Европейската комисия скоро може да стане голям играч на капиталовите пазари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейската комисия скоро може да стане голям играч на капиталовите пазари

Reuters

Европейската комисия скоро може да стане голям играч на капиталовите пазари

Пандемията съживява пазара на безопасни еврооблигации

The Economist
5080 прочитания

Reuters

© Reuters


Еврозоната не е от най-гостоприемните места за инвеститорите, търсещи сигурност през последните години. Резервът на валутната зона на супербезопасни държавни ценни книжа, оценени с най-високия рейтинг ААА, се сви с 40% между 2007 г. и 2018 г. Рейтинговите агенции понижиха оценките си на облигациите от еврозоната по време на кризата от 2010 г. до 2012. Две от последните държави членки с най-високо оценени облигации - Германия и Холандия, драстично намалиха размера на емитирания дълг.

Пандемията може да помогне за справянето с недостига. Германия, някога фиксирана върху своята парична политика, известна като Schwarze Null (черна нула), или с други думи - балансиран бюджет, ще отиде дълбоко в червеното. Фискалният дефицит може да достигне 7.5% от БВП на страната според данни на Бундесбанк. Високо оценени облигации може да възникнат от необичаен източник - Европейската комисия (ЕК). Ако плановете на ЕК за финансиране на бързото възстановяване от кризата в ЕС се реализират, на глобалните капиталови пазари може да се появи нов голям играч.

Новият играч

Комисията вече издава скромно количество облигации от името на Европейския съюз, средствата от които отпуска предимно на държавите от съюза. Дълговият запас на ЕК възлиза на 52 млрд. евро (59 мрлд. долара, или 0.4% от БВП на ЕС през 2019 г.). За реализацията на плановете за финансиране на възстановяването от пандемията ще е нужен много повече ресурс. От септември ЕК ще набере 100 млрд. евро, които от своя страна ще отпуска на държавите, за да финансира програми за временна заетост.

По-голямата награда обаче ще бъде фондът за възстановяване, чието създаване се обсъжда в петък и събота от националните лидери. Очаква се той да набере около 750 млрд. евро от пазарите, за да финансира проекти със заеми и грантове страните от съюза. Въпреки че има подкрепата на повечето страни, включително тази на Германия, все още няколко северни държави се очаква да подкрепят идеята. Ако програмата продължи да се изпълнява, дългът на комисията ще бъде по-малък само от този на четирите най-големи членове на съюза - Франция, Германия, Италия и Испания.

Интерес от инвеститорите

Въпреки несигурността, породена от COVID-19, вълната на издаване на дълг повиши интереса на инвеститорите. Типични притежатели на облигациите на Европейската комисия са европейски институционални инвеститори, но азиатските, които искат да диверсифицират портфейлите си от доларовите експозиции, също проявяват интерес. (Точно колко безопасни се считат за облигациите от рейтинговите агенции обаче ще зависи от дребния шрифт от гаранциите на членовете, който тепърва ще бъде финализиран.) Друг купувач на дълга на ЕК, макар и закупен от други търговци, а не директно, може да бъде Европейската централна банка. Десет процента от покупките, направени през програмата за количествено облекчаване (quantitative-easing), са на "наднационален" дълг, емитиран от европейските институции.

Безопасните активи ще продължат да са с голямо търсене и след пандемията, тъй като икономическата несигурност и застаряващото население повишават процента на спестяване, смята Агнес Белайш от Инвестиционния институт на Barings. Един от признаците за това, подчертава тя, е интересът на инвеститорите към емисията 100-годишни облигации на Австрия, издадена през юни. По време на продажбата интересът от инвеститорите беше 10 пъти по-голям от очакваното и облигацията сега се търгува с доходност от 0.7%.

Възможно ли е един ден облигациите на Европейската комисия да действат като референтен актив, деноминиран в евро? Липсата на такъв инструмент е основен аргумент за провала на единната валута да постигне успеха на долара или дори да го измести като международна резервна валута. Бенчмаркът може също така да помогне за по-добра интеграция на банковите системи в рамките на ЕС. От години членовете не са в състояние да се споразумеят за общо приета схема за гарантиране на депозитите, тъй като заемодателите са склонни да държат огромни пропорции от дълга в страната, която го емитира. Това предполага и бъдещи проблеми на пазарите на държавни облигации, както катастрофалните събития от кризата с държавния дълг показаха твърде ясно. Един общ безопасен актив би помогнал за установяването на връзка.

За да се превърнат облигациите в ориентировъчен актив, инвеститорите ще трябва да ги търгуват, а не да ги държат до падеж, както мнозина правят сега, казва Лоренцо Бини Смаги, председател на френската банка Société Générale и бивш член на изпълнителния борд на Европейската централна банка. Ентусиастите посочват, че размерът на емитирания дълг може да набъбне при установяването на вторична търговия. ЕК също така планира да емитира облигации с падеж до 30 години, което спомага за създаването на крива на доходността (yield curve). Но за момента всичко зависи от политиката.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Еврозоната не е от най-гостоприемните места за инвеститорите, търсещи сигурност през последните години. Резервът на валутната зона на супербезопасни държавни ценни книжа, оценени с най-високия рейтинг ААА, се сви с 40% между 2007 г. и 2018 г. Рейтинговите агенции понижиха оценките си на облигациите от еврозоната по време на кризата от 2010 г. до 2012. Две от последните държави членки с най-високо оценени облигации - Германия и Холандия, драстично намалиха размера на емитирания дълг.

Пандемията може да помогне за справянето с недостига. Германия, някога фиксирана върху своята парична политика, известна като Schwarze Null (черна нула), или с други думи - балансиран бюджет, ще отиде дълбоко в червеното. Фискалният дефицит може да достигне 7.5% от БВП на страната според данни на Бундесбанк. Високо оценени облигации може да възникнат от необичаен източник - Европейската комисия (ЕК). Ако плановете на ЕК за финансиране на бързото възстановяване от кризата в ЕС се реализират, на глобалните капиталови пазари може да се появи нов голям играч.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ruark avatar :-|
    ruark

    европейската комисия не трябва да става и няма право да става голям играч на капиталовите пазари. Тя не е нито фонд нито банка нито инвестиционен отдел. Нейната роля е друга и трябва да бъде друга.
    Големите глобални банки и фондове искат и ще постигнат може би целта си европейският съюз да задлъжнее като цяло.
    Засега европейският съюз има вътрешен дълг. Този вътрешен дълг също не е позволен. Тоест ЕЦБ изкупи облигаци на ЕУ държавите, поради това че те бяха задлъжнели заради спасяването на банките по време на кризата.
    Общи Еврооблигации също не може да има и северните държави не го искаха и с право.
    Австрия емитира 100 годишни облигации заради изкл. ниският лихвен процент. С тези средства тя погасява по скъпи облигации.
    Проблема е в големите глобални банки. Досега ЕЦБ изкупуваше облигации от ЕУ държавите и Централните им банки и държавите печелеха от лихвите на всички тези облигации. Само австрия печели на година 350 милиона евро които ЕЦБ превежда на нейната централна банка. Да не говорим за германия.
    По време на Вирусната криза ЕЦБ може да изкупи корона облигации от ЕУ държавите и след като свърши кризата да ги ликвидира. Естествено че трябва да има контрол. Но по този начин големите световни играчи не печелят. Те искат ЕУ да задлъжнее на ЕУ ниво и от там връщане няма.
    От къде взимат пари тези Банки. Те ги създават....

  • 2
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    Предлагам и България да издаде 100 годишни облигации ... стига лихвата да е никаква, като на Австрия 0,68% мисля беше.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK