С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 3 дек 2019, 16:37, 4493 прочитания

Защо тъгува българското вино

Избите търсят път към обединение и партньорство с държавата, за да станат продуктите им конкурентни на пазара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След близо две десетилетия забвение българското вино безспорно извървя дълъг път на трансформация в последните десетина години и днес може да се каже, че България има сравнително модерен сектор и качествено производство. На фона на множащите се медали и признания за български вина от конкурси и дегустации в чужбина, парадоксално обаче секторът тъпче на едно място, а в някои аспекти дори стагнира: площите с лозя намаляват, а структурата им се влошава (виж карето); обемите на производство в последните години спадат, свива се и износът (виж графиките); българското вино има ниска добавена стойност и висока производствена себестойност и така пазарът му остава малък, а продажбите не отчитат забележими ръстове в последните години.

Редом с това заради занемарената от държавата регионална политика дори качествените вина от райони със Защитено наименование за произход (ЗНП) не успяват да получат нужната репутация и доверие от страна на потребителите. Липсата на национален брандинг и маркетинг на българското вино пък го прави неразпознаваемо и неконкурентно на международните пазари.


Така на практика винарският сектор към момента е по-скоро второстепенен в икономиката на България въпреки славното си минало и въпреки добрия продукт в момента.

За да се решат тези проблеми, браншът има нужда от две неща: обединение в името на развитието и помощ от държавата. На това бе посветена и Националната конференция "Българското вино в ХХI век", която се проведе преди седмица в рамките на тазгодишното издание на най-голямото изложение на български вина DiVino.Taste, организирано от едноименната медия. Конференцията, на която бяха обсъдени повечето от проблемните сфери в бранша, завърши с декларация на организаторите с призив за обединение към всички производители и други винени професионалисти и за изработване на национална стратегия в партньорство с държавата, която да даде нов тласък на сектора.

Виненият маркетинг е ключов



Съвременният пазар на вино е повече от свръхконкурентен. Място на него търсят близо 80 държави, стотици региони и десетки хиляди производители. Да се наложи сама една изба, особено ако е от т.нар. нови производителки, е почти невъзможно.

Затова винари и държавни институции обикновено си партнират в структури, наречени национален винен маркетинг борд, за да изградят идентичност първо на държавата като винопроизводителка, след това да популяризират регионите с най-голям потенциал и тогава, разчитайки на тази разпознаваемост, за избите става по-лесно да се конкурират на избраните от тях пазари. Това партньорство често е и финансово, и оперативно и включва изработване на национална визия и брандинг на виното, маркетингова и комуникационна стратегия, определяне на приоритетни пазари, разработване на промоционален план, мерки за развитие на винения туризъм и т.н.

В цялата си претенция да бъде винена страна с хилядолетна история обаче България остава една от малкото страни винопроизводителки, които нямат подобна структура и маркетингова стратегия - нито в национален, нито в международен мащаб. Тя изостава дори от страни, които има самочувствието, че превъзхожда - като Молдова, която от няколко години вече развива своя винен маркетинг.

Така, без да има синхронизирани усилия, общо 280 изби на българския пазар се борят не само помежду си, но и с конкуренцията на стотици други вносни брандове, за вниманието на потребителите - всяка за себе си. На международните пазари пък те са още по-незабележими, а неугледните щандове, с които България понякога се представя на изложения, често са повод дори за срам.

Отговорността за това спокойно може да се подели и на двете страни: българската държава е пословична със своята пасивност и неефективност, а българският бизнес - с неспособността си да се кооперира и да загърби личните си и корпоративни интереси в името на общата полза и цели.
Защо българското вино не е конкурентно

Българите може и на думи да се гордеят със старата традиция на виното си, но на практика предпочитат бира, ракия и спиртни напитки, а ако на масата има вино, то вероятно е домашно. Ако е нужно да подкрепим това твърдение със статистика, ето я: според НСИ консумацията на бира на глaва от населението годишно е 74 л, на твърд алкохол - 14 л, а на вино... 4.3 л, като 2.2 л от тях са домашно.

За тази ситуация помага и лошата структура на производството. Висококачественото вино е много малка част от пазара (вината със ЗНП са около 3% от общото количество и около 10% като стойност от целия пазар) и цената му е доста висока спрямо средния стандарт. Значителна част от производството е на по-евтино, но и по-нискокачествено вино. В средния ценови сегмент има известен вакуум, който често се запълва от изгоден внос.

Според Николай Кръстев, енолог на изба "Царев брод", причините за високата цена на доброто българско вино са основно в скъсаните традиции в бранша. "В България семейната традиция във виното е напълно унищожена по време на комунизма и новите изби не разполагат с никакво наследство - лозя, сгради, оборудване и техника - всичко се прави от нулата, а инвестициите са големи. Редом с това повечето от собствениците не са нито винари, нито лозари. И трябва да наемат съответните професионалисти. Плаща се и за външни консултанти - най-често чужди, понеже образованието у нас е слабо. Резултатът е висока себестойност на продукцията", казва той. И за капак много от производителите на качествено вино са твърде малки и те няма как да постигнат икономия от мащаба.

Решението може да дойде от повишаването на самата консумация, съответно и обемите на производство, което би понижило цената. Без добър маркетинг и на вътрешния пазар обаче избите остават в сегашния затворен кръг.


Време за действия

Добрата новина е, че в последната година сякаш в бранша вече има разбиране, че той трябва да се обедини под някаква форма и с общ глас да поиска помощ и от държавата.

Има различни модели за реализиране на винен маркетинг, като по-често това се случва с участие на държавата, макар да има някои успешни примери и без нея. В декларацията към бранша организаторите на конференцията предлагат да се създаде публично-частно партньорство с работно име "Институт за маркетинг на българското вино", в който равностойно да си партнират държавата и браншът. Предлага се тази структура да се финансира по най-популярния модел в света - половината средства да идват от избите, под формата на фиксирана такса за хектолитър вино, а още толкова да осигурява държавата.

От институциите се очаква да направят нужните промени в законите, за да се официализират партньорството и моделът на финансиране, както и за да има контролни механизми. Представителите на сектора пък ще се ангажират с формирането на ръководство и екип, избор на приоритетни цели и пазари и разработване на цялостна стратегия.

За да се случи това обаче, самият бранш първо трябва да стигне до обединение. Още повече че държавата в лицето на земеделското министерство вече е давала сигнал, че подобно партньорство може да е тема за разговор, едва когато браншът бъде представен от една структура - асоциация, организация, сдружение или друго.

Как се прави обединение

Въпросното обединение, ако трябва да сме реалисти, няма да се случи нито бързо, нито лесно, но добрата новина е, че в бранша има диалог за възможностите.

Един от работните варианти е да се регистрира асоциация на винените професионалисти, която да обединява лозари, винари, търговци, комуникационни и маркетингови експерти, специалисти по винен туризъм и т.н. Подобен широк профил, от една страна, би имал добра експертиза за работата на бъдещия за винен маркетинг.

От друга страна обаче, опасенията са, че подобно широко обединение крие потенциал за вътрешни конфликти - ако въобще успее да се случи и ако въобще успее да привлече достатъчно лозари и винари, за да бъде представителен и за ядрото на сектора. Още повече че други опити за обединение на избите - при това дори скорошни, са претърпявали неуспех.

Друг възможен подход е обединение на регионален принцип - през регионалните лозаро-винарски камари. Зад тази идея стои Ивана Мурджева, юридически консултант на регионалните камари. Тя смята, че ако шестте регионални камари се обединят в едно сдружение, те могат да бъдат естествен представител на бранша и партньор в работата с държавата. Още повече че по същността си те са точно сдружение на лозарите и винари в регионите и повечето изби членуват в тях.

По думите й добрата страна на този вариант е, че тези структури така или иначе вече съществуват като юридически субекти и те разполагат със значителна самостоятелност. Така няма да е нужно да се започне от нулата. Донякъде недостатък, че тези камари са създавани в по-стари времена и организацията и начинът им на работа определено имат нужда от модернизация. Но Ивана Мурджева е на мнение, че това не би било трудно да се случи, стига самият бранш да се обедини в желанието да превърне камарите в активни субекти.

Нов живот за регионите

Активизирането на регионалните камари освен друго може да помогне и за възстановяването на разрушената регионална традиция във виното. България принципно е част от т.нар. Стар свят (Европа), където акцентът в маркетирането на най-качествените вина не е върху сорта или търговската марка, а върху региона - на етикета водещо име е например "Бордо" или "Бургундия", "Сен Емилион" или "Грав", "Кианти" или "Брунело ди Монтепулчано". С годините тези брандове са станали могъщи и всяка изба, която иска да ги ползва, спазва строги правила и регулации, използва само позволените за региона сортове и т.н.

Българските вина обаче масово се маркетират по практиките на Новия свят, където се акцентира основно на сорта (например новозеландски совиньон блан, аржентински малбек и т.н.) и на търговската марка - името на избата.

Причината е, че районирането у нас е неадекватно. Страната например е разделена на само два района със Защитено географско наименование (Тракийска низина и Дунавска равнина), които са прекалено големи и общи, за да отличат стилистиките на виното в различните краища на страната. Има и 52 района за Защитено наименование за произход (най-високото означение за качество), но границите на повечето от тях не са актуални, а други, които са се развили в последните години, просто липсват.

Данните показват все по-голям спад на вината със ЗНП. През 2018 г едва 5700 хл носят това означение на фона на общо на 1.1 млн. хл производство (виж графиката). Това не означава, че качеството на виното се е влошило, а че все повече и повече производители не виждат смисъл да използват въпросните означения, които в този си вид са изпразнени от имидж и разпознаваемост.

Но на който и вариант за обединение да се спрат представителите на бранша, работата по развитието на регионите е неизбежна. В декларацията, излъчена след конференцията на Divino.Taste, също се посочва необходимостта от развитието на винените региони, актуализиране на границите им, работата по маркетирането и брандирането им и т.н.

За щастие България има поне един добър пример, който да показва, че съвместната работа между избите - поне на регионално ниво, е не само възможна, но и може да е много ефективна. Става дума, разбира се, за производителите около Мелник, които с общи усилия успяха да постигнат нов имидж и разпознаваемост на района си. Благодарение на европроект, изпълняван от Агенцията по лозата и виното, той скоро ще има и ревизирани и актуални граници за ЗНП. А това е едно добро начало.
Лозята в България - все по-малко

Въпреки подема в качеството на виното и постоянно появяващите се нови изби площите с лозя в страната парадоксално непрекъснато намаляват. Към момента България разполага с около 608 хил. дка лозя - над два пъти по-малко от декларираните през 2007 г., когато страната ни стана част от ЕС, и над три пъти по-малко в сравнение с 80-те години на 20-и век, които са и пикови за българското производство (виж графиките).

Според Николай Кръстев, енолог на изба "Царев брод", още по-притеснителна е структурата на тези лозя - 60% от тях са на възраст над 30 г., а още 7% - над 50 г. Старите лозя принципно са изключително ценни и от тях се правят най-добрите вина. В България обаче голяма част от тях са собственост на лозари, които продават гроздето на избите. "За съжаление изкупните цени са ниски и това важи за гроздето от стари лозя. Ниската цена и ниското им плододаване ги прави нерентабилни за собствениците. Много от тях опитват по всякакъв начин да ги "натоварят" - да изцедят максимума от лозето, но по този начин го похабяват", обяснява той.

Неговата оценка е, че тези лозя скоро вече няма да могат да се използват. Що се отнася до изкореняването им и замяната с нови - дейност, за която има европейски средства, Кръстев също не е особен оптимист. "В последните години България обновява лозята си с приблизително 10 хил. дка годишно. Ще трябва сериозно да вдигнем темповете, ако не искаме в скоро време България да остане с критично количество лозя", добавя той.

Кръстев вижда възможното решение във формиране на силен браншови съюз, който да наблюдава тези процеси, да анализира проблемите и да търси решения - нещо, което не се случва в ресорната Агенция за лозата и виното, където иначе разполагат с нужните данни.

Друга много важна и спешна мярка по думите му е да започне да се работи за повишаване на качеството на образованието, което - по общото мнение на бранша, е критично ниско. Самите винари могат да допринесат тук съществено, като се включат в инициативи като дуално образование и предлагат практически обучения, стажове, гарантирано работно място и т.н.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Газовата борса стартира на тъмно Газовата борса стартира на тъмно

От "Газов хъб Балкан" обявиха, че са продадени 25% от предложените от "Булгаргаз" колиества, но не и постигната цената

9 дек 2019, 1430 прочитания

"Грипс–ПВЦ" очаква поне 10-12% ръст на продажбите на изкуствени елхи през сезона "Грипс–ПВЦ" очаква поне 10-12% ръст на продажбите на изкуствени елхи през сезона

Единственият български производител на декоративни коледни дръвчета инвестира 250 хил. евро в специализирано оборудване

8 дек 2019, 1436 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Пазари" Затваряне
"Хюндай хеви индъстрис ко. България" ще има нов собственик

Корейската Hyundai Electric ще продаде завода за трансформатори за 24.5 млн. долара, но купувачът не се посочва

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10