В Китай също имаме забавяне до около 6%, което като ниво за много страни може да е мечтано постижение, но съдейки по това, че в продължение на три десетилетия подред Китай растеше средно с по около 10% годишно, сегашните данни показват забавяне. Виждаме как икономиката се ориентира към сектора на услугите, не само към производството, а заради нарасналото вътрешно потребление Китай вече не е толкава силно експортно ориентиран.

По-същественото, което трябва да се има предвид при Китай, е много високото ниво на дълг, не говоря за публичния. Частният, корпоративен дълг и проявленията на така нареченото сенчесто банкиране е това, което тревожи. Преди последната криза дългът на Китай се равняваше на около 150% от БВП, а десет години по-късно нивото му е 250%. Това създава проблеми на държавната политика, защото, от една страна, властите търсят как да са подкрепящи растежа, но, от друга, не могат да си позволят да увеличават допълнително дълга.

Идва ли нова глобална криза?

- Трябва да имаме какво да я предизвика. Някои сочат недвижимите имоти, но там оценките са много по-умерени, отколкото бяха при предната криза. Други се притесняват заради разпродажбите на пазарите на акции, но те обикновено нямат някакви драматични последствия. Притеснително е тогава, когато има проблеми на пазарите на облигации или при недвижимите имоти, защото те са много по-тясно свързани с банките и с финансовата система и създават рискове от кризи с ликвидността.

Това, което ние бихме наблюдавали с повишено внимание, е степента на поскъпване на долара. Ако това продължи да се случва, може да доведе като ответна реакция до някакво затягане на монетарната политика и оттам да даде отражение върху развиващите се пазари. С внимание наблюдаваме и цикъла на печалбите - времето на двуцифрените ръстове при тях отмина. Докато глобалният растеж се движи около 3%, а растежът на печалбите е от около 5%, ние не виждаме някакъв развян червен флаг там.

А политическите сътресения могат ли отключат криза?

- Политическият риск е идиосинкратичен. Това означава, че с изключение на случаите, когато засяга суперсили като САЩ или Китай, може да остане ограничен в ефектите си. В Европа в момента през труден период минава Италия, но това не се разпростира наоколо. По-същественият риск за региона идва от предстоящите европейски избори, защото, както сигурно сте забелязали, лидерството на доминантната икономика Германия е под въпрос. Не бих бил изненадан, ако се появи нов водач.

По отношение на изгрева на различни популистки партии в Европа това е ситуация, която трябва да се наблюдава, защото, ако отиде твърде далеч, може да постави под въпрос бъдещето на Европейския съюз. Това на нас може би не ни изглежда толкова сериозно, но ако излезеш извън Европа, виждаш защо глобалните инвеститори изискват толкова висока рискова премия за континента. Това се потвърждава и от изходящите парични потоци - за Европа като регион виждаме, че те са много по-значителни от онова, което инвеститорите са изтеглили от развиващите се пазари при всичките проблеми, през които преминаха те през последните месеци.

Колко ви тревожи Brexit?

- Излизането на Великобритания от Европейския съюз ще има негативни последици и за двете страни. Разбира се, по-тежки ще са те за Великобритания, но от това континентална Европа не следва да се успокоява. Трябва да се следи дали Brexit няма да предизвика предсрочни избори във Великобритания, при които политическата среда може да се окаже много по-силно фрагментирана.

Какво е отражението на търговските войни върху растежа и инвеститорите?

- Доколкото перспективите пред растежа не са революционни, те са еволюционни, то трябва да се има предвид, че те могат да бъдат извадени от релсите при геополитическа криза. Задълбочаване на търговската война би имало негативно въздействие, включително и за САЩ. Обикновено се смята, че САЩ имат защита в случая на търговска война, защото изнасят повече за Китай, но рядко се взема предвид това, че голяма част от американските продукти съдържат китайски компоненти и обратното. В много китайски продукти, изнасяни за САЩ, има добавена стойност на продукти и услуги, внесени от другаде.

Споменахте за изтичането на инвестиции от Европа. Какви други миграции се наблюдават в инвестиционните потоци и кое от макроикономическата картина ги движи?

- Поглеждайки към пазарите на акции през тази година, прави впечатление, че всички с изключение на САЩ са на отрицателна територия въпреки много силния ръст на печалбите. Това показва липсата на доверие. Инвеститорите намират нивата за неустойчиви и търсят алтернативи, които им дават повече сигурност. Това ги тласка към повече ДЦК. В Европа много от новините вече са калкулирани в цените и мисля, че дори и съвсем малки добри новини ще бъдат веднага приети от пазарите с облекчение.

Интервюто взе Гергана Михайлова