Присъствието на свинското месо на коледната трапеза не е просто вековна традиция. Като цяло в България към свинското се подхожда с почит. Месото е било и продължава да бъде любима храна на населението, като вече присъства по-често и в ежедневното хранене на домакинствата. Преди малко повече от две десетилетия в България са се отглеждали около 4 млн. прасета. Днес прасетата са 1 млн., а вътрешното потребление се задоволява основно от внос. Вижте други интересни промени, свързани със сектора, събрани в няколко графики.
Потреблението на свинско месо в домакинствата се влияе пряко от благосъстоянието на населението. То бележи постоянен ръст от десет години насам. 2015 г. е върхова за консумацията в периода 1992 - 2015 г. с 21.4 кг годишно, като в това число не влизат количествата, консумирани в заведения. Домакинствата в България изяждат над 4 пъти повече свинско спрямо 2005 г., а месото продължава да бъде третото най-търсено след птичето и каймата. Между 2005 и 2015 г. цената на свинското е устойчива, а средната стойност за килограм е 7. 43 лв. Прогнозите са, че до 2020 г. потреблението на свинско в домакинствата ще нараства още и търсенето ще ускорява темп. Увеличаващата се консумация в България е типична за 13-те по-нови страни - членки на ЕС, и се случва на фона на точно обратната тенденция за ЕС като цяло. Според прогноза на Европейската комисия от края на 2014 г. в ЕС потреблението на свинско месо ще се свива и за това са отговорни вкусовете в по-старите държави членки. Цените ще продължават да са по-достъпни в сравнение с тези на говеждото и телешкото. В момента на местния пазар българското свинско бележи леко увеличение на цената. Един килограм прясно месо (котлет, врат) се продава между 8 и 9 лв., а обезкостеното свежо месо е около 10 лв./кг.
Макар да преминава през труден период, секторът на производството на свинско месо в България подобрява резултатите си в последните няколко години. "Сега в България се отглеждат около 1 млн. свине годишно и това е в пъти по-малко спрямо началото на 90-те години, а сривът се дължи на много фактори като либерализацията на пазара и приватизацията на свинекомплексите", казва д-р Румен Караманов, ветеринар, производител и специалист в областта на свиневъдството. По думите му тенденцията за съживяване на сектора в последните години е резултат от държавните политики за подпомагане, които предвиждат доплащане за реализирана на пазара бройка прасе.
През 2015 г. добитото в кланиците свинско месо е било 62.4 хил. тона, което е 14.3% повече спрямо година по-рано. Броят на закланите угоени свине се увеличава с 15.2% спрямо същия показател през 2014 г., а добитото месо от тях е с 16.4% повече. Ръстът в производството за десет години е 62%. Дори и с него обаче произведеното в България свинско месо не е достатъчно и задоволява по-малко от 30% от вътрешното потребление, което през миналата година е било 196 хил. тона. Българското свинско месо се реализира главно в прясно в охладени разфасовки, като по-малка част от него е насочена за преработка. Вече и големи търговски вериги предпочитат да продават основно местни продукти. Това обаче не важи за промоциите. "Свинското месо, което се предлага в промоционална разфасовка, е 100% вносно. Вносителите на меса също излизат на пазара с пресни разфасовки, но потребителят тук е свикнал с вкуса на българското месо", казва Румен Караманов.
Производството в специализираните кланици се повишава за сметка на стопяващото се производство в стопанствата, което задоволява лични нужди. През 2015 г. е имало 69 кланици, 19 от които специализирани за клане само на тези животни. Статистическите данни за по-малкия брой на закланите в стопанствата животни говорят и за изсветляване на сектора. "Сивият сектор беше огромен, около 30-35% от свиневъдството излязоха от него в резултат на въвеждането на подпомагане на продадено за клане животно", казва Румен Караманов. Сега по думите му на пазара на големите производители върви преструктуриране. До 2020 г. те ще могат сами да произвеждат фуражите си, което ще ги направи по-конкурентоспособни.
Вносът на свинско месо в България расте заедно увеличаващата се консумация. Държавата е нетен вносител с дял на вноса във външнотърговския оборот от 97%. Според данни на НСИ през 2015 г. вносът е бил 110 хил. тона, но статистиката на Министерството на земеделието сочи, че това число е по-голямо и 130.4 хил. тона от вътрешното потребление идват от импорт.
За поредна година свинското месо е лидер по стойност на вноса сред всички направления на аграрния импорт. През 2015 г. стойността му е 336.4 млн. лв., а в последните пет години сумата варира в диапазона между 345 и 380 млн. лв. За сравнение, стойността на втората най-внасяна стока през миналата година – кафето, е била 207 млн. лв.
Най-голямо количество свинско месо в България идва от Испания, следвана от Германия, Франция и Полша. Внасят се приблизително равни количества на охладено и замразено месо, като замразеното се използва главно за нуждите на преработвателната промишленост. Производителите на колбаси предпочитат чуждите продукти поради няколко причини. Първо, на българския пазар те не могат да набавят нужните количества за производството и второ, повечето кланици в страната продават предимно цели прасета, докато в преработката са нужни големи обеми от различни разфасовки (например само бут, врат и др.). Що се отнася до търсенето на българско свежо месо, по думите на д-р Румен Караманов то продължава да е по-високо от търсенето на вносните разфасовки. Причината за това е разликата във вкуса. "За разлика от други държави в България при храненето на животните не се употребяват добавки, които позволяват задържане на вода в месото. Тази вода, която изчезва при готвенето, влошава и вкуса на свинското", казва той.
В последните 10 години България има забрана да изнася живи животи на пазарите в ЕС заради класическа чума по свинете, а чуждите пазари по информация на бранша търсят точно това. "Имаме и запитвания за трупно месо от Италия и Гърция. Гърция произвежда колкото България, но заради туризма консумацията е много по-голяма", обяснява Караманов. Забраната за износ беше вдигната преди 2 месеца. В последните три години България е изнасяла малки количества - около 1.5-2 хил. тона свинско. Половината от тези доставки са били за ЕС, а другата половина за трети страни, сред които Туркменистан, Казахстан и Македония.
Присъствието на свинското месо на коледната трапеза не е просто вековна традиция. Като цяло в България към свинското се подхожда с почит. Месото е било и продължава да бъде любима храна на населението, като вече присъства по-често и в ежедневното хранене на домакинствата. Преди малко повече от две десетилетия в България са се отглеждали около 4 млн. прасета. Днес прасетата са 1 млн., а вътрешното потребление се задоволява основно от внос. Вижте други интересни промени, свързани със сектора, събрани в няколко графики.
2 коментара
Сумирайки двете графики за заклани в кланица и в селски двор прасета, не виждам никакъв ръст в броя на закланите прасета - все така около милион за последните 10 и няколко години. И ако закланите прасета са една постоянна величина, малко трудно ми е да повярвам, че има ръст в производството на свинско месо.
Кой яде свинско в Туркменистан и Казахстан?