Китай се опитва да спре отлива на капитал от страната

146 млрд. долара

са инвестирали китайски дружества в чужбита от началото на годината

Китай готви нови мерки срещу отлива на капитал от страната. Те ще са свързани с ограничаването на сливанията и придобиванията на компании зад граница, пише Financial Times, цитирайки свои източници с наблюдения над процеса. Промените готвят проверки на всички сделки на стойност над 1 млрд. долара, които са за бизнеси извън основния предмет на дейност на купувача.

Дотук със сделките

Най-притеснителни за властта са придобиванията на цена над 10 млрд. долара. Последните не са рядкост за китайските компании, като ChemChina закупи швейцарския производител на химикали Syngenta и италианската Pirelli в две сделки на обща стойност 50 млрд. долара. Мерките на правителството предвиждат държавните компании да не могат да закупуват имоти над 1 млрд. долара в други страни.

Правителството също така се опасява и от качеството на инвестициите, пише FT. Държавата смята, че сделките, които правят китайските компании, се сключват без необходимото първоначално проучване, тъй като инвеститорите се опасяват от още по-сериозно поскъпване на долара в бъдеще.

Данните на FT сочат, че до октомври китайски компании са инвестирали 146 млрд. долара навън, като числото не включва финансовите инвестиции. Капиталовите потоци от Китай към Европа достигнат три четвърти от тези в обратна посока, което е нетипично за втората най-голяма икономика, която се смята за дестинация за инвестиции. Броят на придобиванията на американски компании от китайски превъзхожда насрещния за първи път в историята. Тази година ще е първата в историята, в която Китай ще реализира дефицит по капиталовата си сметка в търговския баланс.

"Това е голямо решение. Правителството се застъпи за по-голям капиталов контрол, за да спре продължаващия спад на юана", коментира Уанг Юн от China’s Center for International Economic Exchange.

Обезценяването на юана

Отливът на капитал е една от причините за обеценяването на китайския юан срещу долара. От началото на годината китайската валута е изгубила близо 6%. Това не е в разрез с очакванията на централната банка, която целенасочено търсеше поевтиняването му, за да се стимулира износа на Китай.

Седемгодишното дъно спрямо долара обаче се отразява на валутните резерви на Китай, които се озоваха на най-ниското си равнище от месец май на 2011 г. Централната банка на страната стабилизира курса на юана, като продава долари срещу националната валута, което изкуствено да завиши търсенето и да подкрепи цената. Изтичането на капитал оказва обратния ефект, като покачва търсенето на долари и натиска юана надолу.

Друг ключов момент са ниските лихви във втората най-голяма икономика. Последното им понижение беше през октомври на 2015 г., като до момента централната банка не е заявявала, че ще ги повиши в отговор на обезценяването на юана. В същото време Федералният резерв на САЩ се очаква да вдигне лихвите в САЩ през декември и постепенно да ги повишава през 2017 г. Това ще стимулира допълнително изтичането на капитал от Китай - от една страна, заради по-високите лихви, а от друга, заради по-силния долар.