Трябва ли Фед да свали лихвите под нула
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трябва ли Фед да свали лихвите под нула

Доналд Тръмп смята, че Фед трябва да приеме отрицателните лихви, но Джером Пауъл е на друго мнение - че в САЩ те не са приложими към момента

Трябва ли Фед да свали лихвите под нула

Отрицателните проценти не са лек за това, което изпитва глобалната икономика

The Economist
2812 прочитания

Доналд Тръмп смята, че Фед трябва да приеме отрицателните лихви, но Джером Пауъл е на друго мнение - че в САЩ те не са приложими към момента

© Reuters


Mоже да ви бъде простено, ако си мислите, че Федералният резерв е хвърлил всички усилия в опит да овладее кризата, която причини COVID-19. През последните месеци намали основния лихвен процент почти до нула, изкупи активи за близо 3 трлн. долара и активира редица програми за кредитиране. Централната банка на САЩ обаче е консервативна в едно отношение. Докато колегите й от еврозоната и Япония отдавна изтласкаха краткосрочните си лихвени проценти в отрицателна територия, Федералния резерв, подобно на английската централна банка, остави ставките положителни.

Сега обаче Фед е под натиск да промени този курс. Президентът Доналд Тръмп написа в Twitter, че Фед трябва да приеме "подаръка" на отрицателните лихви. Залозите на инвеститорите през пазара на лихвени деривати дават сигнали, че те в крайна сметка вярват в подобен сценарий. Председателя на Фед, Джером Пауъл, все още настоява, че отрицателните проценти не са "подходящи или полезни" за Америка. Независимо от това дали Паъул ще промени мнението си, преминаването на отрицателна лихвена територия не би променило драстично икономическите перспективи.

Икономистите спорят за отрицателните проценти от световната финансова криза насам, когато лихвите по целия свят за първи път спаднаха до нула. Много теории, вземайки предвид лихвите, инфлацията и степента на изоставане в икономиката - предполагат, че лихвите трябва да бъдат намалени дълбоко в отрицателна територия. Проучване на Цзин Синтия Ву от Университета на Нотр Дам, например, установи, че процентите е трябвало да се понижат до -3% в Америка през 2014 г. и -6.5% във Великобритания през 2013 г. В началото се смяташе, че отрицателните проценти са на практика невъзможни за приложение.

Така инвестицията във валута ще носи нулева печалба; изправени пред отрицателни лихвени проценти по депозитите, клиентите на банките винаги могат да изтеглят спестяванията си и вместо това да ги съхраняват под матраците си. Това би предложило, че първата реакция на централните банки би била да наложат "нулева долна граница". Но всъщност лимитът не е толкова гъвкав колкото се очаква. Парите в брой са по-уязвими от кражби (или е твърде скъпо да се съхраняват безопасно) и не могат да се харчат толкова лесно (като пазаруване онлайн). Тези разходи означават, че лихвените проценти могат да бъдат умерено отрицателни, а някои централни банки се почувстваха достатъчно сигурни, за да потопят пръстите си във водите под нулата. Европейската централна банка понижи основния си лихвен процент до -0.1% през 2014 г. и оттогава го намали до -0.5%. Нивото в Япония е -0.1% от 2016 г.

Ужасното състояние на световната икономика накара икономистите да се питат дали не може да се направи повече по въпроса. Централните банки, обмислящи по-нататъшното намаляване на лихвите, са изправени пред три важни въпроса. Първият се отнася до техническата им приложимост. Ако Европа и Япония са ориентир, процентите в Америка и Великобритания могат да станат поне скромно отрицателни. Някои икономисти, като например Кенет Рогоф от Харвардския университет, предполагат, че с регулаторните промени, ефективната долна граница на ставките може да бъде изтласкана много по-ниско. Елиминирането на банкнотите с висок номинал и налагането на такси за големи преводи например може да повиши разходите за съхраняване на пари в брой достатъчно, за да позволи нивата да бъдат намалени с няколко процентни пункта.

По този начин може да се приложат дори по-ниски отрицателни проценти. Но втория въпрос е дали те подкопават стабилността на финансовата система, наранявайки растежа на икономиката. Икономистите акцентират върху съществуването на "обратен процент", според който намаляването на лихвите отслабва търсенето на финансовите пазари, а не го засилва. Отрицателните лихвени проценти означават, че някои или всички резерви, които банките трябва да поддържат в централната банка, губят стойността си с времето. Но банките не искат да не предадат тези проценти на своите вложители, от страх да не изплашат клиентите си. Следователно отрицателните ставките свиват маржовете на банките. По-малко печелившите банки, които се борят да увеличат капиталовите си буфери чрез запазване на печалбата, могат да изберат да ограничат кредитирането си, задушавайки инвестициите и растежа. Анализ на Маркус Бруннермайер и Ян Коби от Принстънския университет заключава, че "обратните проценти" почти със сигурност съществуват, въпреки че тяхното ниво зависи от характеристиките и спецификите на отделните банкови системи.

Засега отрицателните лихви очевидно не са достигнали опасния праг на свиване. Тези в Европа наистина съвпаднаха със спад в приходите на банките. Но Мелани Клайн от Бундесбанк отбелязва, че макар по-ниските банкови маржове обикновено да са свързани с намаленото кредитиране, връзката изглежда се разрушава, когато лихвите преминат в отрицателна територия. Всъщност растежът на кредитите в еврозоната се ускори от 2014 г. Но и това не разрешава спора. Други фактори, като увеличено в търсенето може да са повишили обема на кредитите. И натискът, който отрицателните проценти поставят върху печалбите на банките, е приглушен от "подреждането" - при което централните банки прилагат различни ставки за различни категории банкови резерви - което също може да ограничи ефекта им върху икономиката. Въпреки това, засега ефективността на отрицателните лихвени проценти остава нерешен въпрос.

По-добре се прикрий

Рискът от свиването на кредитирането не е единственият потенциален недостатък на отрицателните лихви. Някои инвеститори предупреждават, че те биха довели до напускане на паричните пазари, които много компании използват за каткосрочно финансиране. Фондовете на паричния пазар в Европа и Япония засега се справят с проблема с отрицателните лихви. Но налагането им в САЩ, където паричните пазари играят много по-голяма роля във финансовата система - биха могли да доведат до различни резултати.

Всичко това води до третия въпрос: струват ли си негативните проценти? Тъй като опитът в Европа и Япония не е пагубен, централните банки в САЩ и Великобритания могат в крайна сметка внимателно да намалят процентите под нулата. (На 20 май Андрю Бейли, председател на анлгийската централна банка, каза, че отрицателните проценти се разглеждат "активно", като опция.) Но облекчаването с половин процент или повече, макар и да не е нежелано, е твърде малко, за да направи разликата между бързо и бавно икономическо възстановяване.

Регулаторните промени, необходими за постигане на по-ниски отрицателни проценти с приемлив риск, вероятно биха се оказали политически трудни за реализиране. Междувременно далеч по-мощните оръжия - като фискални стимули в комбинация с покупки на активи от централната банка - все още не са достигнали своите икономически и политически граници. Тъй, че впускането далеч в нулев терен все още не изглежда напълно оправдано.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Mоже да ви бъде простено, ако си мислите, че Федералният резерв е хвърлил всички усилия в опит да овладее кризата, която причини COVID-19. През последните месеци намали основния лихвен процент почти до нула, изкупи активи за близо 3 трлн. долара и активира редица програми за кредитиране. Централната банка на САЩ обаче е консервативна в едно отношение. Докато колегите й от еврозоната и Япония отдавна изтласкаха краткосрочните си лихвени проценти в отрицателна територия, Федералния резерв, подобно на английската централна банка, остави ставките положителни.

Сега обаче Фед е под натиск да промени този курс. Президентът Доналд Тръмп написа в Twitter, че Фед трябва да приеме "подаръка" на отрицателните лихви. Залозите на инвеститорите през пазара на лихвени деривати дават сигнали, че те в крайна сметка вярват в подобен сценарий. Председателя на Фед, Джером Пауъл, все още настоява, че отрицателните проценти не са "подходящи или полезни" за Америка. Независимо от това дали Паъул ще промени мнението си, преминаването на отрицателна лихвена територия не би променило драстично икономическите перспективи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дилемата на спестяващия

Дилемата на спестяващия

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK