ЕК затяга изискванията за чуждестранните банки

Brexit ще постави в неизгодна позиция и британските кредитори

Европейската комисия (ЕК) планира да въведе допълнителни регулации за чуждестранните банки на територията на страните членки. Промените ще засегнат големите американски финансови институции като Goldman Sachs и JPMorgan, съобщава Financial Times. За тях ЕК готви по-високи изисквания за капиталова адекватност и ликвидност. В допълнение към това банките ще трябва да създават холдингови компании, които да контролират дъщерните им компании в ЕС.

Зъб за зъб

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Официалният мотив за промените е да бъде повишена стабилността им в случай на криза. Европа има от какво да се притеснява, след като в средата на годината бяха публикувани резултатите от стрес тестовете в сектора. Той показа слабостта на кредиторите в Германия, Испания и Италия. Резултатите щяха да са дори по-лоши, ако бяха включени и Португалия и Гърция, които бяха оставени извън списъка.

Макар и стабилността на банковия сектор да е реален проблем, ЕК не се води единствено от желанието да внесе спокойствие у местните компании. Мерките идват, след като в САЩ прибегнаха до завишаването на изискванията за чуждите кредитори през 2014 г., пише FT. Това засегна Deutsche Bank, която има най-голяма експозиция на американския пазар от европейските кредитори. Новите правила за капиталова адекватност наложиха продажбите на активи, така че да се покрият новите изисквания за обезпеченост. Засегнати от мерките бяха още британската Barclays и френската Societe Generale.

С един куршум - два заека



Повишаването на изискванията към едни участници на пазара за сметка на други поставя засегнатите в по-неизгодна позиция. Това може да се приеме като ограничаване на свободната конкуренция, или с други думи - протекционизъм. Действията на ЕК в такъв случай се явяват насрещно ограничение на американските банки в отговор на случващото се в САЩ.

Печелившите от случващото ще са европейските финансови институции. Те са притиснати от ниските лихви в еврозоната, които понижават приходите и печалбите. Същевременно те трябва да се борят с американските си конкуренти за един от по-слабо засегнатите от паричната политика бизнеси - инвестиционното банкиране. Повишаването на изискванията към тях може да ограничи дела им в сектора.

"Това е просто малка част от предстоящото. Във време, в което всички банки премислят структурата си, това добавя още несигурност", коментира представител на засегнатите пред FT. "Ако трябва да създадем холдингова компания в ЕС, въпросът е колко от тях да направим", добавя още той. Този начин за организация се ползва за данъчни цели, като печалбите на дъщерните компании се получават от холдинговата под формата на дивидент и се репатрират към майката.

Новите регулации се очаква да засегнат и британските банки, след като процедурата по Brexit официално приключи. Макар и ЕК да уверява, че Великобритания не е вземана предвид при изготвянето на проектозакона, той ще повлияе със същата сила и на местните компании. В такъв случай новите мерки могат да подействат положително върху отношенията между Острова и САЩ. Големите американски банки се интересуват основно от Лондон, където са и европейските им централи, което може да остави континенталната част изолирана.