Първите признаци на следващата дългова криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първите признаци на следващата дългова криза

Във вторник управителят на Фед Джером Пауъл обяви, че банката намалява основната лихва с 50 базисни пункта

Първите признаци на следващата дългова криза

Коронавирусът повишава риска от кредитна криза в условията на ниски лихви, тъй като нивата на дълга вече са рекордно високи

Пламена Кацарова
4640 прочитания

Във вторник управителят на Фед Джером Пауъл обяви, че банката намалява основната лихва с 50 базисни пункта

© Reuters


Шокът, който коронавирусът предизвика на пазарите по целия свят, съвпада с друг глобален риск в сферата на финансите - рекордно високите нива на дълг. Според анализ на Института по международни финанси (Institute of International Finance) съотношението на глобалния дълг към брутния вътрешен продукт е достигнало най-високата стойност в историята си през третото тримесечие на 2019 г. - 322%. В края на септември дългът в глобален мащаб е в размер на близо 253 трлн. долара. Притесненията са, че високите нива на задлъжнялост наред с икономическите рискове от коронавируса и други нестабилности във финансова система могат да предизвикат нова дългова криза, пише Financial Times.

Рисковите фактори

В краткосрочен план поведението на кредитните пазари ще бъде от решаващо значение. Въпреки спада на доходността на облигациите и разходите по заеми заради паниката на пазарите финансовите условия за по-слабите бизнес кредитополучатели бяха затегнати. Достъпът им до пазарите на облигации стана по-труден. А след като Фед намали основната лихва във вторник с 50 базисни пункта, лихвеният процент, който е в диапазона 1-1.25%, все пак остана по-висок от доходността от 0.8% на двегодишните държавни ценни книжа. "Тази инверсия на кривата на доходност може да засили свиването, ако американските банки затегнат условията, докато кредитирането е по-малко печелившо", коментира главният икономист на TS Lombard Чарлз Дюма.

Същевременно голяма част от натрупания след финансовата криза дълг е в небанковия корпоративен сектор, където настоящото прекъсване на веригите на доставки и свиващият се растеж на глобално ниво предполагат по-ниски приходи и по-големи затруднения при обслужването на дълга. В действителност коронавирусът повдига въпроса за потенциална кредитна криза в свят на свръхниски и отрицателни лихвени проценти.

253 трлн. долара е дългът в глобален мащаб към септември 2019 г.

В търсене на решение

През изминалата седмица политиците от напредналите страни изразиха готовността си да предприемат активен фискален отговор на смущенията, причинени от вируса. Подобен политически активизъм обаче носи своя дългосрочен риск от ненужно удължаване на дисфункционалната парична политика, допринесла към финансовата криза, както и от опасно увеличение на глобалния дълг.

Подобни рискове се натрупват във финансовата система от десетилетия. От края на осемдесетте години централни банки, и по-специално Фед, провеждат т.нар. асиметрична парична политика. Тя се изразява в подкрепа за пазарите, когато те потъват, и неуспешното им охлаждане, когато вървят към балон. Количественото облекчаване на централните банки след кризата, което включва закупуването на държавни облигации и други активи, всъщност е продължение на този асиметричен подход.

Получената предпазна мрежа, поставена под банковата система, е безпрецедентна по мащаб и продължителност. Продължаващата разхлабена политика доведе до финансиране на дългови частни разходи, като по този начин удължи вече продължителния цикъл, при който ниските или отрицателни лихвени проценти изглеждат все по-малко ефективни за стимулиране на търсенето.

Бившият началник в Банката за международни разплащания в Базел Уилям Уайт прогнозира, че "експериментът със свръхразхлабената парична политика е морално опасен". Той твърди това, защото смята, че нетрадиционните политики на централните банки могат да "подготвят почвата за следващия цикъл на бурен растеж и последващо свиване, подхранван от непрекъснатото намаляване на кредитните стандарти и все по-голямото натрупване на дългове".

Сравнението на днешните обстоятелства с тези от периода преди финансовата криза може да бъде поучително. Освен голямото увеличение на държавния дълг след кризата сега съществената разлика спрямо тогава е фактът, че фокусът попада върху дълга на частния сектор. Промяната е най-фрапираща в САЩ, където според изчисленията на Фед корпоративният дълг е нараснал от 3.3 трлн. долара преди финансовата криза до 6.5 трлн. долара миналата година.

В края на 2019 г. компанията майка на Google Alphabet, Apple, Facebook и Microsoft държат нетни парични средства в размер на 328 млрд. долара. Това предполага, че голяма част от дълга е концентриран в по-старите сектори на икономиката, където много компании са генерирали много по-малко пари от Big Tech.

Важната роля на централните банки

Бившият главен икономист на ЕЦБ Отмар Исинг смята, че продължително ниските лихвени проценти също имат големи последици, защото водят до неправилно разпределение на капитала. Като цяло огромното натрупване на корпоративен дълг с все по-лошо качество вероятно ще задълбочи следващата рецесия. Свръхразхлабената парична политика на централните банки също насърчава това.

С нарастването на популизма се увеличават призивите за парично финансиране на увеличения фискален дефицит - тоест пряко финансиране на държавния дефицит от централните банки като този вид, който се случва в момента в Япония. Паричното финансиране е предвестник на висока инфлация и макар неговите привърженици да твърдят, че рисковете могат да бъдат ограничени, при условие че количеството на тези финанси се контролира от независими централни банки, независимостта на последните е все по-застрашена след кризата.

Актуален въпрос в светлината на натрупването на дълга е дали регулаторният отговор на голямата финансова криза е достатъчен, за да се изключи друга системна криза, и дали увеличението на капитала на банките ще осигури адекватен буфер срещу загубите, които ще се получат в резултат на погрешното определяне на риска.

Невъзможно е да се предвиди кога ще настъпи финансова криза. И, изглежда, е малко вероятно, че ще настъпи такава независимо от коронавируса. Но потенциално неустойчивото натрупване на дълг в публичния сектор, както и на такъв в нефинансовия корпоративен сектор, подчертава сериозни уязвимости, особено в Китай и други нововъзникващи пазари, но също и в САЩ и Великобритания. А континенталната европейска банкова система е видимо по-слаба от тази на САЩ.

Нива на глобалния дълг
Източник: FT
Източник: FT

Шокът, който коронавирусът предизвика на пазарите по целия свят, съвпада с друг глобален риск в сферата на финансите - рекордно високите нива на дълг. Според анализ на Института по международни финанси (Institute of International Finance) съотношението на глобалния дълг към брутния вътрешен продукт е достигнало най-високата стойност в историята си през третото тримесечие на 2019 г. - 322%. В края на септември дългът в глобален мащаб е в размер на близо 253 трлн. долара. Притесненията са, че високите нива на задлъжнялост наред с икономическите рискове от коронавируса и други нестабилности във финансова система могат да предизвикат нова дългова криза, пише Financial Times.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    2.5 avatar :-P
    2.5

    "Бившият началник в Банката за международни разплащания в Базел Уилям Уайт прогнозира, че "експериментът със свръхразхлабената парична политика е морално опасен".

    Не съм чувал досега някой да се е притеснил от това...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK