Споразумението за ограничаване на износа на петрол между ОПЕК и съюзниците й постига резултати. За първото тримесечие на 2019 г., цената на петрола се повиши от 54 до над 70 долара на барел - най-силното процентно възстановяване на тримесечна база от почти десетилетие. Неформалният лидер на ОПЕК, Саудитска Арабия, засега смята да продължи сериозно да ограничава снабдяването с петрол - и така рискува да повтори грешката си от 2018 г., когато петролът достигна най-високите си цени за последните 4 години, пишат в Bloomberg.
Риск от недостиг
"Изглежда, че групата производители на петрол свива пазара прекомерно", казва Ед Морс, ръководител на изследователската дейност на Citigroup Inc в Ню Йорк, пред Bloomberg.
Допълнителните ограничения в снабдяването от страна на ОПЕК бяха предназначени да компенсират големия обем шистов газ, изнасян от САЩ. Мярката за контрол на цените обаче съвпадна с влошаващата се криза във Венецуела и пълните ефекти на американските санкции над Иран. Продължаващият конфликт в Либия представлява допълнителен риск за обема на износа. Според официалните данни на самата ОПЕК, ако снабдяването продължи да бъде ограничавано като през изминалото тримесечие, световните складови запаси от петрол ще се свият с почти 1 млн. барела през третото тримесечие - най-големият спад от близо две години.
Дипломатически главоболия
Това действие би изпратило цените до нива, които ще предизвикат неодобрение в Белия дом - най-важният политически съюзник на Саудитска Арабия. При миналогодишния скок в цените Тръмп многократно изказа неудоволствието си от високите цени и дори си позволи да каже пред публика, че кралското семейство на Саудитска Арабия не би оцеляло дори две седмици без американска подкрепа.
Промяна в досегашното споразумение или гоненето на по-високи цени на барел би изострило взаимоотношенията на Саудитска Арабия и с Русия, която е най-големият износител на петрол извън ОПЕК. Президентът Владимир Путин заяви миналата седмица, че е доволен от цените на петрола и че е твърде рано, за да се реши дали производството трябва да бъде ограничено през втората половина на годината.
За да избегне миналогодишния скок в цените, кралството обаче може да увеличи производството с малко, за да спре рязък скок. Саудитска Арабия вече ограничава снабдяването значително повече, отколкото се изисква в декемврийското споразумение - следователно снабдяването може да бъде повишено, без да се наруши пактът с Русия и другите производители.
Огледало на близкото минало
Саудитска Арабия най-вероятно изчаква да види какво ще бъде решението на администрацията на Тръмп спрямо бъдещето на санкциите срещу Иран. Миналата година Саудитска Арабия направи грешка и наводни петролния пазар, тъй като очакваше САЩ да ограничи иранския петрол със санкции - обещан ход, който Тръмп отложи в последния момент. Така цената на петрола падна до 50 долара на барел.
В същото време Саудитска Арабия има и интерес от скъпия петрол - амбициозните реформи на цялата саудитска икономика, планирани от Мохамед бин Салман, се оправдават, когато цената на петрола е 80 долара на барел. Въпросът е дали кралството може да управлява пазара, като се движи в посоката, която иска, или пак ще изгуби контрол като миналата година.
Споразумението за ограничаване на износа на петрол между ОПЕК и съюзниците й постига резултати. За първото тримесечие на 2019 г., цената на петрола се повиши от 54 до над 70 долара на барел - най-силното процентно възстановяване на тримесечна база от почти десетилетие. Неформалният лидер на ОПЕК, Саудитска Арабия, засега смята да продължи сериозно да ограничава снабдяването с петрол - и така рискува да повтори грешката си от 2018 г., когато петролът достигна най-високите си цени за последните 4 години, пишат в Bloomberg.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Нефтът не е само барели на ден. Важен е и химическият му състав. Всяко находище вади нефт с уникални характеристики, а нефтопреработващите фабрики са настроени за нефт с химични показатели в определени параметри.
В Нефтохим, например, са калибрирани за руския нефт и такъв от Северно море или от Венецуела не могат да обработват без да сменят технологията, което е безумно скъпа операция.
Затова и преработващите венецуелски тежък петрол заводи в Тексас и Луизиана са изправени пред катастрофа след ембаргото за внос на венецуелски петрол. Същото е с тежкия ирански петрол, с нередовните доставки за Европа от Либия.
За да не преустройват производствените си технологии, преработващите предприятия са принудени да купуват от нейде си петрол, отговарящ максимално на технологичните им изисквания и да забъркват сложни петролни миксове, за да влязат в цена за леките горива и за дизела.
Геополитическите маньоври на Тръмп объркаха традиционните пътища на нефта от източника до преработката и е естествено цените на нефтопродуктите да растат.
Цена от 80 долара е прекомерно висока и може да изглежда оправдана единствено от страна на саудитските монарси. Така или иначе в средносрочен план потреблението на петрол за гориво на автомобили, при равни други условия, безвъзвратно ще намалява. Ако политическите каламбури, от друга страна не държат света на ръба на тази или онази петролна криза чрез умишлено поддържаните в нестабилно положение производители, като Либия, Венецуела, Иран, че и Русия - цената му никога няма да превиши 50 долара. А тъкмо това ниво е най-търпимо от потребителите по света, като същевременно осигурява и задоволителни приходи на петролно зависимите икономики.