Да създадеш прецедент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да създадеш прецедент

Shutterstock

Да създадеш прецедент

Зeлените инвеститори прегръщат идеята за съдебни дела срещу компаниите. И някои печелят

The Economist
3076 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Катлийн О'Донъл е 23-годишна австралийска студентка по право и притежава държавни облигации на нейното правителство с матуритет 2050 - годината, през която въглеродните емисии може да са повишили глобалното затопляне с 1.5 градуса над целта, залегнала в Парижкото споразумение на ООН. През юли Катлийн заведе съдебно дело срещу австралийското правителство за неразкриване на рисковете от изменението на климата пред инвеститорите. През 2018 г. Марк Маквей, друг млад австралиец, заведе дело срещу пенсионния си фонд, Employees Superannuation Trust (Rest), като твърди, че не е успял да управлява адекватно рисковете, които климатичните промени представляват за неговите инвестиции.

Фактът, че Маквей и О'Донъл са австралийци, може да отразява небрежния подход на тяхното правителство към изменението на климата. Но техните съдебни дела също са част от нарастващата готовност сред зелените инвеститори да възприемат съдебните искове като алтернатива на продажбата на активи. "Ако корпоративният сектор не реагира бързо, за да отговори на очакванията на инвеститорите, мисля, че неизбежно ще наблюдаваме увеличение в съдебните спорове с акционерите", смята Питър Барнет, адвокат от неправителствената организация ClientEarth.

Различният подход може да даде резултати. На 2 ноември, когато делото на Марк Маквей се връщаше в съда, Rest, която управлява активи на стойност 57 млрд. австралийски долара (42 млрд. долара), се съгласи на сделка, заявявайки, че "изменението на климата е съществен, пряк и настоящ финансов риск" за пенсионния фонд и се ангажира да идентифицира и управлява рисковете. Сега компанията има за цел да намали въглеродния си отпечатък до нула до 2050 г. (Делото на Катлийн О'Донъл все още се разглежда.)

В някои отношения съдебните спорове логично са следваща стъпка, тъй като инвеститорите стават по-ангажирани. Броят на решенията на акционерите, които се стремят да променят политиките на компаниите по отношение на изменението на климата, се увеличава, включително чрез инициативи като Climate Action 100+, група от 518 инвеститори с активи над 47 трлн. долара. Благотворителната организация ShareAction отчита 11 резолюции на акционери, позоваващи се на изменението на климата, подадени в Европа през 2020 г., спрямо 5 в целия свят през 2015 г.

Ако резолюциите не постигнат успех, акционерите могат да се лишат от акциите или да изберат да заведат дело. През 2018 г. група от 95 мениджъри на активи, които контролират 11.5 трлн. долара, призова енергийните компании от богатия свят да изготвят планове за декарбонизация, които са в съответствие с целите от Парижкото споразумение и да преустановят използването на въглища до 2030 г. "Ако е необходимо, ще използваме всички налични инструменти за нас като акционери, за да притиснем компаниите, които не се съобразяват", споделят мениджърите пред Financial Times. За г-н Барнет това означава готовност за водене на спор. АР7, шведски пенсионен фонд, изброява започването на "правни процеси" срещу компаниите като един от инструментите си за насърчаване на устойчивото управление на активите.

Досега повечето дела са съсредоточени върху задължението за разкриването на климатичния риск. Акционерите осъждат Commonwealth Bank of Australia за неразкриването му, както и на рискове, свързани с възможни инвестиции във въглищни мини (искът е оттеглен, когато банката публикува годишен доклад, признаващ риска). В САЩ ExxonMobil, петролна компания, бе засегната от съдебни дела на акционери, в които се твърди, че компанията е подвела инвеститорите по отношение на климатичните рискове. Засега нито един от исковете не е признат.

В някои по-скорошни случаи акцентът се измества от разкриването на информация към взискателните стратегии за намаляване на риска. В делото на Марквей се твърди, че Rest не успява да отговори на рисковете, породени от изменението на климата. В делото на Катлийн О'Донъл се наблюдава различен ефект. Ако тя спечели, австралийското правителство, което подкрепя въгледобивната промишленост и не прави нищо особено да ограничи националните емисии, може да се наложи да публикува публично изявление за финансовите рискове, породени от изменението на климата. Реакцията срещу "мръсните" облигации вече вреди на някои от регионалните правителства на Австралия. Миналата година централната банка на Швеция заяви, че няма да инвестира в активите на емитенти, които замърсяват природата, и продаде облигации, емитирани от Куинсланд и Западна Австралия.

Понякога съдебните спорове с акционери могат директно да намалят емисиите. През 2018 г. ClientEarth купи акции за 30 евро (36 долара) в полската енергийна компания Enea и по-късно я съди за плана на фирмата за изграждане на Ostroleka C, наречен "последният въглищен блок, който ще бъде построен в Полша". НПО аргументира, че декарбонизацията на енергийния сектор ще направи Ostroleka C нерентабилен блокиран актив, създавайки "незащитим" финансов риск. Миналата година полските съдилища се произнесоха в полза на ClientEarth и проектът беше изоставен - мощен прецедент.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Катлийн О'Донъл е 23-годишна австралийска студентка по право и притежава държавни облигации на нейното правителство с матуритет 2050 - годината, през която въглеродните емисии може да са повишили глобалното затопляне с 1.5 градуса над целта, залегнала в Парижкото споразумение на ООН. През юли Катлийн заведе съдебно дело срещу австралийското правителство за неразкриване на рисковете от изменението на климата пред инвеститорите. През 2018 г. Марк Маквей, друг млад австралиец, заведе дело срещу пенсионния си фонд, Employees Superannuation Trust (Rest), като твърди, че не е успял да управлява адекватно рисковете, които климатичните промени представляват за неговите инвестиции.

Фактът, че Маквей и О'Донъл са австралийци, може да отразява небрежния подход на тяхното правителство към изменението на климата. Но техните съдебни дела също са част от нарастващата готовност сред зелените инвеститори да възприемат съдебните искове като алтернатива на продажбата на активи. "Ако корпоративният сектор не реагира бързо, за да отговори на очакванията на инвеститорите, мисля, че неизбежно ще наблюдаваме увеличение в съдебните спорове с акционерите", смята Питър Барнет, адвокат от неправителствената организация ClientEarth.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK