Така инвестицията във валута ще носи нулева печалба; изправени пред отрицателни лихвени проценти по депозитите, клиентите на банките винаги могат да изтеглят спестяванията си и вместо това да ги съхраняват под матраците си. Това би предложило, че първата реакция на централните банки би била да наложат "нулева долна граница". Но всъщност лимитът не е толкова гъвкав колкото се очаква. Парите в брой са по-уязвими от кражби (или е твърде скъпо да се съхраняват безопасно) и не могат да се харчат толкова лесно (като пазаруване онлайн). Тези разходи означават, че лихвените проценти могат да бъдат умерено отрицателни, а някои централни банки се почувстваха достатъчно сигурни, за да потопят пръстите си във водите под нулата. Европейската централна банка понижи основния си лихвен процент до -0.1% през 2014 г. и оттогава го намали до -0.5%. Нивото в Япония е -0.1% от 2016 г.

Ужасното състояние на световната икономика накара икономистите да се питат дали не може да се направи повече по въпроса. Централните банки, обмислящи по-нататъшното намаляване на лихвите, са изправени пред три важни въпроса. Първият се отнася до техническата им приложимост. Ако Европа и Япония са ориентир, процентите в Америка и Великобритания могат да станат поне скромно отрицателни. Някои икономисти, като например Кенет Рогоф от Харвардския университет, предполагат, че с регулаторните промени, ефективната долна граница на ставките може да бъде изтласкана много по-ниско. Елиминирането на банкнотите с висок номинал и налагането на такси за големи преводи например може да повиши разходите за съхраняване на пари в брой достатъчно, за да позволи нивата да бъдат намалени с няколко процентни пункта.

По този начин може да се приложат дори по-ниски отрицателни проценти. Но втория въпрос е дали те подкопават стабилността на финансовата система, наранявайки растежа на икономиката. Икономистите акцентират върху съществуването на "обратен процент", според който намаляването на лихвите отслабва търсенето на финансовите пазари, а не го засилва. Отрицателните лихвени проценти означават, че някои или всички резерви, които банките трябва да поддържат в централната банка, губят стойността си с времето. Но банките не искат да не предадат тези проценти на своите вложители, от страх да не изплашат клиентите си. Следователно отрицателните ставките свиват маржовете на банките. По-малко печелившите банки, които се борят да увеличат капиталовите си буфери чрез запазване на печалбата, могат да изберат да ограничат кредитирането си, задушавайки инвестициите и растежа. Анализ на Маркус Бруннермайер и Ян Коби от Принстънския университет заключава, че "обратните проценти" почти със сигурност съществуват, въпреки че тяхното ниво зависи от характеристиките и спецификите на отделните банкови системи.

Засега отрицателните лихви очевидно не са достигнали опасния праг на свиване. Тези в Европа наистина съвпаднаха със спад в приходите на банките. Но Мелани Клайн от Бундесбанк отбелязва, че макар по-ниските банкови маржове обикновено да са свързани с намаленото кредитиране, връзката изглежда се разрушава, когато лихвите преминат в отрицателна територия. Всъщност растежът на кредитите в еврозоната се ускори от 2014 г. Но и това не разрешава спора. Други фактори, като увеличено в търсенето може да са повишили обема на кредитите. И натискът, който отрицателните проценти поставят върху печалбите на банките, е приглушен от "подреждането" - при което централните банки прилагат различни ставки за различни категории банкови резерви - което също може да ограничи ефекта им върху икономиката. Въпреки това, засега ефективността на отрицателните лихвени проценти остава нерешен въпрос.

По-добре се прикрий

Рискът от свиването на кредитирането не е единственият потенциален недостатък на отрицателните лихви. Някои инвеститори предупреждават, че те биха довели до напускане на паричните пазари, които много компании използват за каткосрочно финансиране. Фондовете на паричния пазар в Европа и Япония засега се справят с проблема с отрицателните лихви. Но налагането им в САЩ, където паричните пазари играят много по-голяма роля във финансовата система - биха могли да доведат до различни резултати.

Всичко това води до третия въпрос: струват ли си негативните проценти? Тъй като опитът в Европа и Япония не е пагубен, централните банки в САЩ и Великобритания могат в крайна сметка внимателно да намалят процентите под нулата. (На 20 май Андрю Бейли, председател на анлгийската централна банка, каза, че отрицателните проценти се разглеждат "активно", като опция.) Но облекчаването с половин процент или повече, макар и да не е нежелано, е твърде малко, за да направи разликата между бързо и бавно икономическо възстановяване.

Регулаторните промени, необходими за постигане на по-ниски отрицателни проценти с приемлив риск, вероятно биха се оказали политически трудни за реализиране. Междувременно далеч по-мощните оръжия - като фискални стимули в комбинация с покупки на активи от централната банка - все още не са достигнали своите икономически и политически граници. Тъй, че впускането далеч в нулев терен все още не изглежда напълно оправдано.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved