Нова стратегия ще развива фондовата борса

Борбата с ниската ликвидност и достъпа до пазара мотивират основните промени

Съветът за развитие на капиталовия пазар одобри стратегията си за повишаване на ролята на фондовия пазар в икономиката. Организацията беше учредена от КФН, Централния депозитар, пазарните участници и депутата Делят Добрев в началото на октомври. Под меморандума ѝ се подписаха асоциации на инвестиционните посредници, от банковия сектор, работодателски организации и самата БФБ. Реформите се очаква да приключат поетапно през 2018 г., като за целта ще бъде променяни нормативни актове, става ясно от съобщение на КФН.

И малките на борсата

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Едно от нововъведенията е създаването на многостранна платформа, в която малките, средните предприятия (МСП) и стартиращите компании да могат да търгуват капитала си, без това да изисква проспект. Законовият праг това да се случи е 100 хил. евро, а източник на "Капитал" коментира, че той може да се повиши до половин милион заради промените.

Улесняването на достъпа им до пазара не е само цел на КФН, но и на органите на ЕС, които се опитват да увеличат процента на дяловото финансиране в рамките на обединението. Банковото финансиране допринася за над 80% от новонабрания капитал при МСП по данни на Европейската комисия (ЕК), като те рядко излизат директно на борсата. В България това е дори по-малко вероятно, тъй като капитализацията на пазара е под 12% от БВП, се посочва в стратегията.

Новости за инвеститорите



В стратегията е предвидено и да започне търговия с деривати. Последните са инструменти, които са базирани на други ценни книжа. Емисии от този тип има на борсата и в момента, като едни от тях са варантите на имотната компания "Феъплей пропъртис". Търговията и клирингът по тях обаче са по-различни от тези на фючърсите и опциите, които трябва да се появят, което налага и създаването на нова система. Съществуването на повече такива инструменти неминуемо ще повиши ликвидността на пазара, тъй като те дават възможност на инвеститорите да хеджират, да инвестират при изгодни за тях условия, а също така дериватите често се използват за спекулации.

"Нормалната стъпка към развитието на БФБ е създаване на система за търговия на деривати и ДЦК, друг е въпросът до каква степен развитието на пазара предполага тази следваща стъпка. Едно от необходимите условия, ако оставим настрана чисто технологичните изисквания като ефективния клиринг, е наличието на достатъчна ликвидност на спот пазара. Такава липсва ли, това би станало невъзможна или най-малкото прекалено скъпа операция", коментира Павел Бандилов от "София интернешънъл секюритис". "Ниската ликвидност на пазара на базовия инструмент означава и по-големи колебания на цените, които от своя страна са усилени от деривативния инструмент, което повишава риска за инвеститорите", каза още той.

В името на по-голяма ликвидност пък на борсата ще бъдат улеснени и "късите" продажби. При тях инвеститорите вземат назаем актив, очаквайки цената му да се понижи. Ако котировката падне, за него остава разликата между заемната и пазарната цена. Според Бандилов късите продажби ще подобрят ликвидността, но предупреди, че инвеститорите ще трябва да се готвят за движения в цената.

Към средата на следващата година трябва да стартира и вторичният пазар на ДЦК на БФБ. Идеята се обсъжда отдавна, като целта е инвеститорите да могат да придобиват нискорисковия актив директно от борсата. Търсене за него има, тъй като той има приложение при управлението на риска в портфейлите на инвеститорите. В тази насока също така ще се работи и върху достъпа до международни пазари през БФБ. Това ще важи с еднаква степен за инвеститорите, които да могат да купуват инструменти от чужди пазари и за емитентите, които да търсят капитал в чужбина.

Решения за "спящите акции"

КФН възнамерява да създаде процедури за прекратяване на публичния статут на компании, които нямат интерес да са на борсата. Очаква се да се предприемат и конкретни стъпки към раздвижването на акциите от масовата приватизация. Централният депозитар изчисли, че акции на стойност 2-3 млрд. лв., държани от дребни акционери, не са активни, т.е. нито са били търгувани в последните 5 години, нито е търсен дивидентът по тях през същия период. Става въпрос за 2.5 млн. персонални сметки. За да се върнат акциите на пазара, ще се проведе информационна кампания и ще се търсят мерки за улесняване на разпореждането с активите, така че да могат да бъдат наследявани и продавани.