След края на еуфорията около желязната руда въпросът на пазара е каква е точната цена за суровината, пише Reuters. В края на седмицата цената за един тон в Китай бе 66 долара - спад с 30% спрямо 17-месечния връх, достигнат през февруари - 94 долара за тон. Проблемът за индустрията е как да се справи с факторите, които формират цената на желязото през последната година. Традиционният метод за оценяване на баланса между търсенето и предлагане е добра начална точка, но ако има едно нещо, което пазарът е разбрал през последната година, това е, че най-важното за цената е каква ще бъде пазарната политика на Китай и как участниците на пазара реагират на решенията на правителството.
Суровината преживя повишение на цената с почти 150% от декември 2015 г., когато започна от 38 долара за тон до пика си през февруари. Една от основните причини за скока в цената е решението на Пекин да увеличи разходите си за инфраструктура и строежи, заради което имаше и повече нужда от стомана. Дори и без тази програма Китай си остава най-големият производител и потребител на желязото в света.
В очакване на спада
Цената на желязната руда отбелязва спад с 30% за два месеца и най-вероятно тази тенденция ще продължи и през идните месеци, след като Пекин ще спре някои от програмите си за стимули и така ще намали търсенето на стомана. Ако тенденцията обаче се запази до края на годината, това вече е повод за притеснение за пазара, който може да се върне на нивата си от 2015 г. Анкета сред стотици участници от индустрията на Форума за желязна руда в Сингапур от миналата седмица показва, че има все по-голям песимизъм относно цената на суровината.
Една трета от запитаните смятат, че цената ще се задържи между 60 и 70 долара за тон през тази година, докато над половината от анкетираните са на мнение, че тя ще падне до под 60 долара до края на периода. Това връща пазара обратно на въпроса каква е обичайната цена за тон желязна руда в Китай и колко време може цената да е непостоянна, докато се намери баланс. За производителите е най-добре цените да се задържат около 60 долара за тон - това е ориентировъчната цена, около която те работят на печалба.
Разнообразие на вноса
По-високите цени през последните месеци доведоха до увеличение на вноса в Китай през страни, които могат да бъдат наречени алтернативни доставчици - Австралия, Бразилия и Южна Африка. Вносът от Индия се е вдигнал с цели 332% до 9.9 млн. тона наред с Иран - увеличение със 113% и Перу със скок от 20%. При традиционните вносители числата са далеч по-скромни. Австралийският внос расте с 10.8%, този от Бразилия с 3.8%, а от Южна Африка - с 3.3%. Данните на китайските митници показват, че общо 270 млн. тона са били вкарани в страната през първото тримесечие - повишение с 12.2% спрямо същия период на миналата година.
След края на еуфорията около желязната руда въпросът на пазара е каква е точната цена за суровината, пише Reuters. В края на седмицата цената за един тон в Китай бе 66 долара - спад с 30% спрямо 17-месечния връх, достигнат през февруари - 94 долара за тон. Проблемът за индустрията е как да се справи с факторите, които формират цената на желязото през последната година. Традиционният метод за оценяване на баланса между търсенето и предлагане е добра начална точка, но ако има едно нещо, което пазарът е разбрал през последната година, това е, че най-важното за цената е каква ще бъде пазарната политика на Китай и как участниците на пазара реагират на решенията на правителството.
Суровината преживя повишение на цената с почти 150% от декември 2015 г., когато започна от 38 долара за тон до пика си през февруари. Една от основните причини за скока в цената е решението на Пекин да увеличи разходите си за инфраструктура и строежи, заради което имаше и повече нужда от стомана. Дори и без тази програма Китай си остава най-големият производител и потребител на желязото в света.
1 коментар
Докато е ниска цената, К итайците ще пазаруват рудници :)