"Касапницата" ще продължи. Скот Стрингер, финансовият комисар на Ню Йорк, прогнозира, че до края на юни хотелите в града ще бъдат на две трети празни. Приходите на затворените ресторанти и барове в града може да спаднат с 80%. Американската хотелиерска асоциация (The American Hotel and Lodging Assosiation) се притеснява от рецесия в хотелиерския сектор, по-голяма от тези след 11 септември 2001 г. и кризата от 2008 г., взети заедно. Morgan Stanley смята, че търговията може да намалее с 60%, тъй като все повече американски градове се очаква да последват примера на европейските държави и да бъдат поставени под карантина.

Много ще преодолеят кризата

Много компании ще преодолеят кризата. Правителствата се втурнаха да осигурят възможно най-много. Великобритания представи пакет от 330 млрд. паунда (382 млрд. долара) от гаранции за заеми и други финансови стимули за бизнеса. Американският Федерален резерв по-рано заяви, че ще създаде ново средство за финансиране, което да осигурява ликвидност за американските кредитори. Президентът Доналд Тръмп поиска икономически стимули на стойност над 1 трлн. долара, които вече надхвърлят 2 трлн.

Въпреки това някои фирми няма да оцелеят. Твърде рано е да се каже със сигурност кои бизнеси ще бъдат жертви на кризата. Ликвидността и бизнес моделът могат обаче да бъдат показателни за това до колко даден бизнес е изложен на риска от рецесия.

Да вземем например ликвидността. Американските компании дължат 55% от световния нефинансов дълг с падеж до края на 2024 г. и 62% от джънк рейтинг дълга според рейтинговата агенция S&P Global. Фирмите извън финансовия сектор в САЩ ще трябва да покрият 394 млрд. долара инвестиционен дълг и 87 млрд. долара "джънк" дълг (лоши кредити) през тази година; данните за следващата година са съответно 461 млрд. долара и 195 млрд. долара. Потенциално проблемните сектори са строителството (с близо 30 млрд. долара "джънк" кредит, дължим до края на 2021 г.), медиите и развлеченията (35 млрд. долара), енергийният сектор и комуналните услуги (56 млрд. долара).

По-специално петролните компании, които бяха засегнати от рязкото падане на цената на суровината, която на 18 март се понижи до 25 долара за барел, най-ниското стойност от близо две десетилетия. Според изчисления на Morgan Stanley средностатистическата проучвателна и/или производствена компания в сектора се нуждае от минимална цена на петрола 51 долара за барел, за да покрие заходите си. Saudi Aramco, най-голямата петролна компания в света, заяви, че може да намали капиталовите си разходи с 25% тази година. Американската ExxonMobil пък потвърди намеренията си за "значителни" съкращения.

Петролните компании не са единствените, които се опитват да намалят разходите си. Много фирми изпращат работниците си в отпуск или по-лошо. Норвежката авиокомпания Air Shuttle временно уволни 90% от своите 10 хил. служители. Marriott International, най-голямата световна хотелска верига, заяви на 17 март, че ще трябва да освободи десетки хиляди работници.

Някои бизнеси пък побързаха да си осигурят средства под формата на кредит, обезпечени от техните банки. ab InBev, най-големият производител на бира в света, получи револвиращ кредит от 9 млрд. долара. Boeing, проблемният производител на самолети, получи 13.8 млрд. долара. Carnival Cruise Line се надява да оцелее в кризата благодарение на кредит от 3 млрд долара. Компанията за финансови данни Bloomberg смята, че ако фирмите в пет големи сектора (здравеопазване, енергетика, транспорт, туризъм и рудодобив) изтеглят 70% от кредитните си линии, а компаниите от останалите сектори използват едва 30% от техните, най-големите американски банки ще трябва да осигурят над 700 млрд. долара на икономиката.

Бизнес моделите

Втората уязвимост на компаниите освен липсата на ликвидност възниква от техните бизнес модели. Някои бизнеси, макар успешни през годините, изведнъж започнаха изглеждат доста крехки в зората на пандемията. Ако новият iPhone не се продава добре през идните месеци, то Apple може да убеди потребителите да си го закупят на по-късен етап, но храната в ресторанта, която ще се развали, преди да бъде продадена, или отменените прожекции в киното са приходи, които някои бизнеси ще загубят завинаги.

Това е изключително лоша новина за някои сектори като изкуствата, чиито печалби зависят главно от големи събития, които често се провеждат веднъж годишно. В страни като Великобритания, където държавата отделя по-малко финансови ресурси за изкуства, проблемът може да бъде по-значителен, отколкото във Франция, Германия или държавите от Персийския залив. Международното изложение на изкуства Art Basel в Хонконг беше отменено миналия месец. Основното изложение на Art Basel в Швейцария, което трябва да бъде открито на 18 юни, може също да не се проведе. Приходите на галериите и артистите, които зависят от такива изложения, е възможно да спаднат с близо 80%.

Не е изненада, че коронавирусът провокира иновативното мислене на компаниите, особено в консервативните индустрии. На 20 март изложението на Art Basel в Хонконг започна онлайн със "стаи за гледане" с повече от 231 галерии, съдържащи над 90% от оригиналната колекция на изложбата. На "показ" онлайн са изложени над 2000 произведения на изкуството на обща стойност 270 млн. долара. Кризата разрушава и упоритата привързаност на холивудските компании към старомодния модел за разпространение на филми в кината. Universal Pictures предостави възможността на потребителите да гледат филмите "Невидимият човек" и "Ема" от вкъщи в деня на премиерата им по кината. Disney пък пусна популярния си анимационен филм Frozen 2 на новата си стрийминг услуга Disney + няколко седмици преди премиерата на филма.

Печелившите сега и в бъдеще

Някои компании не само оцеляват на фона на пандемията, но дори процъфтяват. Супермаркетите се затрудняват с повишеното търсене на някои продукти поради паниката. Kimberly Clark и други производители на тоалетна хартия, която много хора неистово складират, ще получат значителен тласък. Същото се отнася и за доставчиците на почистващи продукти като Clorox и Purell. Този бум вероятно няма да продължи дълго. Ранната паника неизбежно ще отшуми.

Някои отрасли на индустрията ще се облагодетелстват от ситуацията в по-дългосрочен план. Принуждавайки повечето хора да работят, пазаруват и да се забавляват у дома, кризата може да се окаже катализатор за някои онлайн компании. Zoom, Microsoft Teams, Slack, WeChat Work и други платформи за корпоративна комуникация се разрастват вследствие на повишения трафик. Данните на аналитичната компания Sensor Tower сочат, че регистрациите в подобни приложения са се увеличили от 1.4 милиона в началото на януари до 6.7 милиона в началото на март. Проучване на разплащанията във Великобритания на Barclaycard показва ръст от 12% на абонаментните за развлекателни услуги като Netflix за последните четири седмици до 21 февруари и почти 9% ръст в поръчките за храна и покупки онлайн. Amazon обяви, че ще открие 100 хил. нови работни места в САЩ, за да се справи с нарастващия брой на поръчки онлайн.

Традиционните магазини, които инвестираха в онлайн присъствието си и онлайн търговията, също са на печалба. Проучване в САЩ, проведено на 13 март от изследователската фирма Gordon Haskett, установи, че всеки трети е пазарувал храна за вкъщи онлайн за последната седмица, 41% от които правят това за пръв път. Над половината избират Walmart благодарение на добрия сервиз и бърза доставка на хранителните стоки. Във Великобритания Tesco и Sainsbury изпреварват европейските вериги супермаркети Aldi и Lidl, които са инвестирали по-малко в онлайн пазаруването.

И, разбира се, всяка компания, която излезе с ваксина или лечение за коронавируса, може да очаква експоненциален растеж. На фона на срива на глобалните пазари цената на акциите на биотехнологичната компания, работеща върху COVID-19, Gilead, се покачват с близо 20% тази година.

Консолидация

Едно от дълготрайните последствия от пандемията почти сигурно ще бъде по-нататъшното консолидиране в икономиката или поглъщането на множество малки бизнеси от по-големи компании. Сегашната криза на авиокомпаниите може да остави небето навсякъде, подобно на това над Северна Америка, където няколко големи компании отговарят за голяма част от трафика. JPMorgan Chase отбелязва, че американските превозвачи генерират две трети от печалбите на авиокомпаниите в световен мащаб с едва една пета от световния капацитет. Подобна консолидация изглежда твърде вероятна в Европа и Азия.

Компаниите с най-издръжлив бизнес, най-дълбоки джобове и най-дългосрочни инвестиционни хоризонти могат да нараснат допълнително чрез придобивания на компании на ниски цени благодарение на кризата. Има слухове, че Apple с резерв от над 200 млрд. долара може да закупи Disney, чиято цена на акциите е почти наполовина от януари насам. Уорън Бъфет и неговата Berkshire Hathaway, която разполага с над 128 млрд. долара и дълго се оплакваше от завишените цени на фондовия пазар, най-накрая може да намери сделка или две. След като събраха рекордните 888 млрд. долара миналата година, частните инвестиционни компании има накъде да се разрастват. Стив Шварцман обяви по-рано този месец, че дислокацията и страхът, причинени от коронавируса, създават "огромна възможност" за Blackstone, която той ръководи.

Голямата депресия през 30-те години на миналия век предизвика икономически хаос, но също така доведе до налагането на нови радикални бизнес модели - от производство на автомобили и развлечения до козметичните продукти. В бъдеще днешната криза също може да доведе до възраждането на някои бизнеси, както и до създаването на нови индустрии. Сравненията с онова мъчително време в световната история не трябва да се правят с лека ръка. Това, че сравненията изглеждат удачни, е просто знак за това колко зле изглеждат нещата в момента.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved