Защо тъгува българското вино

След близо две десетилетия забвение българското вино безспорно извървя дълъг път на трансформация в последните десетина години и днес може да се каже, че България има сравнително модерен сектор и качествено производство. На фона на множащите се медали и признания за български вина от конкурси и дегустации в чужбина, парадоксално обаче секторът тъпче на едно място, а в някои аспекти дори стагнира: площите с лозя намаляват, а структурата им се влошава (виж карето); обемите на производство в последните години спадат, свива се и износът (виж графиките); българското вино има ниска добавена стойност и висока производствена себестойност и така пазарът му остава малък, а продажбите не отчитат забележими ръстове в последните години.

Редом с това заради занемарената от държавата регионална политика дори качествените вина от райони със Защитено наименование за произход (ЗНП) не успяват да получат нужната репутация и доверие от страна на потребителите. Липсата на национален брандинг и маркетинг на българското вино пък го прави неразпознаваемо и неконкурентно на международните пазари.