- Разпродажбата тръгна на Уолстрийт в сряда, като Dow Jones отчете третия най-голям еднодневен спад в историята си.
- Страховете се разпространиха към Азия, като индексът на Шанхайската борса се срина с над 5%.
- Последва ги и Европа, като всички основни индекси са с над 1.1% надолу след отварянето.
Американските пазари преживяха кошмарна сряда, след като двата най-важни индекса - Dow Jones и S&P500 - загубиха съответно 3.1 и 3.3% от стойността си. Денят бе най-лошият за фондовата борса от февруари насам. Причините за срива са няколко, като водещ отново се оказва страхът от ескалация на търговската война между САЩ и Китай, както и отражението на политиките на двете страни спрямо бизнеса на американските технологични гиганти, които са основна движеща сила в ръста на индексите през последните две години.
Dow Jones, в който влизат 30-те най-големи компании в САЩ, загуби 3.1% от стойността си и приключи деня без нито една компания нагоре в цената на акциите си. Сред най-големите губещи в сряда бяха Nike (-6.8%), Amazon (-6.1%), Microsoft (-5.4%), Visa (-4.7%), Boeing (-4.6%) и Apple (-4.6%). Netflix пък загуби 8.3% от пазарната си капитализация.
Забранената дума
"Това най-вероятно е началото на корекция", коментира за Reuters Оливър Пурш, пазарен стратег в Bruderman Asset Management. "Всичко ще се реши от финансовите отчети. Големите притеснения не са около резултатите за третото тримесечие, а около очакванията за четвъртото и първото на следващата година."
"Корекция" в момента се приема за мръсна дума както от инвеститорите на Уолстрийт, така и от президента на САЩ Доналд Тръмп, който прехвърли вината върху рязкото вдигане на лихвите от страна на Федералния резерв. "Всъщност това е корекция, която чакаме отдавна, но наистина не съм съгласен с решенията на Фед", коментира Тръмп пред поддръжници на кампанийно събитие в Пенсилвания.
S&P загуби 10% от стойността си в началото на февруари и събуди притесненията, че идва краят на 10-годишния ръст на пазарите в САЩ. Впоследствие обаче инвеститорите приеха като нормална новата ситуация около световния търговски ред и двата големи индекса продължиха да се изкачват, като отбелязаха нови рекорди.
"Пазарът расте от вече 10 години и само от време на време виждаме 10-процентови корекции. Всеки път, когато стигнем до подобен развой, пазарите се връщат с пълна сила. Разликата този път е в цената на 10-годишните облигации. Смятам, че най-накрая ще видим една закъсняла корекция", коментира Трип Милър от Gullane Capital Partners.
Азия и Европа не закъсняха
Очаквано пазарите в Азия и Европа последваха американския спад. Азиатските индекси достигнаха 19-месечно дъно, като общият индекс MCSI, който обхваща Азия и Тихоокеанския регион, загуби 3.8% от стойността си. Най-тежкият удар очаквано бе на Шанхайската борса, която отбеляза спад от 5.2%.
Трите големи индекса в Европа - германският DAX, британският FTSE и френският CAC - започнаха четвъртъчната сесия със загуби от съответно 1.1, 1.7 и 1.3%. Макар спадът да е осезаемо по-лек от този в САЩ, доминиращото чувство на пазара също е страх, защото очакванията са договорката между Жан-Клод Юнкер и Доналд Тръмп от лятото да не издържи и скоро американският президент да насочи вниманието си към промяна на търговските споразумения с Европейския съюз.
- Разпродажбата тръгна на Уолстрийт в сряда, като Dow Jones отчете третия най-голям еднодневен спад в историята си.
- Страховете се разпространиха към Азия, като индексът на Шанхайската борса се срина с над 5%.
- Последва ги и Европа, като всички основни индекси са с над 1.1% надолу след отварянето.
Американските пазари преживяха кошмарна сряда, след като двата най-важни индекса - Dow Jones и S&P500 - загубиха съответно 3.1 и 3.3% от стойността си. Денят бе най-лошият за фондовата борса от февруари насам. Причините за срива са няколко, като водещ отново се оказва страхът от ескалация на търговската война между САЩ и Китай, както и отражението на политиките на двете страни спрямо бизнеса на американските технологични гиганти, които са основна движеща сила в ръста на индексите през последните две години.
1 коментар
Участниците в стопанския живот понасят щети от вредното влияние от Централните банки. Централната банка подсигурява възникване на щети.
Сега не се осъществява необходимата защита срещу щетите от Централна банка. При наличие на тази държавна грешка всеки е със съдба на жертва.
Вредното влияние от Централна банка е водещият причинител за актуални щети, ала носител на обществената отговорност за тези щети е изпълнителната власт.
Възможностите са:
Първа: Без защита срещу щетите от Централна банка е с увеличаващи щети.
Втора: Със защита срещу щетите от Централна банка е прекратен водещият причинител за сегашни щети.
За устойчив стопански просперитет е необходима защита срещу щетите от Централна банка.