Новият брой: Да си посееш бъдеще

Пазарите се нуждаят от повече скептици

Iзпълнителният директор Маркус Браун, някога възхваляван като визионер, напусна компанията на 19 юни, а преди дни беше арестуван по подозрения за счетоводни и пазарни манипулации.

Пазарите се нуждаят от повече скептици

Скандалът с Wirecard показа предимствата от инвеститорите на късо

The Economist
4096 прочитания

Iзпълнителният директор Маркус Браун, някога възхваляван като визионер, напусна компанията на 19 юни, а преди дни беше арестуван по подозрения за счетоводни и пазарни манипулации.

© Reuters


Германците, водени от завистта си към технологичния сектор в САЩ, бяха на гребена на вълната от ентусиазъм, когато Wirecard спечели място в индекса DAX през 2018 г., а пазарната капитализация на борсата надхвърли 24 милиарда евро. Компанията беше представена като европейски шампион във финтех сектора - платформа за цифрови разплащания, в търсене на световна слава. Днес германците отново са на гребена на вълната, но този път водещ е срамът. Wirecard призна, че има дупка от 1.9 млрд. евро в своите баланси. Нейният основател и изпълнителен директор Маркус Браун, някога възхваляван като визионер, напусна компанията на 19 юни, а преди дни беше арестуван по подозрения за счетоводни и пазарни манипулации. Към настоящия момент Wirecard е изправена пред фалит или продажба на пожар.

Възходът и падането на Wirecard е пример за случаите, когато балансите на дадена компания са влошени, но националните регулатори и големите инвеститори са толкова съблазнени от чара на компанията, че или не могат, или не искат да се осъзнаят. Случаят служи и като напомняне за това как пазарите могат да се възползват от продажбите на късо - когато инвеститорите залагат срещу определени компании, като продават техни акции, взети назаем, а когато цената им падне, ги купуват евтино и си покриват заема с печалба. Ако предупрежденията от Cassandras, които откриха нередности около Wirecard преди години, бяха взети под внимание, милиарди долари загуби, много от които понесени от инвеститорите в пенсионните фондове, можеше да бъдат избегнати.

Въпросителните около баланса на компанията се появиха през 2015 г. Съмненията се засилиха през последните 18 месеца с поредица от статии във Financial Times, базирани на информация от източници на изданието - инсайдъри и инвеститори на късо. Вместо да се отнесе сериозно към тях, германският финансов регулатор BaFin изглежда, че предпочете да увеличи доверието си в Wirecard и да атакува нападателите. BaFin първо временно забрани залагането на късо срещу акциите на компанията, след което започна и наказателно дело срещу някои журналисти с обвинения в манипулация.

Мощна подкрепа въпреки проблемите

Големите банки и инвеститори, включително Deutsche Bank и звеното й за управление на активи, подкрепиха Wirecard и запазиха доверието в компанията, като дори в някои случаи удвоиха позициите си въпреки увеличаващите се сигнали за проблеми. Мнозина анализираха компанията повърхностно, разчитайки на високите оценки, поставени от анализаторите и рейтинговите агенции до самия край: половин дузина анализатори все още препоръчваха за покупка акциите на компанията, когато г-н Браун подаде оставка. Одиторът на Wirecard, EY, също е подложен на проверки. Германските медии в по-голямата си част приеха сценария на Wirecard, че компанията е жертва на зловещ заговор от англосаксонските мародери.

Когато толкова много умни хора могат да сбъркат едновременно, всичко, което провокира скептицизъм, е добре дошло. Подобна противотежест на пазара е особено полезна, когато политиците и централните банки се водят на сляпо от цените на активите, както се случва в момента. Дори в Германия, която възприе акционерния капитализъм, мнението, че мениджърите на компании са по-надеждни от своите акционери, учудващо, продължава да е преобладаващо в страната.

На късите продавачи, тези, които залагат срещу компаниите, отдавна се гледа с подозрение; забраните върху търговията на късо датират от 17 век в Амстердам. Но твърденията, че те причиняват нестабилност, не са обосновани: финансовите кризи по-често са причинени от инвеститорите, които вземат средства назаем, за да заемат дълги позиции, а не от къси продажби. Разбира се, понякога скъсяването не е от полза, когато се прави със спекулативна цел. Доста често зад късите позиции се крият фундаментални мотиви. През последните години инвеститори на късо разкриха няколко големи измами - от изфабрикуваните продажби на Luckin Coffee, компания, която искаше да бъде следващият Starbucks - през балона в китайските компании - до прикриващите дълговете измами на nmc Health, компания от британския индекс FTSE 100.

Късата търговия представлява повече от обикновено посочване на черните овце в стадото. Тя помага за отриването на реалната стойност на акциите, когато много от компаниите са надценени. Продавачите на късо са склонни да анализират инвестициите си по-задълбочено, защото при тях залогът е по-голям. Акциите могат да нараснат с повече, отколкото могат да паднат, а късите позиции могат да изпарят инвестирания капитал, ако акциите на въпросната компания растат с години. Инвеститорите на късо също се сблъскват с някои незаконни тактики - Wirecard е заподозряна, че е поръчвала кибератаки срещу ней критици.

Още по-тъжно е, че с нарастването на протекционизма правителствата стават все по-склонни да подкрепят корпоративните звезди, отглеждани в домашни условия. Обикновено измамите имат глобален елемент - Wirecard лъжливо твърди, че липсващите пари са във Филипините; nmc има кредитори в Тайван и Оман, наред с други места; а Luckin е регистриран в Каймановите острови. Но търговската война и разбиването на глобалната регулация затрудняват скептиците да вършат своята работа. Евентуално повече китайски фирми могат да преместят търговията със свои акции от Ню Йорк в Китай, където късите продажби не са толерирани . Професионалните инвеститори "на късо" никога няма да са популярни, защото печелят от нещастието на другите. Но ако на пазарите няма честност и откровеност, никой не печели.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Германците, водени от завистта си към технологичния сектор в САЩ, бяха на гребена на вълната от ентусиазъм, когато Wirecard спечели място в индекса DAX през 2018 г., а пазарната капитализация на борсата надхвърли 24 милиарда евро. Компанията беше представена като европейски шампион във финтех сектора - платформа за цифрови разплащания, в търсене на световна слава. Днес германците отново са на гребена на вълната, но този път водещ е срамът. Wirecard призна, че има дупка от 1.9 млрд. евро в своите баланси. Нейният основател и изпълнителен директор Маркус Браун, някога възхваляван като визионер, напусна компанията на 19 юни, а преди дни беше арестуван по подозрения за счетоводни и пазарни манипулации. Към настоящия момент Wirecard е изправена пред фалит или продажба на пожар.

Възходът и падането на Wirecard е пример за случаите, когато балансите на дадена компания са влошени, но националните регулатори и големите инвеститори са толкова съблазнени от чара на компанията, че или не могат, или не искат да се осъзнаят. Случаят служи и като напомняне за това как пазарите могат да се възползват от продажбите на късо - когато инвеститорите залагат срещу определени компании, като продават техни акции, взети назаем, а когато цената им падне, ги купуват евтино и си покриват заема с печалба. Ако предупрежденията от Cassandras, които откриха нередности около Wirecard преди години, бяха взети под внимание, милиарди долари загуби, много от които понесени от инвеститорите в пенсионните фондове, можеше да бъдат избегнати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход