Отрицателната доходност превзема и корпоративните облигации

Освен държавните вече и корпоративните облигации в еврозоната и САЩ носят отрицателна доходност, съобщава Financial Times. Повече от 36 млрд. долара краткосрочни дългови книжа на частния сектор са преминали в негативна територия. В основата е политиката на Европейската централна банка по количествените улеснения. Всеки месец институцията изкупува 80 млрд. активи, вкарвайки ликвидност в икономиката с идеята да повиши инфлацията и да улесни кредитирането.

Пазарно изкривяване

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

През март от ЕЦБ решиха да включат и корпоративните ценни книжа в списъка на изкупуваните активи, което доведе автоматично до повишаване на цената им заради по-голямото търсене. По-скъп срочен дълг намалява доходността, която е водеща за дългосрочните държатели на подобни активи. Сред емитентите на книжа с негативна доходност попадат Johnson & Johnson, General Electric и Philip Morris и френската фармацевтична компания Sanofi, съобщава FT.

"С течение на времето и скъсяването на матуритета ще станем свидели на търговия с негативна доходност. Всичко е относителни и 0% вече не е долната граница", коментира Йеин Станли, портфолио мениджър в JP Morgan, цитиран от FT.

Дилърите на облигации имат изгода от търговията на ценни книжа с отрицателна доходност, защото са наясно, че ЕЦБ ще продължи да ги изкупува на вторичния пазар, завишавайки изкуствено цената им.



Една от целите на централната банка с присъствието на вторичния пазар беше да не влияе върху цената на книжата. По този начин оттам очакваха да купуват на справедливата цена, определена от търсенето и предлагането, което обаче не се осъществява.

Нови финансови оръжия за масово поразяване

От друга страна, това създаде условия, в които добре установените компании могат да емитират дълг много по-лесно и при по-добри условия заради гарантирания от ЕЦБ пазар. В комбинация с ниските лихви, които бяха наложени от институцията, се създават редица грешни стимули за компаниите с добър кредитен рейтинг да задлъжняват.

Така освен трилионите публични задължения, натрупани от държавите в ЕС, може да се очаква и значително повишение на корпоративния дълг. В глобален мащаб последният от началото на годината е нараснал с 1 трлн. долара по данни на Dealogic.

Другите проблеми идват от пенсионните фондове, които са едни от основните инвеститори в нискорискови активи. Те бяха принудени да сменят структурата на държаните активи от публичен в корпоративен дълг още в началото на количествените улеснения. По този начин типичният консервативен инвеститор бива поставен в положение да търси книжа, които да му носят доходност.

"Когато има толкова много ценни книжа, които носят отрицателна доходност, това съвсем естествено ще принуди инвеститорите да търсят по-доходоносни активи", коментира Марко Фратепиерто от Deutsche Bank.

Пред пенсионните фондове в еврозоната остава опцията дa започнат да изкупуват по-нискокачествени облигации, които не са обект на интерес от страна на ЕЦБ. Друга опция е покупката на акции, която също увеличава риска в портфейлите им. По този начин освен капиталовата структура на компаниите може да бъде афектирана и пенсионната система в еврозоната.

Освен обхвата проблем остава и продължителността на такава програма. Дефлацията се настани трайно в Европа в края на 2014 г., което веднага беше изключено като естествен пазарен процес. През април процентът остана незадоволителен (-0.2%) заради по-ниските цени на транспорта и комуналните услуги. Това оставя малък прозорец за действие, като наблюдателите могат само да следят за следващите странични ефекти от облекченията.