МВФ: Политиките на централните банки обезсмислят ефекта от евтиния петрол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МВФ: Политиките на централните банки обезсмислят ефекта от евтиния петрол

Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард не подкрепя политиките на ниски лихви, налагани от централните банки

МВФ: Политиките на централните банки обезсмислят ефекта от евтиния петрол

Политиката на ниски лихвени проценти може да се окаже, че е потискала икономическата активност, вместо да я подкрепи

4851 прочитания

Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард не подкрепя политиките на ниски лихви, налагани от централните банки

© ANDREAS MANOLIS


Изходът е по-скъп петрол и покачване на лихвите от централните банки.

Политиките на централните банки може да са в основата на забавянето на световния растеж. Това се посочва в изследване на МВФ, публикувано в четвъртък. Според авторите по-ниските цени на петрола е трябвало да доведат до по-висок процент на ръст, най-вече при развитите икономики, но политиката на централните банки относно лихвените проценти е поставила пречка пред това.

Обратно действие

Петролът започна чувствително да поевтинява от юли 2014 г., като цената му тогава беше около 100 долара за барел. Оттогава насам под натиска на увеличаващото се производство и свиващото се предлагане цената му се намали с над 60 долара. Такъв спад би следвало да понижи цените на производство и да увеличи заетостта в държавите - вносителки на петрол, което обаче не се случи в пълния му потенциал.

Причината - ниските цени на петрола създават дефлационни процеси. Те обаче не могат да бъдат елиминирани от централните банки чрез ново понижаване на лихвите, тъй като в големите икономики те са нулеви и дори отрицателни, което ограничава действията им.

Какво е решението

Изходът според анализа на МВФ е по-високата цена на петрола и покачването на лихвените проценти от страна на централните банки. По-високата цена на нефта ще подейства инфлационно и ще стесни разстоянието между номинален и реален лихвен процент с увеличаването на приходите на компаниите.

Авторите също посочват, че по-ниските цени на петрола повлияват и на далновидността на политиките на централнтие банки. Те смятат, че институциите не са склонни да повишават лихвените нива, когато инфлацията е ниска или отрицателна. Това ги кара да поддържат лихвите ниски с надеждата, че това ще стимулира икономическата активност, което не се случва при намаляване на производствените разходи. Единствената променлива, която остава е цената на петрола, като нейното покачване, според авторите на изследването, ще повиши процентът на инфлацията, а това ще покачи приходите на компаниите.

Има и други реални опасности в следствие на ниските цени на суровината, извън пречките пред монетарната политика. Корпоративните и публични дългове на компании и държави, които се намират във веригата на добавената стойност на петрола, може да доведе до невъзможност да се обслужват тези задължения. Това в последствие ще даде отзвук и на капиталовите пазари, които стават все по-волатилни.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK