Ефект от обезценяването е стимулирането на износа на една от най-бързорастящите икономики в ЕС. Основният ѝ търговски партньор е съседна Германия, която купува близо една трета от износа ѝ, а еврото е национална валута и на други вносители на чешки стоки и услуги.

"Определено няма да оставим кроната да поскъпне твърде много. Ние можем да използваме отрицателни лихвени проценти просто за да възпрем спекулациите. Те са инструмент, с който можем да си послужим, за да преустановим валутните интервенции", коментира Томас Нидецки от чешката централна банка пред Bloomberg. Неговите и тези на институцията притеснения са, че спекулантите са в очакване на края на фиксирания курс и готвят позиции, които очакват евентуално поскъпване на кроната.

Икономическата теория показва, че понижаването на лихвите в една икономика обезсърчава навлизането на капитал, тъй като доходността става по-ниска. Централната банка иска да се възползва именно от тази взаимовръзка, за да поддържа евтината крона по-дълго. Това е по-изгодно за институцията, тъй като не изисква изразходване на резервите ѝ от конвертируема валута. През ноември 2013 г., когато започна обезценяването, банката похарчи 30 млрд. евро, купувайки чужда валута, за да поддържа курса. Тогава стъпката беше направена, за да се избегне дефлацията в страната, но тя доведе и до предимство за износа.

Борба за инфлация

Страната очаква общото равнище на цените да достигне 2% годишно още през следващата година, като изпреварва водещите икономики в ЕС, съобщава Bloomberg. Това би следвало да е сигнал за централната банка, че е време да затегне монетарната си политика и да овладее ръста в общото равнище на цените в приемливите според икономистите граници. Това може да се окаже несъвместимо с евтината крона и по-ниските лихви, които са проинфлационни. Нидецки обаче смята, че излизане от контролирания валутен режим без заместването му с ниски лихви ще доведе до дефлация, което оправдава риска.

"Ако инфлацията се повиши до 2%, както предвиждаме, тогава ще вземем предвид мерките, които предприема Федералният резерв (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of Japan. Ние трябва да сме сигурни, че тези 2% са устойчиви", каза още той.

Докато последните две централни банки в момента продължават с разхлабената монетарна политика, в САЩ Фед се готви да я затегне. През ноември ръстът на цените отвъд океана достигна 1.6% на годишна база, като избирането на Доналд Тръмп за президент се очаква да ускори темпа на покачване. Очакванията са Фед да повиши основния лихвен процент на 14 декември и да продължи да го прави през 2017 г., ако има нужда от това.