Сривът в доходността по държавните ценни книжа в много страни е спестил на данъкоплатците над 500 млрд. долара и е позволил на правителствата да поддържат бюджетни дефицити и инвестиционни програми, които в противен случай биха били спрени.
Стимулите на Европейската и на японската централна банка доведоха до рязко повишаване на търсенето на облигационните пазари. При повишаване на цената на ценните книжа доходността им спада. Към миналата седмица вече е имало дълг на стойност 13.2 трлн. долара, с доходност под нулата, пише Financial Тimes. Отрицателната доходност означава, че страни като Япония, Франция, Германия и Швейцария вече получават лихва от инвеститорите, за да емитират краткосрочни и средносрочни облигации.
Понижени разходи
"Ползите на практика се прехвърлят от инвеститорите към държавите, емитиращи дълг. Ако лихвените нива останат ниски за продължителен период, това вероятно ще подкопае балансите на много големи институционални инвеститори като пенсионни фондове", отбелязва Робърт Гросман, анализатор в рейтинговата агенция Fitch.
Според анализ на агенцията, обхващащ 34 развити и нововъзникващи пазари, приходите на инвеститорите в държавен дълг са се свили значително спрямо разгара на дълговата криза в еврозоната през 2011 г. През юли 2016 г. средната доходност на ДЦК с 10-годишен падеж на разглежданите страни е възлизала на 1.17% в сравнение с 3.87% преди пет години.
В резултат на спада на доходността Япония спестява 95 млрд. долара годишно от лихви. Разходите за финансиране на САЩ, Великобритания и Германия са спаднали с общо 104 млрд. долара годишно. Fitch отбелязва, че реалните ефекти се усещат при изтичане на падежа на стари ДЦК и рефинансирането им с нови облигации, емитирани с много по-ниска доходност.
"Правителствата се възползват от исторически ниските лихвени нива, за да емитират повече дълг. Тази ситуация е резултат от опитите на централните банки да стимулират националните икономики – не само в Европа и Япония, но и в много други региони", коментира Дейвид Тан, анализатор в JMorgan Asset Management.
Централни банки
Централните банки по света са направили 670 понижавания на основните си лихвени проценти след срива на Lehman Brothers през 2008 г., показват изчисленията на JPMorgan. Това представлява по едно понижение на всеки три търговски дни. ЕЦБ и централната банка на Япония вече понижиха лихвите по депозитите до отрицателни нива. Много анализатори се притесняват, че централните банки достигат лимита на възможностите си за стимулиране на икономиките. Това измества вниманието към това дали правителствата ще се възползват от рекордно ниските лихви, за да предприемат свои фискални стимули.
Някои държави се възползват по-активно от ниските разходи за финансиране, като например Франция и Испания, които започнаха емитиране на дълг с 50-годишен падеж. Инвеститорите обаче започват да обръщат все повече внимание на потенциалните рискове. Ниските лихви увеличават натиска върху пенсионни фондове, застрахователи и други инвеститори, разчитащи на държавните облигации.
Сривът в доходността по държавните ценни книжа в много страни е спестил на данъкоплатците над 500 млрд. долара и е позволил на правителствата да поддържат бюджетни дефицити и инвестиционни програми, които в противен случай биха били спрени.
Стимулите на Европейската и на японската централна банка доведоха до рязко повишаване на търсенето на облигационните пазари. При повишаване на цената на ценните книжа доходността им спада. Към миналата седмица вече е имало дълг на стойност 13.2 трлн. долара, с доходност под нулата, пише Financial Тimes. Отрицателната доходност означава, че страни като Япония, Франция, Германия и Швейцария вече получават лихва от инвеститорите, за да емитират краткосрочни и средносрочни облигации.
0 коментара