Програмата за подпомагане на икономиката продължава да е разделителна линия между различните гласове в ЕЦБ и на пазарите. Според единия лагер икономиката вече е в добро състояние и програмата трябва да бъде спряна, докато според другата страна тя трябва да бъде продължена, докато икономиката е в напълно сигурно състояние и нивото на инфлацията достигне целта си от 2% годишно. В изявлението си ЕЦБ по-скоро намекна за удължаване и разширяване на програмата, отколкото нейното спиране.

"Ако изгледите за икономиката се влошат или нашата финансова политика попречи на вдигането на нивото на инфлацията, ръководството на банката е готово да удължи програмата и нейния размер", пише в изявлението.

След заседанието президентът на ЕЦБ Марио Драги все пак заяви, че управителният съвет е дискутирал различни сценарии за ограничаване на програмата, но разговорите са все още предварителни. Той отбеляза, че поскъпването на еврото добавя несигурност, но очаква решение за програмата за изкупуване на облигации през октомври.

Позитивен отговор от пазарите

Въпреки че гласовете за намаляване или дори рязко спиране на политиката бяха по-слаби, отколкото тези за оставяне на програмата по изкупуване на активи непроменена, водещите индекси в Европа отговориха с позитивизъм на новините - или по-скоро липсата на новини. В Германия DAX продължава да расте с над 1% в началото на седмицата, докато френският индекс CAC не е много далеч от него с ръст от 0.8%. Еврото поскъпна с над 1% и надмина 1.2045 за долар, въпреки че това не е по-вкуса на ЕЦБ.

Инвеститорите очакваха изявлението на ЕЦБ с надеждата, че заради наближаващия край на програмата за изкупуване на активи ще има повече яснота относно това дали тя ще бъде продължена, или ще бъде спряна. Въпреки че изглежда, че централната банка клони повече към удължаване на програмата, точен отговор на въпроса на инвеститорите засега няма.

Дилемата на Драги

Голямата дилема за президента на ЕЦБ Марио Драги е в това дали да спре програмата, рискувайки да го направи, преди да банката да е достигнала целта си за инфлация от 2%. До момента ЕЦБ е напечатала 2.3 трлн. евро през последните почти три години. Парите са насочени именно за захранване на програмата за изкупуване на активи. Тя успя да изпълни отчасти задачата си и доведе до завръщане на инфлацията в еврозоната, но в същото време не успя да я вдигне до исканото от ЕЦБ ниво.

Централната банка на еврозоната повиши прогнозите си за ръста на икономиката през тази година, но понижи очакванията си за инфлацията през следващите две. Екипът на председателя Марио Драги очаква цените да се повишат средно с 1.2 и 1.5% през 2018 и 2019 г., което е с по 0.1 п.п. по-ниско спрямо тези, направени през юни. По отношение на растежа на БВП очакването е за 2.2% през 2017 г. при 1.9% преди срещата. По-ниската инфлация обаче означава, че ЕЦБ може да остане по-предпазлива при вдигане на лихвите, което да окаже известен натиск върху еврото.