Норвегия може да се откаже от поле с до 3 млрд. барела петрол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Норвегия може да се откаже от поле с до 3 млрд. барела петрол

Природозащитната организация GreenPeace съди Норвегия, поради прекалено изследване на южните части на Барценово море.

Норвегия може да се откаже от поле с до 3 млрд. барела петрол

Политически и граждански натиск преди изборите прави бъдещето на проучването и добивите в архипелага Лофотен крайно неясни

8090 прочитания

Природозащитната организация GreenPeace съди Норвегия, поради прекалено изследване на южните части на Барценово море.

© Greenpeace


През последните няколко години в Норвегия се водят битки между петролните компании, партиите, природозащитните и гражданските организации. В центъра на споровете са арктическите острови на архипелага Лофотен, под които се предполага, че има залежи на петрол и газ, които биха донесли между 65 и 150 млрд. долара на норвежката икономика, посочва Bloomberg. Ситуацията се усложнява още повече от предизборната обстановка в страната и прави бъдещето на проучванията и добивите в това поле доста неясни. В момента проучването и добивът там са забранени.

Досега големите партии (консервативната, която е на власт, и опозиционната либерална) са подкрепяли добивите на петрол. Съпротивата идва от по-малките формации, сред които са и зелените. На предстоящите избори може да се окаже, че от тях ще зависи сформирането на коалиция, което означава, че едно от условията им може да е запазване на забраната за добиви в Лофотен. Освен това расте и обществената подкрепа за опазване на архипелага.

Петролната държава

Към този момент Норвегия е една най-богатите страни в света, с почти 70 хил. долара продукт на глава от населението. Тези богатства главно се дължат на петролния сектор. Според Европейската комисия 22% от брутния вътрешен продукт на Норвегия (370.6 млрд. долара за 2016) и 67% от износа на страната идват от петролния сектор. Годишно 20% от газовото потребление на Европа е норвежки газ.

По данни за 2016 Норвегия отговаря за 4.3% от глобалния износ на петрол и газ. Сега те регистрират спад от 1% и техният износ е за 22.6 млрд. долара (3.3%). Анализатори показват, че този спад се дължи както на падащите цени на петрола, така и на затягащите се екологични мерки. През 2014 Норвегия пое тежък удар от падането на цените на петрола, поради което страната трябваше да съкрати около 50 хил. офшорни работници.

От държавната петролна компания Statoil ASA, които от години са най-големият производител в Норвегия, твърдят, че достъпът до Лофотен е ключов за стабилизиране на петролното производство в страната. Притесненията идват от спада с 12% от пика му през 2004. Очаква се това да продължи и в следващите 8 години, ако няма рязка промяна.

"Нашите нови проекти директно зависят от правенето на нови открития в кратък срок, казва за Bloomberg говорителят от Statoil ASA Бард Глад Педерсен. Това също подчертава, че нетърпеливо очакваме точна оценка на Лофотен."

По данни на настоящото правителство залежите под Лофотен са около 1.3 млрд. барела, а индустриалната група Konkraft казва, че петролът около островите се равнява на 3 млрд. барела. Това би се равнявало на поне 65 млрд. долара при настоящите цени на барел, а горната граница може да е 150 млрд.

Природозащитни действия

Сега норвежците се обръщат срещу индустрията, която ги направи едни от най-богатите граждани на света. След проучване на норвежкото списание Dagbladet стана ясно, че 44% от гражданите биха оставили петролните залежи непокътнати. Това е, защото въпросните острови Лофотен са дом на най-големия студеноводен коралов риф на света. Според WWF във водите около островите се размножават около 70% от всички риби, които биват ловени в Норвежко море и Баренцово море. Също така и на островите се намира най-голямата популация на морски птици в Европа.

Опоненти на петролните компании твърдят, че потенциално разливане на петрол в този регион би било катастрофално за екосистемата, както и за положението на Норвегия в Парижкото споразумение за климата. Зелената партия заедно с природозащитни групи твърди, че ако не се ограничи дейността на петролните компании, това би нарушило Парижкия договор.

"Ние сме главният архитект на норвежката петролна индустрия за последните 50 години и това ще остане точно така в нашето правителство. Ние се нуждаем от постепенно изследване, за да постигнем постоянно темпо на развитие", казва заместник-лидерът на лявата партия в Норвегия в интервю за Bloomberg.

Въпреки че двете главни партии в Норвегия дълги години подкрепяха добивите на петрол, те може и да бъдат принудени да се откажат от огромните залежи под Лофотен. Bloomberg твърди, че проучвания показват, че ако малките партии в Норвегия сформират коалиция, те спокойно биха могли да съберат мнозинство в парламента.

През последните няколко години в Норвегия се водят битки между петролните компании, партиите, природозащитните и гражданските организации. В центъра на споровете са арктическите острови на архипелага Лофотен, под които се предполага, че има залежи на петрол и газ, които биха донесли между 65 и 150 млрд. долара на норвежката икономика, посочва Bloomberg. Ситуацията се усложнява още повече от предизборната обстановка в страната и прави бъдещето на проучванията и добивите в това поле доста неясни. В момента проучването и добивът там са забранени.

Досега големите партии (консервативната, която е на власт, и опозиционната либерална) са подкрепяли добивите на петрол. Съпротивата идва от по-малките формации, сред които са и зелените. На предстоящите избори може да се окаже, че от тях ще зависи сформирането на коалиция, което означава, че едно от условията им може да е запазване на забраната за добиви в Лофотен. Освен това расте и обществената подкрепа за опазване на архипелага.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK