ЕЦБ вдигна очакванията си за икономиката, но не промени лихвите

Европейската централна банка (ЕЦБ) вдигна прогнозите си за растежа и инфлацията в еврозоната през следващите две години, но запази рекордно ниските основни лихвени проценти и препотвърди програмата си за количествени облекчения, като за тази година плановете са изкупуванията на облигации да са на обща стойност 780 млрд. евро.

По-голям оптимизъм

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На заседанието си в четвъртък банката вдигна прогнозите си за растеж с 0.1 пр. пункта за тази и следващата година. Така очакваното повишение на икономиката на еврозоната през 2017 г. е 1.8%, а през 2018 г. - 1.7%. В същото време банката повиши рязко своите прогнози за инфлацията през тази година до 1.7% (от 1.3% през декември) и за 2018 г. до 1.6% (от 1.5%), пише Financial Times.

Еврото поскъпна с 0.1% спрямо долара след изявлението на президента на ЕЦБ Марио Драги и надмина 1.06, но това повишение бързо беше заличено и като цяло пазарите реагираха минимално след заседанието на банката.

Решението на ЕЦБ идва на фона на увеличаващия се натиск за начало на постепенното прекратяване на безпрецедентните парични стимули в еврозоната, подклаждан и от растящата инфлация, която за пръв път от четири години насам надхвърля заложената цел от "малко под 2%".



"Управляващият съвет продължава да очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на настоящите или по-ниски равнища за продължителен период от време и доста след хоризонта за нетни покупки на активи", се посочва в днешното изявление на банката, което е непроменено в сравнение с предишното такова от януари, отбелязва Financial Times. "В случай че перспективите станат по-неблагоприятни или финансовите условия вече не съответстват на по-нататъшния напредък в посока устойчиво приспособяване по линия на инфлацията, управляващият съвет има готовност да увеличи както размера, така и продължителността на програмата", съобщават още от ЕЦБ.

Рисковете пред Европа

Драги наблегна върху това, че инфлацията в Европа все още е ниска, но рисковете върху растежа са се понижили след последните прогнози през декември. Президентът започна пресконференцията си с коментари, че макар икономиката на еврозоната да се възстановява със стабилни темпове, паричните стимули все още са нужни. Неговите думи се отразиха добре на ценните на 10-годишните облигации на Франция, но ефектът беше краткотраен.

"Драги съвсем леко отвори вратата за промяна на политиката на банката. Даде сигнали, че нещо може да се промени в бъдеще, но няма да се промени днес. Това е класическа техника на Драги, който казва нещо, което има краткотраен ефект върху пазарите, но в крайна сметка не прави нищо", коментира Патрик О'Донъл, инвестиционен мениджър в Aberdeen Asset Management.

Според Драги, стимулите на ЕЦБ са нужни, особено предвид натиска върху инфлацията. "Рисковете, които застрашават еврозоната, са все по-малки, но такива продължава да има", коментира Драги. "Управителния съвет ще продължи да наблюдава промените в инфлацията."

ЕЦБ започна програмата си за изкупуване на държавни облигации точно преди две години. Оттогава насам банката успя да достигне целта си от инфлация от малко под 2%, което доведе до мнения, че изкупуването на облигации трябва да бъде намалено. Такива планове обаче засега няма. Според Драги инфлацията се дължи основно на вдигането на цените на енергията и трябва да бъдат взети предвид политическите рискове пред континента, които могат да се отразят негативно на политиката на ЕЦБ.