Усилията на централните банки не дават желания резултат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Усилията на централните банки не дават желания резултат

Еврото е поскъпнало спрямо долара с 4.2% от началото на годината

Усилията на централните банки не дават желания резултат

Движенията на валутните курсове отговарят все по-малко на предприетите политики

5639 прочитания

Еврото е поскъпнало спрямо долара с 4.2% от началото на годината

© Reuters


Ефективността на монетарните им интервенции, с който централните банки се стремят да направят по-евтина националната валута спрямо основни търговски партньори и да стимулират износа е под въпрос. Доларът се обезцени значително спрямо валутите на държави, които използват всички методи на монетарната политика, за да стимулират икономиките си, а Федералният резерв поне засега отказа да направи същото.

Европейската централна банка и курсът на еврото

Независимо че ЕЦБ значително разхлаби паричната си политика, като понижи лихвения процент по депозитите до -0.4%, намали основния лихвен процент за рефинансиране на банките в региона от 0.05 до 0%, а лихвата за овърнайт кредитиране - от 0.3 до 0.25%, европейската валута не показва признаци на забавяне. От началото на годината ръстът на еврото спрямо долара достига 4.2%, съобщава Wall Street Journal. Увеличаването на месечните суми на количествените облекчения с 20 млрд. до 80 млрд. евро с цел да се повиши паричното предлагане и инфлацията в еврозоната също не успяват да обезценят еврото спрямо долара.

В четвъртък единната европейска валута затвори на ниво от 1.1315 долара за едно евро, като през седмицата след заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) на 10 март валутата се е повишила с 2.87% спрямо долара. В петък еврото отстъпи спрямо американската валута с близо 0.4% до 1.127 за долар, след като главният икономист на ЕЦБ Питър Прает охлади спекулациите, че банката е изстреляла всички куршуми в опита си за възстановяване на икономическия растеж и повишаване на инфлацията в еврозоната, като заяви в интервю, че лихвите може да бъдат намалени още.

Какво би трябвало да се стане?

По-ниските лихвени проценти и по-високата инфлация, към която се стреми ЕЦБ, би следвало да обезценят единната европейска валута, като насочат инвеститорите към места с по-високи, или както е в случая със САЩ - на непроменени лихвени проценти. Пазарите обаче в момента се влияят в по-голяма степен от политиката на Федералния резерв, който през миналата седмица реши да не увеличава лихвите и обяви, че е твърде вероятно покачването на показателя през тази година да бъде само два пъти, а не четири, каквито бяха прогнозите на централната банка на САЩ в края на миналата година. По този начин последните усилия на Марио Драги и ЕЦБ от 10 март, когато еврото се разменяше за 1.09 долара, за момента е постигат обратен ефект и еврото поскъпна значително спрямо долара.

Същата беше реакцията на валутните пазари и след решението на японската централна банка да разхлаби своята парична политика, като във вторник реши да продължи програмата на количествени облекчения. Японската валута се разменяше в съотношение 113.81 йени за долар при отварянето на търговската сесия на 15 март и достигна най-високото си ниво по-късно в четвъртък, когато за кратко се установи на 110.65 йени за долар. Възходящият тренд на йената продължи и в петък, като курсът ѝ се повиши до 110.43 йени за долар, но следобед спадна и отново се върна към нива от около 111.5 йени за долар.

Индексът на долара спрямо кошницата от шестте основни валути достигна най-ниската си стойност от октомври миналата година, като в петък за кратко беше на петмесечното дъно от 94.61 пункта. Връх спрямо долара достигна и китайският юан, който в петък достигна най-високото си ниво от ноември - 6.46 за долар.

Има ли надежда за централните банки?

Донал Еленбергер от Federated Investors коментира пред Wall Street Journal, че все още е твърде рано да са отписват централните банки. Той посочва включването на корпоративните облигации в списъка на ценни книжа, които ЕЦБ ще изкупува, като част от програмата си за количествени облекчения. Това повиши цената на тези облигации, като същевременно намали значително доходността им и по този начин понижи цените за финансиране на компаниите чрез други инструменти. "Централните банки експериментират в движение, те нямат лаборатория, в която да правят опити предварително", каза още Еленберг в подкрепа на действията на институциите.

Ефективността на монетарните им интервенции, с който централните банки се стремят да направят по-евтина националната валута спрямо основни търговски партньори и да стимулират износа е под въпрос. Доларът се обезцени значително спрямо валутите на държави, които използват всички методи на монетарната политика, за да стимулират икономиките си, а Федералният резерв поне засега отказа да направи същото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK