Европейските правила за ограничаване на държавна помощ са рядкост в света на политиката. Отделните американски щати например могат и се опитват да "откраднат" компании един от друг с обещания за данъчни облекчения, благоприятни кредити и други подобни стимули. В Европа субсидиите са еквивалетни на пакт за разоръжаване. Всяка помощ, която не е изрично разрешена на компаниите, е забранена дори за държавните фирми. Правителствата редовно се включват в най-различни проекти - от отпускане на субсидирана земя за футболни клубове до сделки за данъчни облекчения с международни корпорации. Властта на Брюксел е в регулацията, където законите се прилагат от същите служители на комисията, които упражняват и антитръстовия контрол.

Напрежението отдавна се разраства в между страните в дирекцията по конкуренцията в Брюксел, оглавявана от Маргрет Вестагер от 2014 г. Франция и Германия многократно са настоявали правилата да се облекчат, за да се позволи създаването на "европейски гиганти". Двете държави останаха разочаровани миналата година, когато г-жа Вестагер блокира планираното сливане на железопътния бизнес на Siemens и Alstom.

Обединяването на компаниите е един от начините за създаване на гиганти, но субсидирането с държавна помощ също помага. Засега това е позволено, макар и временно. Разбира се, целта в момента не е толкова да се създадат гиганти, колкото да се предотвратят ненужни фалити и загуби на работни места. Но ако правилата останат облекчени твърде дълго, парите, които се раздават на компаниите, ще имат за цел не да ги спасят в кризата, а да увеличат перспективите им след нея.

Проблеми за единния пазар

Вече някои държави, по-специално Испания, се оплакват, че режимът на неограничена помощ заплашва единния европейски пазар. Това е така, защото няколко по-богати страни осигуряват значително по-голяма помощ за собствения си бизнес, отколкото в останалите страни. Почти половината държавна помощ, одобрена за изплащане в цяла Европа, е в Германия, която е голяма, богата и влезе в кризата със сравнително малък дълг. По-малките и по-бедните страни се притесняват, че техните фирми, които не са били така щедро подпомагани, ще продължат да страдат.

Политиците се опитват да изравнят везните на пазара. На 27 май председателят на ЕК Урсула фон дер Лейен представи спасителен фонд от заеми и безвъзмездни средства в общ размер на 750 млрд. евро, които ще преразпределят средствата от тези, които имат възможност да плащат кредитите си (Германия), към тези, които се борят за погасяването им (Испания). Някои държави ще могат да си отдъхнат след приключването сделката.

Г-жа Вестагер казва, че по-високите германски субсидии са в списъка на ЕС за желанията на Берлин от години. Що се отнася до дългосрочните рискове за режима на държавните помощи, тя подчертава, че облекчаването на правилата е временно. Вестагер настоява, че компаниите, които са били в лоша кондиция преди Covid-19, не могат да бъдат спасени; проблемните фирми, които получават помощи от правителството, ще трябва да ги върнат. Тези, които получават най-голяма помощ, няма да могат да изплащат дивиденти или бонуси, докато не изплатят по-голямата част от задълженията си.

Ветераните от Брюксел твърдят, че комисията няма друг избор, освен да предостави на държавите свобода в кризата. "Правителствата просто ще игнорират правилата на ЕС, ако не са достатъчно гъвкави - това е, което комисията иска да избегне", смята един адвокат. След като всички се включат в процеса за бързо възстановяване на икономиката, правилата могат да бъдат затегнати, например чрез изискване помощта да намалее постепенно.

Затягането на държавната помощ след кризата от 2008 г. дава увереност на поддръжниците на регулациите, че затягане ще се случи. Но този път ситуацията изглежда различно. Преди десетилетие Европа беше във възход. Помощта тогава беше насочена главно към непопулярни банки, изложени на риск от срив в системата, така че отпускането на помощта беше лесно постигнато на политическо ниво. Фискалните слабости тепърва щяха да ударят еврозоната.

За разлика от 2008 г., през настоящата година стимулите изглеждат необходими, а компаниите не са виновни. Кризата усили призивите за връщане на веригите за доставки в Европа, което би било по-лесно, ако държавите могат да предлагат повече субсидии. Великобритания, която дълго подкрепяше ограниченията на държавната помощ, напусна клуба. Южна Европа редовно е ограничена от правилата за държавна помощ и няма да има нищо против да ги наруши. Ирландия и Холандия се сблъскаха с г-жа Вестагер заради предоставянето на данъчни облекчения на международни компании, което Брюксел определи като форма на забранена помощ. Полша и Италия пък подкрепят германо-френските планове за създаване на индустриални гиганти.

Според Вестагер концепцията за "равнопоставеност" - подкрепена от правилата за държавна помощ - е толкова важна, колкото и винаги. Но опасенията, че Китай и Америка ще подкрепят собствените си фирми със субсидии, са широко разпространени. Още преди Сovid-19 Европа беше направила компромиси, позволявайки на определени индустриални проекти, които допадат на политиците (например фабриките за батерии за електрически автомобили), да получат големи правителствени отстъпки.

Френско-германска сделка вече е напълно възможна благодарение на огромния пакет от мерки, който Урсула фон дер Лайен подготвя. Макар да предлагат ЕС да увеличи правомощията си, лидерите на Франция и Германия - Еманюел Макрон и Ангела Меркел, също призоваха ЕК да "приспособи" правилата за държавна помощ за постоянно, за да са от полза на промишлеността. Такава препоръка трудно може да се игнорира.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved