Верни ли са числата на фондовете за частен капитал
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Верни ли са числата на фондовете за частен капитал

Shutterstock

Верни ли са числата на фондовете за частен капитал

С навлизането на дребни инвеститори в индустрията е нужна и по-голяма прозрачност

The Economist
4193 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В серията "Черният остров" младият репортер с перчем Тинтин преследва със самолет двама фалшификатори, прелитащи над Шотландия. Изведнъж престъпниците изчезват в облаците. "Точно от това се страхувах, отбелязва пилотът. Потънахме в облаците." В следващата сцена самолетът на Тинтин се разбива, главният герой се събужда натъртен, но бързо се съвзема, впечатлен от шотландския живот и халба стаут.

Потънали в облаците е добро описание за нарастващия поток от инвестиции към фондовете за дялов капитал (private equity). Институционалните инвеститори - пенсионни фондове, застрахователи и други, инвестираха огромни ресурси в тях през последните години. Скоро, поне в САЩ, на полето може да се появят и други играчи. На 26 август Комисията за ценни книжа, пазарният регулатор в САЩ, разшири значението на термина "акредитирани инвеститори", което на практика увеличи пула от вложители, които могат да инвестират в частни фондове. Понятието "акредитираните инвеститори" вече може да включва и някои инвеститори на дребно.

Но и ветераните, и новаците се сблъскват с един и същ проблем. Да се разбере колко точно пари се насочват към частните фондове, колко е тяхната възвращаемост и дали инвестицията си заслужава е изключително сложно. Това е така дори и днес, когато частният капитал не е толкова частен. Макар най-големите фондове да купуват и продават компании и ценни книжа на публичните пазари, от гледна точка на данните има какво да се желае.

Открояват се три проблема

Първият е количеството пари, които се наливат в тази индустрия. Някои пенсионни фондове обявяват дела на активите, който възнамеряват да вложат в частен капитал, но малцина разкриват точните инвестиции. Докладите на анализаторите, които изчисляват общите инвестирани средства, в най-добрия случай са "математически предположения", смятат някои. Дори те признават, че техните оценки често се оказват грешни след шест месеца, понякога с до 25%. Между тях възникват и несъответствия. Pitchbook изчислява, че фондовете за дялово финансиране са привлекли 474 млрд. долара в световен мащаб през миналата година; Preqin смята, че те са 595 млрд. долара.

Оценката на възвращаемостта, която индустрията генерира, е друго главоболие. Любимият показател за ефективността на въпросните фондове е "вътрешната норма на възвращаемост" (IRR), която изчислява възвращаемостта на капитала, използван за закупуване на активите, но игнорира останалата част от привлечените пари. За инвеститорите обездвижването на пари носи алтернативни разходи, още повече в среда, в която в реално изражение не печелят нищо или по-лошо. IRR може лесно да се манипулира чрез промяна на времето на плащанията и чрез използването на ливъридж. Инвеститорите също така приемат, че когато фондовете връщат капитал на инвеститорите, той може да бъде реинвестиран със същата възвращаемост, която печели останалата част от фонда. Това едва ли е гарантирано.

Третият недостатък е липсата на широко приет показател за представянето на индустрията - еквивалент, да речем, на индекса S&P 500. Наскоро инвеститорите разработиха такъв, наречен "еквиваленти на публичния пазар" (PMES), които сравняват резултатите от инвестициите в частните фондове с публичните. Но PMES често приличат на причудливи счетоводни трикове от сорта "направи си сам", а не на надежден индикатор. Индустрията, която привлича някои от най-проницателните инвеститори в света, все още не е измислила начин за измерване на риска. Публичните пазари използват съотношението на Шарп, което се прилага за измерване на риска спрямо възвращаемост на активите, в продължение на повече от 50 години.

Няма единно мнение

Индустрията продължава да привлича нови инвеститори, които се връзват на обещанията, че това е печеливша форма на инвестиция и добър начин за диверсификация. Според фондовете за частен капитал онези, които остават дългосрочно, се радват на добра възвращаемост. Но нестабилността на данните прави притеснително трудно да се проверят тези твърдения и означава, че критиците на индустрията и нейните защитници рядко могат да достигнат до единно мнение. Людовик Фалипоу от Оксфордския университет заяви през юли, че цифрите са "мит, поддържан от хиляди умни хора", главно поради злоупотреба с IRRS. Фондът KKR, гигант в частния капитал, отвърна, че аргументите му се основават на "погрешни предположения и селективно ангажиране с фактите". Поради недостатъците в данните беше трудно да се каже чие мнение тежи повече.

Тайнствеността дълго е допринасяла за елитния статут на частния капитал. Но колкото повече средства набира индустрията и се отваря за обикновените инвеститори, на толкова по-голям натиск ще бъде подложена от регулаторите за подобряване на прозрачността. Не е нужно Тинтин да ви каже, че сме потънали в облаците.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

В серията "Черният остров" младият репортер с перчем Тинтин преследва със самолет двама фалшификатори, прелитащи над Шотландия. Изведнъж престъпниците изчезват в облаците. "Точно от това се страхувах, отбелязва пилотът. Потънахме в облаците." В следващата сцена самолетът на Тинтин се разбива, главният герой се събужда натъртен, но бързо се съвзема, впечатлен от шотландския живот и халба стаут.

Потънали в облаците е добро описание за нарастващия поток от инвестиции към фондовете за дялов капитал (private equity). Институционалните инвеститори - пенсионни фондове, застрахователи и други, инвестираха огромни ресурси в тях през последните години. Скоро, поне в САЩ, на полето може да се появят и други играчи. На 26 август Комисията за ценни книжа, пазарният регулатор в САЩ, разшири значението на термина "акредитирани инвеститори", което на практика увеличи пула от вложители, които могат да инвестират в частни фондове. Понятието "акредитираните инвеститори" вече може да включва и някои инвеститори на дребно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Смелото IPO на Airbnb

Смелото IPO на Airbnb

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK