Защо тъгува българското вино

Избите търсят път към обединение и партньорство с държавата, за да станат продуктите им конкурентни на пазара

След близо две десетилетия забвение българското вино безспорно извървя дълъг път на трансформация в последните десетина години и днес може да се каже, че България има сравнително модерен сектор и качествено производство. На фона на множащите се медали и признания за български вина от конкурси и дегустации в чужбина, парадоксално обаче секторът тъпче на едно място, а в някои аспекти дори стагнира: площите с лозя намаляват, а структурата им се влошава (виж карето); обемите на производство в последните години спадат, свива се и износът (виж графиките); българското вино има ниска добавена стойност и висока производствена себестойност и така пазарът му остава малък, а продажбите не отчитат забележими ръстове в последните години.

Редом с това заради занемарената от държавата регионална политика дори качествените вина от райони със Защитено наименование за произход (ЗНП) не успяват да получат нужната репутация и доверие от страна на потребителите. Липсата на национален брандинг и маркетинг на българското вино пък го прави неразпознаваемо и неконкурентно на международните пазари.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    buran007 avatar :-|
    buran007
    • - 1
    • + 1

    Голям "енолог" е това Кръстев затова винарството цъфти те веъзва

    Нередност?
Нов коментар