оказва негативно влияние. Акциите са над историческите си нива, а в търсене на сигурност вече се плаща да държиш дълг. Пазара не може да се поддържа на системи повече - трябва да се намали задлъжнялостта и да се смъкнат оценките. Въпросът пред централните банки е как това да стане плавно без сътресения, преди да задълбаем в дефлационната спирала като превърнем пазара в предвестник на рецесия. Може би е време да преместят фокусът от инвеститорите към консуматорите и да си спомнят за Хиликоптера Бен. Въпросът е дали богатите ще могат да се разделят с част от богатство си за всеобщото благо.