Как да създадем по-добра мрежа за социална безопасност след пандемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да създадем по-добра мрежа за социална безопасност след пандемията

През 2020 г. светът започна най-малко 1600 нови програми за социална закрила.

Как да създадем по-добра мрежа за социална безопасност след пандемията

Системата трябва да бъде преустроена около активни политики на пазара на труда

The Economist
2098 прочитания

През 2020 г. светът започна най-малко 1600 нови програми за социална закрила.

© Reuters


След Голямата депресия и Втората световна война правителствата в развитите страни промениха отношенията между държавата и нейните граждани. Сега пандемията също променя старите правила за социалните разходи. Повече от три четвърти от американците подкрепят законопроекта за стимулиране на икономиката на президента Джо Байдън от 1.9 трлн. долара, който се гласува от Сената и включва 1400 долара за повечето американци. А Великобритания на 3 март удължи схемата за изплащане на заплатите на работниците, които не са на работа, до септември, въпреки че публичният дълг достигна най-високото си ниво от 1945 г.

Рисковете на щедростта

Такава щедрост носи рискове: правителствата могат да достигнат крайния предел на публичните финанси, да изкривят целта на стимулите и да предизвикат институционална склероза (феномен, при който обществото не успява да се адаптират към постоянно променяща се среда). Но правителствата също имат шанс да създадат нови политики за социално подпомагане, които са по-достъпни и които помагат на работниците да процъфтяват в икономика, изправена пред различни смущения. Шансът трябва да се използва.

През изминалата година се наблюдава експеримент в реално време в социалните разходи. През 2020 г. светът започна най-малко 1600 нови програми за социална закрила. Богатите страни отделиха средно 5.8% от БВП, за да помогнат за рекорден брой безработни. Държавните дългове продължават да се натрупват,, но засега ниските лихви означават, че кредитите са евтини за обслужване. Настроението на обществеността обаче вече се е променило. Ако преди британците са мърморели, че социалните облаги източват държавния бюджет, сега те са по-склонни да кажат, че помощта е твърде малка. Миналата година над две трети от европейците заявиха, че подкрепят универсален основен доход (UBI), безусловно периодично плащане на всички възрастни. Общоприето е, че условията на труд на онези, които доставят храна и се грижат за болните и старите, трябва да се подобрят. Борбата на жените, които спират да работят, за да се грижат за деца или възрастни хора, вече не може да се игнорира.

Скърцаща система

Мрежата за социална сигурност в много богати държави скърцаше, преди да настъпи COVID-19. Моделирана по идеите на Ото фон Бисмарк и Уилям Беверидж, системата често не успяваше да облекчи последиците за работниците от глобализацията, технологичните и социални промени. През 1999-2019 г. броят на американците на възраст 25-54 години извън работната сила е нараснал с 25%, или 4.7 млн., над шест пъти повече от броя, получили подкрепа от основната програма за помощ за съкратени работници. С нарастването на разходите за здравеопазване и пенсии през последните години правителствата намалиха подкрепата за хората в трудоспособна възраст. Между 2014 и 2018 г. сметката за държавните пенсии на Великобритания нараства в реално изражение с 4 млрд. паунда (5.8 млрд. долара), Въпреки че останалата част от бюджета за социално подпомагане се свива с 16.5 млрд. паунда. Намаляващият дял на работните места със средни доходи и растежът на икономиката на фрийлансърството (работещи без трудов договор) подхранват опасенията, че пазарите на труда се променят много по-бързо, отколкото правителствата реагират, за да се напаснат.

Тъй като обществеността и някои икономисти са на едно мнение, за политиците е лесно да одобрят повече разходи, за да стимулират икономиката или да въведат обширни схеми като универсален базов доход. Вместо това правителствата трябва да приемат по-премерен и дългосрочен поглед. Предпазната мрежа трябва да бъде достъпна за тези, които имат нужда от нея. Строгите бюджети, а не разходи като по мед и масло, ще определят години от 2020 до 2030. Годишният бюджетен дефицит на големите икономики беше 4% от общия им БВП още преди пандемията - и разрастването продължава към днешна дата. Доходността на облигациите отново започна да се повишава. Социалните разходи трябва да текат бързо и безпрепятствено към тези, които се нуждаят от помощите - а не както в Америка, само по време на кризи, когато панически правителство приема извънредно законодателство. И правителствата трябва да намерят механизми, които да помагат на хората по-ефективно срещу шок в доходите и неочаквана безработица, без да обезсърчават желанието за работа или да променят икономическата динамика.

Постигане на целите

Първата стъпка към постигането на тези цели е използването на технологии, за да направим древните бюрокрации по-ефективни. Пощенските чекове, мейнфрейм компютрите от 80-те и грешките в данните трябва да бъдат оставени в миналото. В пандемията много правителства временно блокираха съществуващите си системи, тъй като бяха твърде бавни. В Естония и Сингапур системите за цифрова идентификация и пренебрежението към попълването на формуляри се превърнаха в актив по време на кризата. Повече държави трябва да вземат пример от тях, а също и да осигурят универсален достъп до интернет и банкови сметки. Призивът за ефективна администрация може да звучи като бъркотия, но един на всеки пет бедни американци, отговарящи на условията за доплащане на заплати, не успява да си ги поиска. Гъвкави системи за цифрови разплащания ще намалят необходимостта от скъпия универсализъм като инструмент за реакция и ще позволят по-добро насочване, определяне на помощите и по-бързо време за реакция при проблем. Цифровите системи също така позволяват и възможността за спешно извършване на временни плащания в брой на всички домакинства в страната.

Това е лесната част. Балансирането на щедростта и динамичността е по-трудно. Част от решението е да се увеличат заплатите на най-нископлатените работници. Англосаксонските страни са се справили добре с реформите през 90-те години и началото на новия век. Но доплащането за заплати е от малка полза за безработните и често е оскъдна компенсация за хората, които губят възможност за добра работа заради проблеми извън техния контрол. Ниската подкрепа за безработните във Великобритания и Америка запазва стимулите за работа на хората, но цената за човешкия ресурс е висока. Липсата на идеи и проучвания в сферата на социалното осигуряване подкопават политическата подкрепа за промяна на социалната система, която може да се превърне в катализатор за повишаване на жизнения стандарт. Континентална Европа е склонна да помага и гарантира по-щедро доходите на традиционните работни места. Но изкривяването на стимулите води до по-голяма безработица и разделение между работниците на такива, за които държавата се грижи и забравени (незабелязани) от системата. И от двете страни на Атлантическия океан липсва постоянна предпазна мрежа, която да застрахова всички работници и самоосигуряващо се лица.

Има една страна, която съчетава гъвкавостта на пазара на труда с щедростта: Дания, която харчи големи суми - 1.9% от БВП през 2018 г. - за преквалификация и за консултации на безработните. Тези интервенции спират безработните да изпадат в зависимост или бедност. Недостатъците на политиките на други места са очевидни. Усилията на Великобритания се провалиха. В САЩ има подобна система, но разходите са по-малко от 5% от разходите на Дания.

Бънджи икономика

От години социалните разходи облагодетелстват възрастните хора и остарялата мрежа за безопасност. Системата трябва да бъде преустроена около активни политики на пазара на труда, които използват технологията, за да помогнат на всеки - от работници в магазини, които са жертви на кризата, до майки, чиито умения са позабравени, и тези, чиито работни места са заменени от машини. Правителствата не могат да премахнат риска, но могат да помогнат да се гарантира, че ако настъпи бедствие, има кой да помогне на хората.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

След Голямата депресия и Втората световна война правителствата в развитите страни промениха отношенията между държавата и нейните граждани. Сега пандемията също променя старите правила за социалните разходи. Повече от три четвърти от американците подкрепят законопроекта за стимулиране на икономиката на президента Джо Байдън от 1.9 трлн. долара, който се гласува от Сената и включва 1400 долара за повечето американци. А Великобритания на 3 март удължи схемата за изплащане на заплатите на работниците, които не са на работа, до септември, въпреки че публичният дълг достигна най-високото си ниво от 1945 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.