Цената на петрола мина 80 долара за пръв път от 2014 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цената на петрола мина 80 долара за пръв път от 2014 г.

Инвестиционната банка Goldman Sachs припомня, че ОПЕК няма как пълноценно да се справи със загубите, тъй като пазарът не е балансиран

Цената на петрола мина 80 долара за пръв път от 2014 г.

Международната агенция по енергетика предупреди, че високите цени могат да се отразят негативно на потреблението

5195 прочитания

Инвестиционната банка Goldman Sachs припомня, че ОПЕК няма как пълноценно да се справи със загубите, тъй като пазарът не е балансиран

© Reuters


Петролът надмина 80 долара за барел в Лондон за първи път от 2014 г., след като затрудняването на доставките и силното търсене повишиха цените. В основата на ръста са намалението на запасите в САЩ и ефектът от излизането на Вашингтон от ядрената сделка с Иран, пише Bloomberg. В същото време доставките от Венецуела също намаляват заради политическата и икономическата криза, която се отразява на енергийния сектор на страната.

Цените на суровината се повишават от миналата година, след като страните от Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), и други големи производители се договориха да ограничат предлагането. Този процес съвпадна и с по-голямото търсене на суровината в резултат на нарастването на глобалната икономика и геополитическите промени в света.

В четвъртък брентът се повиши с 1.1% до 80.18 долара за барел, а цената на американския тексаски лек петрол достигна 72.30 долара за барел.

Глобални притеснения

Запасите от суровината в САЩ се понижават втора седмица поради факта, че идва летният сезон, показват правителствени данни. Американската инвестиционна банка Goldman Sachs прогнозира, че шистовият добив в страната няма да може да замени потенциалния спад в иранските петролни доставки, след като американският президент Тръмп реши да санкционира третия най-голям производител, членуващ в ОПЕК.

Според обявените вчера данни от Агенцията за енергийна информация запасите на суров петрол в САЩ са спаднали през миналата седмица с 1.4 млн. барела до общо 432.34 млн. Според агенцията намаляващите запаси в САЩ "предизвикват опасения за затягане на пазарите на прага на сезона на активното пътуване с лични автомобили в САЩ", по време на който търсенето обикновено се повишава.

Международната агенция по енергетика заяви, че ОПЕК е отговорна за справянето с глобалната ситуация, но предупреди, че високите цени могат да навредят на потреблението и да окажат влияние върху търсенето.

"Притесненията за доставките са неизбежни, след като САЩ напуснаха ядреното споразумение", твърди Норбърт Руекър, главен макроикономически анализатор в швейцарската Julius Baer. "Геополитическият страх все повече ще се усилва", добавя той.

Членове на ОПЕК, включително Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства, обявиха, че имат достатъчен капацитет да се справят с потенциални проблеми, свързани с доставката на петрол, до които е възможно да стигне след санкциите срещу Иран. Goldman Sachs обаче припомня, че ОПЕК няма как пълноценно да се справи със загубите, тъй като пазарът не е балансиран.

Като се абстрахира от сезонните промени, американската инвестиционна банка Morgan Stanley повиши прогнозата си за брента до 90 долара за барел до 2020 г., като очаква постоянен ръст на търсенето на суровината.

Петролът надмина 80 долара за барел в Лондон за първи път от 2014 г., след като затрудняването на доставките и силното търсене повишиха цените. В основата на ръста са намалението на запасите в САЩ и ефектът от излизането на Вашингтон от ядрената сделка с Иран, пише Bloomberg. В същото време доставките от Венецуела също намаляват заради политическата и икономическата криза, която се отразява на енергийния сектор на страната.

Цените на суровината се повишават от миналата година, след като страните от Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), и други големи производители се договориха да ограничат предлагането. Този процес съвпадна и с по-голямото търсене на суровината в резултат на нарастването на глобалната икономика и геополитическите промени в света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK