Политиката на лесни пари е далеч от своя край
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политиката на лесни пари е далеч от своя край

На 16 март най-силната централна банка в света, ръководена от Джанет Йелън, реши да понамали оборотите, с които обеща да затяга паричната политика в края на 2015

Политиката на лесни пари е далеч от своя край

Просперитетът идва от спестявания, инвестициии и производство, а не от отрицателни лихви

2927 прочитания

На 16 март най-силната централна банка в света, ръководена от Джанет Йелън, реши да понамали оборотите, с които обеща да затяга паричната политика в края на 2015

© KEVIN LAMARQUE


Изминалите две седмици бяха наситени с решения на големите централни банки относно водената от тях монетарна политика. И макар опериращи под различни юрисдикции, всяка със своите специфики и проблеми, може би едно нещо е общо и ясно - политиката на лесни пари е далеч от своя край.

ЕЦБ

На 10 март ЕЦБ не изненада много с допълнителните монетарни стимули. Лихвата по депозитното улеснение бе намалена с -0.1%, съответно от -0.3% до -0.4%, тази на основните рефинансиращи операции вече е 0.00%. Количествените улеснения се увеличават от 60 млрд. до 80 млрд. евро на месец, като вече облигации на корпорации извън финансовия сектор са включени в програмата.

Бе стартирана и нова програма на таргетирани дългосрочни рефинансиращи операции (longer-term refinancing operations) TLTRO, при която банките на практика ще имат възможност да заемат пари на 0% и да връщат заема след това на нива от -0.4%, в случай че са увеличили заемите си с 2.5% или повече към нефинансови предприятия в края на програмата.

На практика това означава, че ЕЦБ ще плаща на банките, за да кредитират, и ще ги таксува, ако не го правят и поддържат свръхрезерви. Освен че по този начин финансовата система изглежда като обърната с главата надолу, навярно все повече граждани на еврозоната започват да търсят икономическия смисъл зад всичко това.

Посланието на ЕЦБ е ясно - харчете повече, за да може заедно да избегнем от дефлационна катастрофа и нова криза. Проблемът е следният - за обикновения гражданин на еврозоната, който е затънал в дългове, трупането на още такива не изглежда добра идея.

Въпреки старанието на ЕЦБ да раздава лесни пари пазарите не сметнаха решението за достатъчно щедро. Еврото поскъпна спрямо основните валути след решението, като EUR/USD поскъпна с 2%. Което ни отвежда до...

Фед

Причината EUR/USD да не поевтинее след срещата на ЕЦБ може би се крие в това, че пазарът калкулира отговора на Федералния резерв (Фед). На 16 март най-силната централна банка в света реши да понамали оборотите, с които обеща да затяга паричната политика в края на 2015 г. Лихвите останаха непроменени въпреки позитивните данни за инфлацията и пазара на труда (безработица от 4.9%), публикувани през последните месеци.

Всеобщото мнение е, че в такава ситуация централните банки трябва да затягат паричната политика. От комуникацията на Джанет Йелън стана ясно, че това няма да стане толкова бързо, защото банката освен зависима от данните в САЩ е и глобално зависима от тези по света, т.е. Фед не остава безразличен към сътресенията в еврозоната, Япония, Китай и много развиващи се пазари.

Как да е иначе? Ако досега всички други страни са купували ДЦК на САЩ и индиректно са кредитирали евтино американското правителство, в момента се наблюдава нетно "разтоварване" на ДЦК на САЩ в опит същите тези страни да решат собствените си бюджетни проблеми. Тенденцията е видима за Китай и страни като Мексико, Канада, ОАЕ и други развиващите се пазари, зависими от петрол.

Това несъмнено бута лихвите на ДЦК на САЩ нагоре, което заедно с намеренията за по-стегната парична политика прави финансирането на една от най- задлъжнелите страни в света особено трудно, и то в година на избори. Резултатът от комуникацията на Фед бе още по-голямо поевтиняване на долара спрямо еврото, а и срещу всички основни валути, както показва доларовият индекс спрямо шест основни валути.

Други основни играчи

На практика основните централни банки по света следват подобна политика. Централната банка на Англия остави основната лихва от -0,5%, както и количествените улеснения от 375 млрд. паунда непроменени. Смяташе се, че Англия заедно със САЩ ще бъдат едни от първите затегнали паричната политика. Покрай изключително волатилната ситуация за паунда покрай случващото се с BREXIT централната банка ще трябва да отложи намеренията си за неопределено време.

Може да се каже, че Япония вече е в рецесия, въпреки че не отговаря стриктно на учебникарската дефиниция от три поредни тримесечия с отрицателен растеж (последните три са съответно: -0,4%, +0,3%, -0,3%). Централната банка на страната влезе в лигата на отрицателните лихви при предишното си решение на 29 януари, като закотви лихвата по депозитите на търговските банки на -0,1% и я остави непроменена и на 15 март.

Японската централна банка поддържа една от най-големите програми за количествени улеснения, таргетирайки покупката на Японски ДЦК на стойност 80 трил. йени на година, също така покупка на корпоративни облигации на стойност 2.2 трлн. на месец, борсово търгувани фондове (ETF) на стойност 3.3 трлн. йени на месец, покупка на тръстове, инвестиращи в недвижима собственост, на стойност 90 млрд. йени на година. Въпреки тези усилия гуверньорът Коруда продължава да губи доверие, а инфлацията не може да отлепи от 0%.

2% таргет

Всички споменати по-горе централни банки залагат цел от инфлация близо до 2%. Въпреки че няма точно обяснение защо това е така, се смята, че 2-та процента са здравословни за икономиката, което от своя страна оправдава лесните пари. Има и малко по-различна гледна точка. Парите не са богатство. Ако бяха, Зимбабве щеше да е най-богата страна на света.

Ако създаваш пари от нищото, ще намалиш стойността на всички останали единици пари в икономиката. Печелят единствено тези, които имат първи достъп до новосъздадените пари. Не може да напечаташ растеж. Просперитетът идва от спестяванията, инвестирането и производството. Ако санкционираш този цикъл с отрицателни лихви, не може да очакваш просперитет. Търсенето не създава стойност.

С инжектирането на нови пари в икономиката може да стимулираш търсенето, но и цялото търсене на света не може да свърши нищо, ако тези, които търсят, не произвеждат. Бездомниците не са бедни, защото не търсят по-малко от останалите хора, а защото не произвеждат. Ако това не бъде взето под внимание, единствената инфлация, която ще наблюдаваме занапред, ще бъде тази в пропастта между бедни и богати.

Изминалите две седмици бяха наситени с решения на големите централни банки относно водената от тях монетарна политика. И макар опериращи под различни юрисдикции, всяка със своите специфики и проблеми, може би едно нещо е общо и ясно - политиката на лесни пари е далеч от своя край.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kihano avatar :-|
    kihano

    Ха ха, има пълно неразбиране на това, какво всъщност правят централните банки в капиталистическата икономика. Отговорът всъщност е нищо. Ако трябва да сме по-точни - онова което правят е да не пречат. Ако трябва да сме най-точни - паразитират върху обществото.
    Икономистите като автора, нека обяснят как ЦБ дава "лесни пари" и по важното - на кого ги дава? Ако това си обяснят може да им стане ясно защо количествените улеснения и ниските лихви не водят до икономически растеж и инфлация.
    Ама трябва и да престанат да слагат каруцата пред коня "цялото търсене на света не може да свърши нищо, ако тези, които търсят, не произвеждат. Бездомниците не са бедни, защото не търсят по-малко от останалите хора, а защото не произвеждат."
    Нека им подскажа: няма търговия там, където и парите и стоката са в едни и същи ръце!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дилемата на спестяващия

Дилемата на спестяващия

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK