Приземяването на пазара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Приземяването на пазара

Приземяването на пазара

След години на бурен ръст, цените на земите се качват по-плавно

Деница Ватева
12870 прочитания

© Юлия Лазарова


Кипене на пазара, с много признаци на прегряване. Периодът между 2007 и 2015 г. бе бурен за пазара на земеделска земя - той почти не усети кризата, подсилван от растящите субсидии за земеделието. Сумата вече докосва 3 млрд. лева годишно, но заради свиването на евробюджета след 2020 г. за горивото и за цените на земята изглежда изконсумирано. В близкия хоризонт цените на земите продължават да нарастват, но далеч по-плавно от преди, а купувачите стават все по-претенциозни.

Когато числата (не) говорят

След влизането на България в ЕС през 2007 г. средната цена на земеделската земя се е увеличила почти четири пъти, като скокът в някои региони е по-висок според официалната статистика. НСИ обяви преди дни, че за 2017 г. средната цена за страната е достигнала 872 лв. за декар, което е ръст от 14.6% спрямо предходната година. А за миналата година в най-атрактивната област - Добрич, цената на декар е преминалата границата от 2 хил. лв., достигайки 2032 лв.

Според българската асоциация на собствениците на земеделски земи повишение на цените има, но то е по-ниско от обявените числа. "Повишението на покупните цени по наша оценка е с 4% за миналата година", коментира председателят на сдружението Стайко Стайков. Най-високите цени през миналата година са били в района на Добрич - между 1600 и 1800 лв. за декар, а най-ниските - в Кърджали - между 300 и 500 лв. за декар (виж графиката).

Разминаването в числата най-вероятно идва от факта, че асоциацията обобщава информация на база реално сключени сделки за земи със земеделско ползване, докато националната статистика обхваща и парцели, които се купуват и с други цели - например крайпътни терени за изграждане на различни съоръжения като бензиностанции, паркинги и др. Вижда се и че в някои райони явно статистиката отчита много ниски цени, вероятно идващи от обявени на данъчна оценка сделки.

Новите купувачи

Според асоциацията на собствениците на земеделски земи през 2018 г. се очаква ново повишение на цените от около 3-4%. "След динамичното развитие в последните години сега сме свидетели на отрезвяване и стабилизиране", твърди Стайков, според когото купувачите стават все по-претенциозни.

"Основното търсене е на качествена земеделска земя, а сред факторите, които влияят, са качеството на почвите, размер на парцела, възможността за напояване, наличието или не на рентни отношения и дългосрочни договори, възможности за получаване на субсидии и участие в европейски програми", казва той. В действителност според представители на бранша в момента най-активни на пазара са фермерите, които обаче най-често търсят земи за конкретен проект. Именно такива се очаква да бъдат и по-едрите сделки през годината за разлика от предходните, когато на пазара имаше инвеститори с крупни покупки с цел единствено доходност.

Малки неизвестни

В средносрочен план не се очакват резки колебания на пазара на земя, но все още пред сектора има много неизвестни. Първо, какви ще са евросубсидиите след излизането на Великобритания от съюза. Очаква се средствата за земеделие да намалеят с 6%. Така при годишно разпределение от около 60 млрд. евро сега, от които 1.3 млрд. евро за България (без национално съфинансиране), след 2020 г. разполагаемият бюджет ще бъде 55-56 млрд. евро. Според Анатоли Георгиев, зам.-председател на асоциацията на собствениците на земеделски земи, при такъв сценарий България ще трябва да поеме "своеобразен пасив" от между 50 и 100 млн. евро годишно, заради което е и необходимо прекрояване на националната политика. "Двата големи проблема - разпокъсаността на собствеността на земи и разрушената хидромелиоративна инфраструктура, трябва да бъдат във фокуса й", смята още той.

Напояването се оказва ключов фактор на пазара на земя. По данни на националната статистика в миналото напояваните площи са били 12 млн. дка, или около 1/3 от всички земеделски земи, докато сега годни за това са 4.3 млн. дка. Общо реално напояваните земи са около 900 хил. дка, от които 2/3 извън публичната система, вероятно нерегламентирано, стана ясно от думите на Кирил Стоянов, който е експерт по комасация към сдружението. По думите му в страната липсва обобщена информация за язовирите, а състоянието на главните напоителни съоръжения е от задоволително в някои региони до лошо в други. Стоянов даде за пример Турция, където след стартирането на големи проекти за комасация и изграждане на хидромелиоративни съоръжения се е достигнало до намаление на разходите с над 40%, отколкото ако се правят единични инвестиции от отделни собственици.

Открити са 16 процедури за комасация на парцели

Едва шест проекта за комасация на земеделска земя са завършени през последните години, като общата площ на парцелите е 44 хил. дка. В момента в ход са други 16 процедури, при 15 от които има завършен първият проучвателен етап. Това сочи статистиката на асоциацията на собствениците на земеделски земи. Досега завършените проекти са в района на Угърчин, Смядово, Друмево, Момина църква, Студена и Раздел, като за всеки от тях това е отнело между две и три години.

Предвид общия фонд от над 38 млн. дка обработваема земя в страната процесът на комасация върви с бавни темпове. Според Кирил Стоянов, експерт по комасация към сдружението, разходите за участие в комасационен проект са около 25-30 лв. на декар, но ползата е значително по-голяма заради последващото повишение на рентите, които могат да бъдат получени от уедрения парцел.

Към момента най-голямата трудност при реализацията на такива проекти остава нежеланието на собствениците да се сдружават и участват.

Кои са най-големите собственици на земи

В България земеделската земя е над 38 млн. дка, като най-големият собственик е държавата с над 2.1 млн. дка. Най-големият частен собственик е групата "Ромфарм", позната в сектора най-вече с фонда за земеделска земя "Ставен", в чиито активи са 1.1 млн. дка по информация от самата компания. В топ 3 по оценки на бранша попадат още групата "Агрион", свързана с основателите на "Винпром Пещера", както и най-големият зърнопроизводител в страната "Октопод холдинг". Макар да няма публична информация за притежаваните декари от двете дружества, се смята, че "Агрион" има над 600 хил. дка земеделска земя, а фирмите, свързани с "Октопод холдинг", обработват над 1 млн. дка, около половината от която е собствена.

Сред големите притежатели на земеделска земя са още църквата с над 400 хил. дка, както и общините.

Автор: Капитал

Кипене на пазара, с много признаци на прегряване. Периодът между 2007 и 2015 г. бе бурен за пазара на земеделска земя - той почти не усети кризата, подсилван от растящите субсидии за земеделието. Сумата вече докосва 3 млрд. лева годишно, но заради свиването на евробюджета след 2020 г. за горивото и за цените на земята изглежда изконсумирано. В близкия хоризонт цените на земите продължават да нарастват, но далеч по-плавно от преди, а купувачите стават все по-претенциозни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK