С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 май 2018, 11:45, 8239 прочитания

Земеделие: Приземяването на пазара

След години на бурен ръст, цените на земите се качват по-плавно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кипене на пазара, с много признаци на прегряване. Периодът между 2007 и 2015 г. бе бурен за пазара на земеделска земя - той почти не усети кризата, подсилван от растящите субсидии за земеделието. Сумата вече докосва 3 млрд. лева годишно, но заради свиването на евробюджета след 2020 г. за горивото и за цените на земята изглежда изконсумирано. В близкия хоризонт цените на земите продължават да нарастват, но далеч по-плавно от преди, а купувачите стават все по-претенциозни.

Когато числата (не) говорят


След влизането на България в ЕС през 2007 г. средната цена на земеделската земя се е увеличила почти четири пъти, като скокът в някои региони е по-висок според официалната статистика. НСИ обяви преди дни, че за 2017 г. средната цена за страната е достигнала 872 лв. за декар, което е ръст от 14.6% спрямо предходната година. А за миналата година в най-атрактивната област - Добрич, цената на декар е преминалата границата от 2 хил. лв., достигайки 2032 лв.

Според българската асоциация на собствениците на земеделски земи повишение на цените има, но то е по-ниско от обявените числа. "Повишението на покупните цени по наша оценка е с 4% за миналата година", коментира председателят на сдружението Стайко Стайков. Най-високите цени през миналата година са били в района на Добрич - между 1600 и 1800 лв. за декар, а най-ниските - в Кърджали - между 300 и 500 лв. за декар (виж графиката).

Разминаването в числата най-вероятно идва от факта, че асоциацията обобщава информация на база реално сключени сделки за земи със земеделско ползване, докато националната статистика обхваща и парцели, които се купуват и с други цели - например крайпътни терени за изграждане на различни съоръжения като бензиностанции, паркинги и др. Вижда се и че в някои райони явно статистиката отчита много ниски цени, вероятно идващи от обявени на данъчна оценка сделки.



Новите купувачи

Според асоциацията на собствениците на земеделски земи през 2018 г. се очаква ново повишение на цените от около 3-4%. "След динамичното развитие в последните години сега сме свидетели на отрезвяване и стабилизиране", твърди Стайков, според когото купувачите стават все по-претенциозни.

"Основното търсене е на качествена земеделска земя, а сред факторите, които влияят, са качеството на почвите, размер на парцела, възможността за напояване, наличието или не на рентни отношения и дългосрочни договори, възможности за получаване на субсидии и участие в европейски програми", казва той. В действителност според представители на бранша в момента най-активни на пазара са фермерите, които обаче най-често търсят земи за конкретен проект. Именно такива се очаква да бъдат и по-едрите сделки през годината за разлика от предходните, когато на пазара имаше инвеститори с крупни покупки с цел единствено доходност.

Малки неизвестни

В средносрочен план не се очакват резки колебания на пазара на земя, но все още пред сектора има много неизвестни. Първо, какви ще са евросубсидиите след излизането на Великобритания от съюза. Очаква се средствата за земеделие да намалеят с 6%. Така при годишно разпределение от около 60 млрд. евро сега, от които 1.3 млрд. евро за България (без национално съфинансиране), след 2020 г. разполагаемият бюджет ще бъде 55-56 млрд. евро. Според Анатоли Георгиев, зам.-председател на асоциацията на собствениците на земеделски земи, при такъв сценарий България ще трябва да поеме "своеобразен пасив" от между 50 и 100 млн. евро годишно, заради което е и необходимо прекрояване на националната политика. "Двата големи проблема - разпокъсаността на собствеността на земи и разрушената хидромелиоративна инфраструктура, трябва да бъдат във фокуса й", смята още той.

Напояването се оказва ключов фактор на пазара на земя. По данни на националната статистика в миналото напояваните площи са били 12 млн. дка, или около 1/3 от всички земеделски земи, докато сега годни за това са 4.3 млн. дка. Общо реално напояваните земи са около 900 хил. дка, от които 2/3 извън публичната система, вероятно нерегламентирано, стана ясно от думите на Кирил Стоянов, който е експерт по комасация към сдружението. По думите му в страната липсва обобщена информация за язовирите, а състоянието на главните напоителни съоръжения е от задоволително в някои региони до лошо в други. Стоянов даде за пример Турция, където след стартирането на големи проекти за комасация и изграждане на хидромелиоративни съоръжения се е достигнало до намаление на разходите с над 40%, отколкото ако се правят единични инвестиции от отделни собственици.
Открити са 16 процедури за комасация на парцели

Едва шест проекта за комасация на земеделска земя са завършени през последните години, като общата площ на парцелите е 44 хил. дка. В момента в ход са други 16 процедури, при 15 от които има завършен първият проучвателен етап. Това сочи статистиката на асоциацията на собствениците на земеделски земи. Досега завършените проекти са в района на Угърчин, Смядово, Друмево, Момина църква, Студена и Раздел, като за всеки от тях това е отнело между две и три години.

Предвид общия фонд от над 38 млн. дка обработваема земя в страната процесът на комасация върви с бавни темпове. Според Кирил Стоянов, експерт по комасация към сдружението, разходите за участие в комасационен проект са около 25-30 лв. на декар, но ползата е значително по-голяма заради последващото повишение на рентите, които могат да бъдат получени от уедрения парцел.

Към момента най-голямата трудност при реализацията на такива проекти остава нежеланието на собствениците да се сдружават и участват.
Кои са най-големите собственици на земи

В България земеделската земя е над 38 млн. дка, като най-големият собственик е държавата с над 2.1 млн. дка. Най-големият частен собственик е групата "Ромфарм", позната в сектора най-вече с фонда за земеделска земя "Ставен", в чиито активи са 1.1 млн. дка по информация от самата компания. В топ 3 по оценки на бранша попадат още групата "Агрион", свързана с основателите на "Винпром Пещера", както и най-големият зърнопроизводител в страната "Октопод холдинг". Макар да няма публична информация за притежаваните декари от двете дружества, се смята, че "Агрион" има над 600 хил. дка земеделска земя, а фирмите, свързани с "Октопод холдинг", обработват над 1 млн. дка, около половината от която е собствена.

Сред големите притежатели на земеделска земя са още църквата с над 400 хил. дка, както и общините.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Турската централна банка вдигна рязко основната лихва до 24% и подкрепи лирата Турската централна банка вдигна рязко основната лихва до 24% и подкрепи лирата

Местната валута поскъпна с 5.3% спрямо долара след решението, което се оказа изненадващо за пазарите

13 сеп 2018, 4963 прочитания

Фондът на фондовете търси кой да дава микрокредити за 26.4 млн. лв. Фондът на фондовете търси кой да дава микрокредити за 26.4 млн. лв.

Това е втората процедура за кредити за социални и стартиращи предприятия, след като първата не предизвика достатъчно интерес

10 сеп 2018, 4451 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Предприемаческа програма изпраща 70 европейци в САЩ

Двама българи бяха стипендианти на Young Transatlantic Innovation Leaders Initiative през 2018 г.

Стажове, стипендии, конкурси (19 – 25 ноември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Пари" Затваряне
Средната партида за втора пенсия се е увеличила с 11% до 2886 лв.

Годишният ръст на спестяванията в универсалните фондове обаче се забавя, след като тримесечие по-рано растеше с близо 16%

Лекарствата, които напускат България

Над 1500 медикамента са дерегистрирани заради ценовия натиск от страна на държавата

Танкер на абордаж

Либийският танкер BADR, който беше конфискуван, вкара България в международен скандал и страната има трудната задача да изчисти имиджа си, че не е съучастник в пиратски акт

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Непознатата Лика Янко

Изложба проследява рядко разказваната история на репресираната по време на социализма българска художничка от албански произход

Дунавски маршрути

Пътеводител "От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Лобисткият закон за горивата засега се отлага, Франция се готви за Brexit без сделка

Емисия

DAILY @7PM // 17.01.2019 Прочетете