Стимулира ли икономическият растеж цените на акциите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стимулира ли икономическият растеж цените на акциите

Shutterstock

Стимулира ли икономическият растеж цените на акциите

Има смисъл в настоящата комбинация от песимизъм и високи цени на книжата

The Economist
2964 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Краят на 90-те години на миналия век е определян като ера на глупостта. Хората напускаха добре платените си работни места, за да се присъединят към златната треска в Силициевата долина. Добри пари се насочваха към съмнителни бизнес начинания. Това бяха времена на надежда. Разговорите за икономиката на бъдещето бяха малко трескави, но в САЩ имаше истински ръст на производителността.

Днес времената са доста по-контрастни. Оптимизмът се носи по тънък лед. Това не е въпрос само на несигурността заради COVID-19. Дългосрочните лихвени проценти, които, грубо казано, са индикатор за перспективите за растеж на БВП, никога не са били по-ниски. Ръстът на производителността е нищожен.

Какво е общото

Има едно общо нещо между тогава и сега - резкият скок в цените на акциите. Циклично коригираното съотношение цена - печалба (CAPE), съставено от Робърт Шилер от университета в Йейл, е малко над 30. Това е малко по-високо от нивото му преди борсовия срив през 1929 г., макар и по-ниско от пика от 2000 г. През 90-те години оптимизмът за растежа беше част от оправданието за поскъпването на акциите. Сега имаме песимизъм и високи цени. Парадоксалното е, че в настоящата ситуация има повече смисъл.

Доклад от 2013 г. на Уилям Бърнстейн посочва, че периодите на технологични промени никога не са били особено добри за акционерите. Възходите от 20-те и 90-те години завършват зле. Втората четвърт на XIX век - ерата на парния двигател, железниците и телеграфа, също не е по-добра. Откъслечните доказателства, които г-н Бърнстейн цитира, предполагат, че възвращаемостта на ценните книжа през тези периоди е била далеч от впечатляваща. Историците на британската "железопътна мания" от 40-те години откриват, че социалните и икономическите ползи от железниците са огромни, но инвеститорите не се справят добре.

Стойността на една акция е в дисконтиране на паричните потоци. Ако се съсредоточите върху частта с "паричните потоци" от това уравнение, в случая от 90-те години има някаква логика. Производителността се повиши. Скоростта на американската икономика се ускори. Повече растеж означава повече печалби. Но както отбелязва г-н Бърнстейн, по-бързият растеж не се превръща задължително в по-добра възвращаемост. В периоди на бърз растеж акциите се издават дори с по-бързи темпове от времето на растеж на печалбите и/или дивидентите. Тогава отделната акция има по-малък дял към по-голямата икономика. Това разводняване се дължи на технологичното остаряване. Съществуващите запаси от машини трябва да се подновяват по-често в една бързо развиваща се икономика - а новите активи трябва да се финансират с емисии на нов капитал.

Трябва да се отчете и "дисконтираната" част от уравнението за стойността. Както отбелязват много хора в края на 90-те години, по-силният растеж на БВП често идва с по-високи лихвени проценти. В един момент реалните дългосрочни лихви бяха 4% в САЩ. Това намали стойността на бъдещите парични потоци.

Вземете и конкретна комбинация от тези влияния - растеж на брутния вътрешен продукт, разводняване и дисконтиране, и днешните цени на активите започват да придобиват по-голям смисъл. Разреждащият ефект до голяма степен липсва. До COVID-19 американските компании изкупуваха обратно акции, без да издават повече. Дисконтовите нива бяха ниски и спаднаха още повече, когато вирусът удари. Хората изглеждат притеснени както за утрешното си потребление, така и за днешното. Те плащат скъпо за превозни средства - технологични акции, държавни облигации и т.н., които да пренесат парите им в бъдещето.

Повече богатство, по-малка доходност

През по-голямата част от историята възвращаемостта има тенденцията да се понижава, когато обществата стават по-богати. Скорошен доклад на английската централна банка стига до заключението, че реалните лихвени проценти в световен мащаб се понижават от пет века насам. Г-н Бърнстейн обяснява това с експеримент. В миналото на обществата почти цялата реколта им е била необходима за препитание, за да оцелеят. Заделянето на капитал за семена или жилища е желателно. Но излишъкът е оскъден, така че възнагражденията за прекарване без храна днес заради утре, цената на капитала, са високи. Тъй като икономиките стават по-богати, те генерират повече излишен капитал. Хората са по-малко нетърпеливи. Ако сте добре нахранени, можете да си позволите да изчакате. Чийзбургерът утре ще е почти толкова добър, колкото и днес. Цената на капитала е по-ниска.

Около тези тенденции има шум. Понякога хората изведнъж започват да се тревожат много повече за днешния чийзбургер - например в началото на рецесиите. Цената на капитала се покачва. Рисковите активи стават по-евтини - както направиха накратко по-рано тази година. Няма съмнение, че ще има и други възможности за по-евтина покупка на акции. Но както показва проучването на г-н Бърнстейн, подобни епизоди вероятно ще са по-краткотрайни, отколкото в миналото.

Краят на 90-те години на миналия век е определян като ера на глупостта. Хората напускаха добре платените си работни места, за да се присъединят към златната треска в Силициевата долина. Добри пари се насочваха към съмнителни бизнес начинания. Това бяха времена на надежда. Разговорите за икономиката на бъдещето бяха малко трескави, но в САЩ имаше истински ръст на производителността.

Днес времената са доста по-контрастни. Оптимизмът се носи по тънък лед. Това не е въпрос само на несигурността заради COVID-19. Дългосрочните лихвени проценти, които, грубо казано, са индикатор за перспективите за растеж на БВП, никога не са били по-ниски. Ръстът на производителността е нищожен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK