Citigroup: Европа е неподготвена за евентуален пазарен срив при Brexit без сделка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Citigroup: Европа е неподготвена за евентуален пазарен срив при Brexit без сделка

Луиджи де Веки обръща внимание върху тенденцията M&A сделките в Европа да се целят не в създаването на глобални играчи, а на регионални и дори още по-малки, национални шампиони

Citigroup: Европа е неподготвена за евентуален пазарен срив при Brexit без сделка

Според анализаторите на банката притеснителни сигнали идват и от пазара на сливания и придобивания

Гергана Михайлова
5049 прочитания

Луиджи де Веки обръща внимание върху тенденцията M&A сделките в Европа да се целят не в създаването на глобални играчи, а на регионални и дори още по-малки, национални шампиони

© Лаура Хенри


В Европа вече няма импулс по създаване на европейски шампиони в икономиката, с което посоката, в която се движиха инвестициите в сливания и придобивания през последните 20 години, е зачеркната. Вместо това има затваряне на регионално и национално равнище, подклаждано от политическия дневен ред в държавите, което може да направи местния бизнес по-слаб конкурент на глобалния пазар. Тенденцията очерта Луиджи де Веки, ръководител на дивизията "Банки, капиталови пазари и консултации" в Citigroup, пред участниците в годишната медийна конференция на институцията за пазарите в Европа, Близкия изток и Африка.

Според експертите на Citi предстоящото отделяне на Великобритания от Европейския съюз не се отразява на инвестициите в островната държава и тя продължава да привлича най-значителните потоци и интерес. По-тревожното е, че европейските държави продължават да нямат план за действие в случай на криза на финансовите пазари, каквато би настъпила при Brexit без сделка. Причината е, че след март догодина Великобритания вече ще бъде трета страна за Европейския съюз по отношение на търговските контракти и това ще засегне деривативни инструменти за милиарди евро, които сега се обслужват от клиринговите къщи в Лондон. Негативните последствия ще понесат най-вече европейските пенсионни фондове и застрахователни компании.

Голямата крачка назад

Отчитайки икономическата активност през сделките по сливания и придобивания, експертите на Citi прогнозират, че настоящата 2018 г. ще завърши с 32% ръст в броя на сделките за вложени общо 4.3 трлн. долара в глобален мащаб. От тези обеми 23% идват от Европейският пазар, който достига предкризисното си равнище от 2007 г. благодарение на потоците от САЩ, Китай и Япония и силно ликвидния банков сектор, който оказва подкрепа при сключването на сделки. Това обаче не е успокояващо, защото едновременно с възстановяването на пазара се наблюдават няколко негативни тенденции.

Първата от тях е обратното движение на инвестициите в Европа от създаване на глобални шампиони към изграждане на регионални и дори национални лидери. "През последните две години заради протекционизма на държавите има изоставяне от тази посока, в която се вървеше 20 години и това е проблем. Погледнете банковия сектор: в топ 15 на най-големите в света има само американски и китайски банки. Там няма европейска банка. Вземете икономически сектори: дали ще са технологии или индустрия - най-големите компании там са китайски или идващи от други части на света. Ефектът от по-малките играчи е, че в много случи те не са достатъчно конкурентни. Американските банки пораснаха от кризата насам, докато европейските се свиха. Политическият дневен ред в държавите прави по-трудно правителствата да седнат и да работят заедно, от което има най-голяма нужда в момента", коментира де Веки пред "Капитал".

Втората притеснителна тенденция според него е нарастващата регулаторна предпазливост, която значително забавя приключването на сделките. Пример за това е сливане между Bayer и Monsanto, кое е отнело 700 дни. Едновременно с това има значително нарастване на активизма по враждебно превземане на бизнеси, което води до разходи на компаниите за защита срещу такова нежелано придобиване.

Според експертите на Citi стоящите 1.7 трлн. долара кеш в балансите на компаниите не се инвестират заради очаквания, че оценките на активите ще спаднат от сегашните им смятани за високи равнища. В момента транзакциите се сключват средно на 13 пъти EBITDA (печалба преди данъци, такси и амортизации), което е по-ниско от пика преди година, който беше 14 пъти EBITDA, но остава над средното 12 пъти EBITDA. Другите причина да се смята, че оценките са високи, са макроикономическите очаквания за забавяне на растежа и статистиката, че 70% от компаниите са притеснени за бъдещото си представяне заради влиянието на технологичните дисръптъри.

Опасност от нова криза

Обратно на очакванията, че Brexit плаши инвеститорите, 38% от трансграничните инвестиции, които Европа привлича през тази година, се насочват към Великобритания, показват данните на Citi, като прогнозите са островната държава да продължи да привлича интерес заради глобалните корпоративни играчи, които са базирали бизнеса си там. Основният сценарий на Citi е излизането на страната от ЕС да стане с приемането на сделка, а ако това не се случи и през март разделянето стане факт без сделка, по-сериозните непосредствени последици ще са за страните от ЕС, които са изложени на риск от пазарен шок, сравним с този от фалита на Lehman Brothers преди десет години.

Тревогата идва оттам, че 90% от деривативните инструменти, с които институционални инвеститори като пенсионните фондове и застрахователите хеджират ценови, валутни и лихвени рискове, се клиринговат в Лондон. Така когато Великобритания се окаже трета държава от гледна точка на търговските отношения, контракти с деривативни инструменти на стойност милиарди паунди ще се окажат блокирани от юридически неясноти, за което страните в Европа нямат готовност. Някои държави като Франция и Германия са предприели действия, с които овластяват местните финансови регулатори да предприемат мерки и те да са законово допустими, когато се наложи да бъдат прилагани. Други държави, сред тях и България, не дават индикации че имат някакъв план за защита на финансовите си индустрии, от което на практика биха пострадали потребителите.

Накъде ще се движат пазарите

Според прогнозите на Citi през следващата година глобалният икономически растеж ще се запази на 3.2% при 3.3% за настоящата, като в еврозоната се очаква забавяне от 1.7% при 1.9% за тази година. В абсолютни цифри добавената стойност за глобалната икономика ще е под формата на 75 млрд. долара, като ако не бе избухвала търговската война между САЩ и Китай, цените на глобалните акции биха били с 5 до 10% по-високи.

Напрежението между двете глобални икономики ще оказва негативно влияние върху растежа, като има индикации, че заради щетите, които Европа търпи, до няколко месеца САЩ и ЕС може да сключат двустранно търговско споразумение.

Анализаторите очакват, че цената на петрола ще остане около 57 долара за барел, което е на границата на производствените разходи на суровината. Ралито при долара ще започне да отшумява с изгледи за засилване на еврото. По отношение на монетарната политика на основните централни банки прогнозата е, че вдигането на лихвите в Европа ще започне от третото тримесечие на 2019 година, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) ще повиши депозитната си лихва от сегашните -0.40% на -0.25% и 0.00% от четвъртото тримесечие до Q1 на 2020 година. В САЩ очакванията от Фед са да вдигне постепенно лихвата от сегашните 2.25% на 3% през второто тримесечие на 2019 година, като първата стъпка нагоре ще стане преди края на тази година.

Експертите предупреждават, че затягането на монетарната политика на ЕЦБ ще окаже влияние върху инструментите с фиксиран доход, за които ще става все по-трудно да донесат положителна доходност. Анализаторите обръщат внимание, че в момента 30% от европейските държавни облигации са с негативна доходност, което значи, че инвеститорите плащат на държавите да вземат парите им. Останалите 70% от европейските държавни цени книги са с доходност под 1%.

Препоръките към инвеститорите са да бъдат по-селективни в стратегиите си, тъй като ликвидността на централните банки няма да повдига всички активи по един и същ начин. Волатилността, която също се очаква да продължи да нараства, би могла да е полезна за преструктуриране на портфейли. На база на приходите в корпоративния свят може да се постигне възвращаемост от поне 8%, така че догодина все още ще бъде рано за твърде консервативни и предпазливи стратегии, смятат от Citi.

В Европа вече няма импулс по създаване на европейски шампиони в икономиката, с което посоката, в която се движиха инвестициите в сливания и придобивания през последните 20 години, е зачеркната. Вместо това има затваряне на регионално и национално равнище, подклаждано от политическия дневен ред в държавите, което може да направи местния бизнес по-слаб конкурент на глобалния пазар. Тенденцията очерта Луиджи де Веки, ръководител на дивизията "Банки, капиталови пазари и консултации" в Citigroup, пред участниците в годишната медийна конференция на институцията за пазарите в Европа, Близкия изток и Африка.

Според експертите на Citi предстоящото отделяне на Великобритания от Европейския съюз не се отразява на инвестициите в островната държава и тя продължава да привлича най-значителните потоци и интерес. По-тревожното е, че европейските държави продължават да нямат план за действие в случай на криза на финансовите пазари, каквато би настъпила при Brexit без сделка. Причината е, че след март догодина Великобритания вече ще бъде трета страна за Европейския съюз по отношение на търговските контракти и това ще засегне деривативни инструменти за милиарди евро, които сега се обслужват от клиринговите къщи в Лондон. Негативните последствия ще понесат най-вече европейските пенсионни фондове и застрахователни компании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Да бе, Европа била неподготвена! ЕС ли напуска Британия, или Британия напуска ЕС? Да му мисли този, който е по-малък и е решил да си тръгва. Да се страхува паундът. Да се страхува лондонското сити. Чисто финансово, ЕС може само да спечели от компаниите и капиталите напускащи Лондон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дилемата на спестяващия

Дилемата на спестяващия

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK