Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 9 фев 2018, 12:01, 12048 прочитания

Дълбоко в мините за ток

България е атрактивна за майнинг, защото цените на тока са ниски

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Криптотреска

Пътеводител към света на криптовалутите

Дигиталните валути и блокчейн, обяснени за начинаещи

Криптовалутите - новият Клондайк

Все повече хора в България копаят и търгуват с Bitcoin, Ethereum и др.

Където има в изобилие и на достъпни цени електричество, треската за т.нар. майнинг (добив, копаене) на криптовалути е неизбежна. Далечният руски изток е добър пример. България също отговаря и на двете условия - има излишък на електрическа енергия, а цената й е сред най-ниските в Европа. Което, оказва се, може да осигурява печалби от по няколкостотин долара на месец. Затова никак не е случайно, че все повече българи са завладени от манията да създават дигитални валути в домовете, гаражите, мазетата или таваните си. В тази нова индустрия дори започват да се впрягат възобновяеми енергийни източници, които правят начинанието още по-печелившо.

Как се копаят пари


Всяка от дигиталните валути използва т.нар. блокчейн технология (блокова вeрига), но по различен начин и с определени модификации. Съответно има различен алгоритъм, чието решаване създава новите брънки от блоковата верига. В случая с биткойна този алгоритъм е константен и единственото, което се променя, е сложността на решаването му. При Ethereum алгоритъмът е динамичен и се сменя постоянно. Точно по тази причина с техниката, с която се добива първата валута, не може да се копае втората. Обратното е възможно, но ефективността е прекалено ниска и не оправдава разходите за техника и ток.
Да се топлиш с крипто

Калоян Тодоров казва, че сметките му за ток при работещите четири конфигурации с видеокарти са около 600 лв. на месец. Бонус е, че не ползва отоплителни уреди, а разчита само на отделената от устройствата топлина. "Напълно е достатъчно за постигането на комфортни условия в апартамента. А шумът не е чак толкова голям", твърди той.

Не всичко е толкова розово обаче. Отделяната топлина е плюс през зимата, но е сериозен минус през лятото. За да работят оптимално картите, трябва да се намират в среда с около 22-25 градуса. За постигането на такава температура през лятото е необходимо добро и сигурно охлаждане. В противен случай цялата техника може да се развали.

Също така поддръжката на въпросните видеокарти изисква доста време и усилия. "Постоянно трябва да се следи дали системата е в изправно състояние. Всеки нов ъпдейт на софтуера може да промени настройките и да спре процесът на копаене", казва Калоян. Случвало се е, споделя още той, да изгори някое кабелче и в продължение на цял ден да не се установи какъв точно е проблемът.

Необходимо е да се направят и предварителни изчисления за това колко може да бъде натоварена домашната мрежа. Обикновено максималният товар за жилищни помещения e 12-15 киловата и това трябва да се има предвид при пускането на машините. Три antminer-а или 4 рига с видеокарти например ангажират постоянно близо 5 киловата. Освен тях обаче в жилището има и редица други уреди като печка, бойлер, климатик и т.н. Ако в даден момент се стигне до максимума, е възможно да паднат бушоните както на дадения апартамент, така и на целия вход. При такива претоварвания електроразпределителните дружества винаги правят проверки какво точно е предизвикало срива. Засега не е установено подобно нещо в резултат на добив на криптовалути.
Точно затова светът на криптопарите най-общо е разделен на две големи части - подобните на биткойн и подобните на етер. Към първата например спадат DASH и Litecoin, които биха могли да се копаят с устройствата за биткойн. Почти всички останали монети се добиват чрез видеокарти, които изпълняват различни алгоритми. Производителите дори вече пускат на пазара продукти, които са специализирани именно в майнинга.

Оттук обаче идва и разликата в ефективността. Тъй като майнърите за биткойн (ASIC) са направени само и единствено за решаване на конкретния алгоритъм, те са много по-ефективни. "Разходите за електричество спрямо печалбата са 25-30 процента", обясни за "Капитал" предприемачът Любомир Станков, който от години се занимава с криптовалути и дори е основал агенция за недвижими имоти, която използва такива - Bitcoin Bulgaria Real Estate. Докато при комбинирането на видеокарти в т.нар. ригове консумацията може да изяде до 40% от изработеното. Въпреки това последните са не по-малко предпочитани, тъй като позволяват добива на множество валути. Копачите имат възможност да превключват на различни монети според това кое е по-изгодно в дадения момент. С видеокартите могат да се добиват дори съвсем нови криптовалути, чиято стойност е пренебрежимо ниска, а алгоритъмът - много лесен за решаване. Така за кратко време може да се създадат стотици или хиляди единици от дадената валута и да се чака момент, в който цената й тръгне нагоре. Такъв, разбира се, може и никога да не настъпи.

Стратегиите са различни



Ако в средата на 2017 г. 1500 лв. са били достатъчни, за да се започне добив, сега са нужни инвестиции от поне няколко хиляди лева. Възвращаемостта обаче остава висока, поне при настоящите цени на основните монети, които се копаят. Има, разбира се, и рискове, които никак не са за подценяване - кражба или повреда в оборудването, блокиране на търговията с криптовалути, драстичен спад в цената им и т.н.

"Някои хора инвестират в техника и искат възможно най-бързо да възвърнат парите си", казва Станков. Те продават всяко добито количество криптовалута, независимо от моментната цена. И чак когато излязат на нула, започват да пресмятат кога какво и къде да пласират.

Други пък подхождат към майнинга като към депозит. Такъв е случаят с Калоян Тодоров, който е инсталирал няколко рига с видеокарти в дома си в столичния кв. "Младост". Той е инвестирал в техника над 20 хил. лв. миналия май и е решил една година да не пипа нищо. Идеята е, след като дойде "падежът", да обърне натрупаните дигитални пари в реални левове и да прибере печалбата. В началото Калоян е мислел и да продаде машините си, тъй като обикновено в такива случаи копачките биха могли да се продадат на 60-80% от първоначалната си стойност, но сега признава, че може да промени решението си и да ги остави да работят още, с ясното съзнание, че с остаряването си ще стават все по-малко ефективни.

Има и трети подход. При него миньорите непрекъснато купуват още и още по-нови машини, за да увеличат добива си. Общо взето, те реинвестират голяма част от печалбата или от личните си доходи за нова техника с надеждата, че ще спечелят повече в бъдеще. Най-често това са хора, които вярват в успеха на дигиталните пари и са убедени, че след време те ще са единственото платежно средство.

За хората с по-слаби технически умения и за тези, които не разполагат с достатъчно начален капитал, но все пак искат да се включат в създаването на криптовалути, има и друга опция - облачното копаене. Редица компании предлагат такава услуга. Печалбата при този вариант е значително по-ниска, отколкото при собствен добив, но пък не изисква никаква поддръжка, разходи за ток и т.н.

Домашната "мина" за криптовалута в столичния кв. "Младост" харчи до 600 лв. ток на месец

Какво показват сметките?

Според Любомир Станков може да се обобщи, че при разход от 1 KW електричество, което в България средно за нощна и дневна тарифа струва около 18 стотинки, може да се получи количество биткойни, равно на 33 стотинки. Това е при цена на биткойна около 8000 долара. При 6000 долара сумата е около 25 стотинки. С други думи, майнингът ще е нерентабилен, ако цената падне под 5000 долара. Но и това е под условие, тъй като има хора, които не се интересуват от моментната цена и трупат дигитални монети за бъдещето. Показателно за това е, че въпреки последния спад в цените консумацията на електричество за добив на биткойни продължава да расте.

Най-популярните устройства за добив на биткойн се наричат antminer и идват основно от Китай. Една такава машинка от последния модел S9 консумира около 1600 вата електричество на час, което в парично изражение прави 7 лева на ден - 210 лева на месец. Срещу това би могло да се създават по 0.048 BTC, което при настоящите цени от около 6000 хил. долара е около 290 долара (460 лв.), след като се приспаднат разходите за тока. На пръв поглед изглежда доста печелившо, но трябва да се има предвид, че самия antminer струва доста - от 5000 до 15 000 лева в зависимост от модела, както и от това кога и откъде е купен.

Сметката е крайно условна и поради силно волатилната цена на дигиталната валута, която може да се качи или слезе с хиляди долари само за няколко часа. Също така много зависи и от техниката, която се използва. По-старите машини имат по-слаба ефективност. Не са за пропускане и таксите при прехвърлянето на заработените монети към борси и обмени платформи, както и тези при обръщането им в долари, евро или левове. Подобни трансфери могат да "изядат" до 10% от стойността.

При използването на видеокарти сметките са дори още по-сложни, тъй като е от значение какви монети се копаят. При добро познаване на пазара и бързи реакции печалбите могат значително да се увеличат. Иначе разходът на електроенергия на един риг с 4 карти е между 700 и 1000 вата на час, а конфигурирането му може да струва между 1200 и 8000 лв. в зависимост от мощността и модела на картите.

ВЕИ като мина за криптопари

При тези цени донякъде парадоксално, но на собствениците на фотоволатични паркове и други ВЕИ излиза по-изгодно да ползват по този начин произведената енергия, вместо да я продават по преференциални цени. В случая определената от Комисията за енергийно и водно регулиране тарифа за соларните паркове например е малко над 230 лв. за MW, или 23 стотинки за киловат. При вариант за майнинг на дигитални пари с доходи от около 40 ст. за всеки вложен киловат изкушението не е малко.

Точно затова се говори, че у нас много оператори на малки ВЕИ са се насочили именно към криптовалутите и са спрели да продават на държавата тока си. Според запознати най-печеливш е този модел за малките водноелектрически централи. Те се използват основно за балансиране на електроенергийната система и в повечето време дори не работят, а за разлика от вятърните и соларните разполагат с постоянен източник на мощност. Собствениците им биха могли да впрегнат водната сила за захранване на видеокарти или antminer-и, както и за охлаждането им през летните месеци. В тези случаи те дори не е необходимо да уведомяват електроразпределителните дружества. Всъщност не е необходимо въобще някой да разбира, поради което е трудно да се каже колко подобни централи у нас се използват за такива цели.

Тук дори има възможност за партньорства между собственици или оператори на МВЕЦ и криптоминьори - първите разполагат с електричество и помещения, а вторите с ноу-хау и техника. Всичко е въпрос на договорки, каквито по информация на "Капитал" вече се водят на места в страната. Малките водноелектрически централи биха могли да продават на "миньорите" ток на по-ниски цени (в един такъв случай става дума за около 12 ст. на киловат) във времето, когато не са ангажирани с основния си предмет на дейност. Бонус е безплатното охлаждане и охраната на машините. Така и производителят на електричество, и копачите са доволни. За да има интерес към такива партньорства обаче, е необходимо комбинирането на много видеокарти или ASIC устройства, така че консумацията им да бъде поне около 100 киловата. В противен случай ВЕЦ-ът не би имал особена икономическа полза.

От ЧЕЗ и ЕВН обясниха за "Капитал", че нямат никаква информация на територията, която обслужват, да се използват ВЕИ за добив на криптовалути. "Обичайна практика е малките електропроизводствени централи от възобновяеми източници да задоволяват с генерираната електроенергия нуждите на своите обекти, а излишъкът да продават на доставчик на регулирания или на свободния пазар. Собственикът на подобна централа, присъединена в съответствие с действащата нормативна уредба, няма задължение да информира електроенергийната компания какви собствени нужди задоволява с произведената електроенергия", заявиха от "Енерго-про".

ЕРП нямат никакви данни и за това колко хора копаят криптопари в домовете или гаражите си. Докато сметките, колкото и високи да са те, се плащат, проверки не се правят. Липсват и сигнали от съседи, че в даден обект се случва нещо странно, въпреки че подобно нещо би трябвало да се отчита като пиково потребление. "Доставчиците на електроенергия нямат законови правомощия да следят какви електрически уреди включва потребителят в своя обект и с каква цел използва електроенергията", поясняват от "Енерго-про".

"ЧЕЗ Разпределение България" АД упражнява контрол на инсталираните мощности на клиентите. При рязко увеличение на консумацията над договорената мощност се преминава към предоговаряне на условията за присъединяване", казват от електроразпределителното дружество. Електроразпределителните компании и доставчиците на електроенергия нямат достъп до частните имоти и характерът на потреблението след границата на собствеността не е предмет на техния контрол.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След динамично начало на седмицата европейските борси завършиха деня с ръст След динамично начало на седмицата европейските борси завършиха деня с ръст

Общоевропейският индекс Stoxx 600 завърши деня с 1.28% нагоре

30 мар 2020, 187 прочитания

Американският петрол падна под 20 долара за барел 3 Американският петрол падна под 20 долара за барел

Свиването на търсенето заради пандемията създава излишък, който може да няма къде да се съхранява

30 мар 2020, 1705 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Пазари" Затваряне
Криптовалутите - новият Клондайк

Все повече хора в България копаят и търгуват с Bitcoin, Ethereum и др.

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10