С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 авг 2017, 12:14, 7489 прочитания

Норвегия може да се откаже от поле с до 3 млрд. барела петрол

Политически и граждански натиск преди изборите прави бъдещето на проучването и добивите в архипелага Лофотен крайно неясни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През последните няколко години в Норвегия се водят битки между петролните компании, партиите, природозащитните и гражданските организации. В центъра на споровете са арктическите острови на архипелага Лофотен, под които се предполага, че има залежи на петрол и газ, които биха донесли между 65 и 150 млрд. долара на норвежката икономика, посочва Bloomberg. Ситуацията се усложнява още повече от предизборната обстановка в страната и прави бъдещето на проучванията и добивите в това поле доста неясни. В момента проучването и добивът там са забранени.

Досега големите партии (консервативната, която е на власт, и опозиционната либерална) са подкрепяли добивите на петрол. Съпротивата идва от по-малките формации, сред които са и зелените. На предстоящите избори може да се окаже, че от тях ще зависи сформирането на коалиция, което означава, че едно от условията им може да е запазване на забраната за добиви в Лофотен. Освен това расте и обществената подкрепа за опазване на архипелага.


Петролната държава

Към този момент Норвегия е една най-богатите страни в света, с почти 70 хил. долара продукт на глава от населението. Тези богатства главно се дължат на петролния сектор. Според Европейската комисия 22% от брутния вътрешен продукт на Норвегия (370.6 млрд. долара за 2016) и 67% от износа на страната идват от петролния сектор. Годишно 20% от газовото потребление на Европа е норвежки газ.

По данни за 2016 Норвегия отговаря за 4.3% от глобалния износ на петрол и газ. Сега те регистрират спад от 1% и техният износ е за 22.6 млрд. долара (3.3%). Анализатори показват, че този спад се дължи както на падащите цени на петрола, така и на затягащите се екологични мерки. През 2014 Норвегия пое тежък удар от падането на цените на петрола, поради което страната трябваше да съкрати около 50 хил. офшорни работници.



От държавната петролна компания Statoil ASA, които от години са най-големият производител в Норвегия, твърдят, че достъпът до Лофотен е ключов за стабилизиране на петролното производство в страната. Притесненията идват от спада с 12% от пика му през 2004. Очаква се това да продължи и в следващите 8 години, ако няма рязка промяна.

"Нашите нови проекти директно зависят от правенето на нови открития в кратък срок, казва за Bloomberg говорителят от Statoil ASA Бард Глад Педерсен. Това също подчертава, че нетърпеливо очакваме точна оценка на Лофотен."

По данни на настоящото правителство залежите под Лофотен са около 1.3 млрд. барела, а индустриалната група Konkraft казва, че петролът около островите се равнява на 3 млрд. барела. Това би се равнявало на поне 65 млрд. долара при настоящите цени на барел, а горната граница може да е 150 млрд.

Природозащитни действия

Сега норвежците се обръщат срещу индустрията, която ги направи едни от най-богатите граждани на света. След проучване на норвежкото списание Dagbladet стана ясно, че 44% от гражданите биха оставили петролните залежи непокътнати. Това е, защото въпросните острови Лофотен са дом на най-големия студеноводен коралов риф на света. Според WWF във водите около островите се размножават около 70% от всички риби, които биват ловени в Норвежко море и Баренцово море. Също така и на островите се намира най-голямата популация на морски птици в Европа.

Опоненти на петролните компании твърдят, че потенциално разливане на петрол в този регион би било катастрофално за екосистемата, както и за положението на Норвегия в Парижкото споразумение за климата. Зелената партия заедно с природозащитни групи твърди, че ако не се ограничи дейността на петролните компании, това би нарушило Парижкия договор.

"Ние сме главният архитект на норвежката петролна индустрия за последните 50 години и това ще остане точно така в нашето правителство. Ние се нуждаем от постепенно изследване, за да постигнем постоянно темпо на развитие", казва заместник-лидерът на лявата партия в Норвегия в интервю за Bloomberg.

Въпреки че двете главни партии в Норвегия дълги години подкрепяха добивите на петрол, те може и да бъдат принудени да се откажат от огромните залежи под Лофотен. Bloomberg твърди, че проучвания показват, че ако малките партии в Норвегия сформират коалиция, те спокойно биха могли да съберат мнозинство в парламента.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уолстрийт очаква растеж през 2020 г. Уолстрийт очаква растеж през 2020 г.

Осем от най-големите банки в света очакват индексът S&P500 да нарасне догодина

15 дек 2019, 1692 прочитания

Печалбата на "Аурубис" е спаднала с 25% за последната година Печалбата на "Аурубис" е спаднала с 25% за последната година

Производството в завода в Пирдоп е намаляло леко заради спирания за ремонт

11 дек 2019, 1744 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Пазари" Затваряне
Държавните петролни компании искат по-големи печалби в сектора

Фирмите променят стратегията, за да отговарят по-бързо на тенденциите

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10