Ще прегрее ли икономиката на САЩ от стимулите на Байдън

Ако това се случи, може да очакваме по-висока инфлация

Планът на Байдън e около 9% от БВП на САЩ отпреди кризата, почти два пъти по-голям от фискалния стимул на президента Барак Обама през 2009 г.
Планът на Байдън e около 9% от БВП на САЩ отпреди кризата, почти два пъти по-голям от фискалния стимул на президента Барак Обама през 2009 г.    ©  Reuters
Планът на Байдън e около 9% от БВП на САЩ отпреди кризата, почти два пъти по-голям от фискалния стимул на президента Барак Обама през 2009 г.
Планът на Байдън e около 9% от БВП на САЩ отпреди кризата, почти два пъти по-голям от фискалния стимул на президента Барак Обама през 2009 г.    ©  Reuters

На 20 януари Джо Байдън влезе за втори път в Белия дом по време на икономическа криза. На 14 януари той представи своя план за справяне с кризата, причинена от пандемията. Погледнат от долу нагоре, планът съчетава жизненоважни разходи за ваксини и здравеопазване с необходими икономически облекчения и други, по-спорни, разходи. Погледнат от горе надолу, това е огромен стимул, финансиран от дългове. Планът на Байдън e около 9% от БВП на САЩ отпреди кризата, почти два пъти по-голям от фискалния стимул на президента Барак Обама през 2009 г. Разходите са огромни и в сравнение със спада, който САЩ може да изпитат, след като отмине втората вълна на COVID-19. Естествен въпрос, който трябва да зададем, е дали предложението ще прегрее икономиката на САЩ, ако бъде приложено в настоящия му вид. Най-видната фигура, която предупреждава, че подобен сценарий може да се случи, е Лари Съмърс от Харвардския университет. Неговите критики са забележими както поради това, че е бил съветник на Барак Обама, така и защото по принцип е може би най-големият защитник на големите разходи, водещи до дефицити, в света. "Ако оставим пандемията зад гърба си, ще имаме икономика в пожар", предупреди Самърс на 14 януари. Съмненията Има три основни причини да се подозира, че може да има прегряване - нови доказателства, че спадът може да се окаже временен; твърде щедър стимул; и стратегията за парична политика на Федералния резерв. Вземете първо доказателствата, че днешният спад може да е краткосрочна пауза, а не продължителна криза. Броят на неземеделските работни места остава с около 10 млн., или 6.3%, под своя предпандемичен връх - подобно на дефицита, наблюдаван през 2010 г. И все пак след първата вълна от инфекции през миналата година безработицата спадна много по-бързо, отколкото бяха прогнозите. Ако създаването на работни места се върне към средния темп, постигнат между юни и ноември 2020 г., върхът на заетостта преди пандемията ще бъде достигнат за по-малко от година. Чак по средата на втория вицепрезидентски мандат на Джо Байдън беше постигнат този успех последния път. Доказателство за бързото възстановяване е фактът, че икономическите смущения, изглежда, са концентрирани в определени сектори, а не широко разпространени в цялата икономика. САЩ загубиха работни места през декември, но само защото секторът за отдих и хотелиерство беше засегнат от мерките за социално дистанциране. Съотношението на разкритите работни места спрямо съкратените работници остава високо и извън засегнатите сектори ръстът на заплатите не е спаднал много. Дефицитът на разходи също е концентриран. Потребителските разходи през седмицата до 3 януари са намалели само с 2.8% в сравнение с година по-рано според изследователска група Opportunity Insights. И все пак разходите на дребно за стоки са били с 16.5% по-високи; затруднени са ресторантите, транспортът и развлеченията. И стимулите не само са компенсирали прекъсването на доходите през 2020 г. - през ноември общият доход на американците след облагане с данъци е бил с 4.3% по-висок от този преди година.

Всъщност размерът на стимула е втората причина, поради която икономиката може да се загрее. Преди декември общият фискален стимул през цялата 2020 г. възлизаше на почти 3 трлн. долара (около 14% от БВП през 2019 г.), много повече от вероятния спад в производството. Мерките за социално отдалечаване означават, че голяма част от тези пари се трупат в банкови сметки. Според Fannie Mae - подкрепена от правителството компания за жилищно финансиране, към средата на декември американците са натрупали още около 1.6 трлн. долара спестявания. Трудно е да се знае какво може да се случи с тази огромна сума пари - икономистите обикновено приемат, че домакинствата са много по-малко склонни да харчат неочаквани богатства (като печалбите от покачване на фондовия пазар), отколкото доходите си. Но ако вместо това хората разглеждат тези спестявания като забавен доход, тогава натрупаните пари представляват стимул, който все още не е заработил, за да се отприщи, когато икономиката се отвори напълно. По-голяма подкрепа от необходимата През декември тогавашният президент Доналд Тръмп одобри допълнителни 935 млрд. долара разходи, които удължиха обезщетенията за безработица, осигуриха по-голяма подкрепа за малките фирми и изпратиха на повечето американци чек за 600 долара. Този пакет гарантира, че пропуснатите доходи ще продължат да бъдат замествани. Предложеният от Байдън пакет стимули в размер на 1.9 трлн. долара, който включва чекове от по 1400 долара, би направил общия фискален стимул през 2021 г. приблизително равен на този през 2020 г. Джейсън Фурман, друг бивш съветник на Обама, изчислява, че комбинираното въздействие на пакета от декември и плана на Байдън би струвало около 300 млрд. долара на месец за деветте месеца през 2021 г., за които мерките ще бъдат в сила. За сравнение - понижението на брутния вътрешен продукт в сравнение с предкризисната му тенденция беше само около 80 млрд. долара през ноември. Обикновено кейнсианците твърдят, че фискалните стимули подкрепят икономиката поради ефекта на "мултипликатора". Но за да бъде толкова голям стимулът, колкото предложи Байдън, "трябва да смятате, че мултипликаторът през 2021 г. е наистина малък", споделя Фурман. В противен случай изглежда, че разходите за възстановяване на икономиката може да надхвърлят това, което може да произведе през следващата година, което неизбежно ще доведе до прилив на инфлация. Ако икономиката показва признаци на такова прегряване, може да се очаква Фед да повиши лихвените проценти, за да охлади нещата. Всъщност от 6 януари, когато демократите спечелиха решаващите места в Сената в Джорджия, което им позволи да приемат пакета с големи стимули, доходността по 10-годишните облигациите се е повишила от около 0.9% до около 1.1%. Доходността на свързаните с инфлацията облигации се е покачила приблизително пропорционално, което предполага, че инвеститорите в облигации очакват по-високи реални лихвени проценти, а не просто по-висока инфлация. Позицията на Фед Но Фед сигнализира, че паричната политика ще остане разхлабена - трета причина да се очаква прегряване. За повишаване на лихвените проценти е "твърде рано", сподели Джером Пауъл на 14 януари. Председателят на Фед също така изрази идеята, че Федералният резерв скоро може да намали или да спре програмата за месечни покупки на държавни ценни книжа (облигации) и обезпечени с ипотека ценни книжа на стойност 120 млрд. долара. Пауъл смята, че Федералният резерв е научил уроците си от 2013 г., когато намеците, че може да ограничи покупките на активи, повишиха напрежението на пазарите за облигации. Фед още защитава политиката си с идеята, че запазването на "гладкото функциониране на пазара" е една от целите на тяхната програма за изкупуване на активи, въпреки че от пролетта на 2020 г. не се наблюдава дисфункция на пазарите на облигации. Фед е готов да задържи педала на газта, защото за разлика от възстановяването от финансовата криза през 2007-2008 г. сега се стреми да надхвърли целта си от 2% за инфлация, за да компенсира продължаващите дефицити. Стратегията, обявена миналото лято, все още се усвоява от инвеститорите. Не е ясно дали политиците се ангажират със "средно насочване на инфлацията" като самоцелq или просто като средство за спиране на инфлационните очаквания да не се изплъзват твърде много по време на спада, твърди Дейвид Мерикъл от Goldman Sachs. Като се има предвид, че очакванията за инфлация нараснаха напоследък, разграничението между двете политики може да се окаже важно. Независимо от това Фед е категоричен, че няма да повишава лихвените проценти, докато инфлацията не "надвиши 2% за известно време". Онези, които ревностно желаят да извадят световната икономика от капана на ниския растеж и ниската инфлация през 10-те години на XXI век, може да приветстват големия прилив на инфлация, който настоящият микс от фискална и парична политика би могъл да създаде. Фед обаче не подкрепя този лагер. Ако прегряването провокира по-ранни повишения на лихвите, отколкото пазарите очакват, предположението за евтини пари назаем, които са в основата на днешните високи цени на активите и устойчивостта на публичния дълг, може да се усложни. Такъв сценарий засега остава само възможен риск. Най-вероятният резултат е, че Конгресът ще се съгласи на по-малък стимул, отколкото Байдън предлага, и че прегряването, ако се случи, ще се окаже временно. Освен това никой всъщност не знае колко бързо може да расте икономиката, без да компенсира инфлацията. Ако икономическата политика остане в неизследвана територия, нейните ограничения на скоростта могат да бъдат тествани по-често. 2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved