Производствени предимства

Китай има две основни предимства като производствена сила. Първо, местната индустриална база има несравнима дълбочина и става все по-конкурентна спрямо останалите страни. През 2005 г. 26% от добавената стойност в китайската икономика е идвала от износа, а през 2016 г. процентът е спаднал до 17% според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OИСР). С други думи, все повече и повече от частите, които се оказват в китайските джаджи, са произведени в Китай.

Второто предимство е огромният пазар на Китай. Ето защо много американски компании искат администрацията на Доналд Тръмп да не бъде твърде крайна в мерките си спрямо Китай, прилагайки достатъчно натиск, за да освободи място за бизнеса, но не дотолкова, че да прекрати техните възможности. Според някои източници световните компании насочват все повече инвестиции в Китай въпреки търговската война: през последните 18 месеца стойността на чуждестранните сливания и придобивания в Китай достигна най-високата си стойност от десетилетие, смята анализаторската компания Rhodium Group.

Както може да се очаква, глобалният спад се отразява на китайските фирми. Износът им спадна с 8% през първите пет месеца на 2020 г. в сравнение с година по-рано. И все пак те са в по-добра форма от останалите благодарение на успеха на страната в забавянето на вируса. По-ранното възобновяване на индустриалната дейност в Китай позволи на износителите да увеличат своя пазарен дял. В Япония китайските стоки представляват рекордните 30% от вноса през май. В Европа те са 24% от вноса през април, което е също рекорд.

Уязвимостите

Но страните знаят много добре колко е способно китайското производство и че това ги прави уязвими за критичен недостиг от необходими продукти. Този момент удари по-рано тази година, когато много страни имаха проблем при закупуването на вентилатори и маски от Китай. От Индия до Тайван правителствата започнаха да предлагат заеми, земя и други бонуси, за да примамят инвеститорите обратно.

Подобни стимули рядко са работили в миналото, но сега имат по-голям шанс по три причини. Първо, изкачването на Китай по веригата на стойността изтласква нископлатените фирми извън страната. Много производители на дрехи вече са се преместили отчасти в Югоизточна Азия.

Второ, напрежението със САЩ постави компаниите под стрес. Apple все още прави повечето от своите смартфони iPhone в Китай, но насърчава доставчиците си да разширят производството си в други страни. Трето, спиранията на фабриките по време на пандемията подчертаха опасността от прекомерната зависимост на доставките в почти всички страни.

Доказателства за изместващото се производство могат да бъдат намерени в проучването на швейцарската банка UBS, проведено сред 1000 големи компании. Според резултатите от него 76% от фирмите, участвали в проучването, от САЩ, 85% от Северна Азия (например Япония и Южна Корея) и дори 60% от Китай казват, че вече са се преместили или планират да преместят част от производството си извън Китай. Кийт Паркър от UBS изчислява, че компаниите могат да изместят между 20% и 30% от производствения си капацитет от Китай. Това няма да се случи за един ден, но ще намали увеличаващата се преднина на Китай в производството.

В същото време китайските фирми продължават да се адаптират спрямо промяната на обстоятелствата. Вземете Sowind, производител на инструменти за почистване - една от компаниите на виртуалния панаир в Кантон. Sowind популяризираше дозатори за сапун с активиращо движение без докосване, за домашна употреба. В пряко предаване на живо Айви, младата представителка на компанията, адресира продукта спрямо условията на пандемията: "Не е нужно да докосвате дозатора за сапун, с което ще се избегнат допълнителни инфекции." След прякото предаване Айви сподели, че клиентите от Европа и САЩ купуват в хиляди. Що се отнася до миграцията на най-голямото търговско изложение в света онлайн, тя беше оптимистична. "Необходимо е време, за да се свикне с новия формат, но изложението премина по-добре, отколкото очаквах."

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved