Войната срещу прането на пари е загубена

Още една банка се готви да се изправи срещу регулаторите заради провал в усилията да ограничи потоците от пране на пари. През следващите седмици NatWest, един от най-големите заемодатели във Великобритания, ще се яви в съда в Лондон, за да отговори на обвиненията, че не е извършил правилен контрол на клиент, търгуващ със злато, депозирал в банката 365 млн. паунда (502 млн. долара) - и то в брой. NatWest (която заяви, че си сътрудничи с разследващите) е поредният кредитор, който е обвинен, че не е успял в борбата срещу прането на пари. Миналата година глобалните банки бяха глобени с 10.4 млрд. долара за нарушения на правилата срещу прането на пари, което е увеличение с над 80% спрямо 2019 г. според софтуерната компания Fenergo. През януари американската банка Capital One беше глобена с 390 млн. долара, тъй като не е отчела хиляди съмнителни транзакции. Danske Bank все още се справя с последствията от скандал, избухнал през 2018 г. - над 200 млрд. долара потенциално мръсни пари бяха изпрани през естонския клон на датския кредитор, докато ръководителите пропуснаха или игнорираха море от предупредителни сигнали.

Сериозни недостатъци

Тези случаи означават, че банките остават ахилесовата пета в световната война срещу прането на пари въпреки многото разпоредби, насочени към превръщането им в фронтови войници в този конфликт. По-внимателното проучване обаче предполага, че глобалната система за борба с изпирането на пари (AML) има сериозни структурни недостатъци, най-вече защото правителствата са възложили на частния сектор голяма част от работата, която би трябвало да извършват сами. Проучване, публикувано миналата година от Роналд Пол, експерт по финансови престъпления, стигна до заключението, че глобалната система за борба с прането на пари може би е "най-неефективният политически експеримент в света" и че разходите за спазване на изискванията за банките и други финансови предприятия могат да бъдат над 100 пъти по-високи от прихванатото количество изпрани пари. Доклад, основан на проучване на професионалисти, публикувано миналата година от аналитичната фирма LexisNexis, установява, че световните разходи за AML и спазването на санкциите от финансови институции (включително мениджъри на фондове, застрахователи и други, както и банки) надвишават 180 млрд. долара годишно. Прането на пари дори не е било престъпление в голяма част от света до 80-те години. Оттогава страни от Афганистан до Замбия бяха под натиск, най-вече от САЩ, да приемат закони срещу нелегалната дейност. Натискът се засили след терористичните атаки от 11 септември през 2001 г. и приемането на Патриотичния акт в САЩ, чиято цел е да прихване парите, финансиращи тероризма и други престъпления. Оттогава спазването на AML ограниченията стана огромна част от това, което правят банките, и създаде огромна бюрокрация. Не е необичайно за фирми като HSBC или JPMorgan Chase да имат между 3000 и 5000 специалисти, фокусирани върху борбата с финансовата престъпност, и общо над 20 хил., акцентиращи върху риска и регулациите. Противодействието на AML успя да изкорени най-пагубните практики, като например използването на фиктивни банки (тези без реални клиенти), установени на места за пране на куфари, пълни с пари от наркотици. Но престъпниците не са принудени да бъдат особено креативни: днес не е много по-трудно, отколкото преди 20 години, да се изпират мръсните пари, като се създаде измислена компания, маскирайки средствата, преминаващи през нея, като легитимен приход и убеждавайки легитимна банка да ги обработи.

В резултат на това данните говорят за загубена война. "Глобална оценка на заплахите", доклад на Джон Кюсак, бивш председател на банковата асоциация Wolfsberg Group, която помага за разработването на стандарти за борбата с прането на пари, изчислява, че през 2018 г. са извършени финансови престъпления на стойност 5.8 трлн. долара, което се равнява на 6.7% от глобалния БВП. Статистиката за това каква част са прихванати от властите се разминава. Оценката на Службата на ООН за наркотиците и престъпността за последното десетилетие възлиза на едва 0.2% от близо 6 трлн. долара финансови измами. През 2016 г. Европол повиши конфискациите в Европа на по-висок процент, но все още твърде ниския 1.1%.

Някои експерти смятат, че процентът на разкрития може дори да е спаднал през последните години отчасти поради нарастването на "прането на пари, основано на търговията", което премества мръсните пари в законната икономика чрез трикове с документи за трансгранична търговия. Пандемията ковид-19 също увеличи възможностите за финансови измами. Престъпниците създават компании, за да експлоатират огромни, лошо контролирани схеми за държавна помощ. Във Великобритания властите са получили повече от 50 хил. сигнала за потенциална злоупотреба с нейните "заеми за възстановяване" и схеми за запазване на работници.

В шок от войната Групата за финансови противодействия (FATF), междуправителственият орган, който определя глобални стандарти за борба с прането на пари, признава, че има проблеми в системата. Миналия октомври нейният президент Маркус Плейер обвини "огромното мнозинство" от страните, че не са се справили с изпирането на пари. Някои държави успяха да постигнат солидни резултати в оценките на организацията, като приеха добре изглеждащи закони за борба с прането на пари само за да ги отменят или разводнят на по-късен етап или да не изпълнят ключови разпоредби. Един от нарушителите е Обединените арабски емирства, където слабото прилагане е помогнало на Дубай да се превърне в рай за корумпирания капитал. Но САЩ и Великобритания също се стремят да заобикалят процеса на FATF, макар и по-невидимо.

Ако искат системата за борба с прането на пари да заработи, правителствата трябва да задълбочат сътрудничеството си.

Глобалните усилия за спирането на прането на пари отслабнаха, дори изчезнаха през последните пет години, смята Робърт Барингтън от Университета в Съсекс. През 2016 г. Дейвид Камерън, тогавашният британски премиер, беше домакин на глобална среща на върха за борба с корупцията и другите правителства се наредиха на опашка, за да подкрепят каузата. Но се оказа фалшива надежда. Великобритания се разсея от Brexit. В САЩ президентът Доналд Тръмп не показа желание да разреши въпроса. Китай и Русия възпрепятстват опитите за координиране на действията срещу корупцията. Три големи проблема пречат на борбата с финансовата престъпност: липса на прозрачност; липса на сътрудничество; и липса на ресурси. Да започнем с прозрачността. Разследващите често се борят да идентифицират истинските собственици на компаниите, които често се крият зад легални поставени лица (бушони). Постигнат е известен напредък в увеличаването на видимостта. Великобритания създаде публичен регистър на собствениците на компании през 2016 г., подтиквайки няколко други държави да последват примера им. Британските офшорни сателити като Британските Вирджински острови и Джърси бяха принудени да създават регистри или да укрепят съществуващите. Наскоро САЩ приеха закон, който изисква данните за собствеността на фирми, регистрирани на държавно ниво, включително във фабриките за учредяване на Делауеър, да се съхраняват във федерален регистър.

Въпреки това много страни все още избягват регистрите и тези, които ги имат, са се сблъсквали с проблеми. Във Великобритания престъпниците са склонни да рискуват да подадат невярна информация или никаква такава предвид умерените наказания за това. Хонконг планира да намали данните, които собствениците на компаниите трябва да разкрият в своя регистър. FATF се стреми да засили стандарта си за прозрачност на собствеността; настоящата версия казва просто, че "компетентните органи" трябва да имат достъп до такава информация "своевременно". Но постигането на съгласието по нов текст между 39-те й основни членове - от Америка и ЕС до Китай и Русия, ще бъде трудно.

Вторият проблем - липсата на сътрудничество, затруднява работата на правителствата помежду си и с банките на фронтовата линия. Големите схеми за пране на пари са сложни и транснационални, докато усилията за борба с изпирането на пране остават балканизирани (символ на разделение). Споделянето на информация между правителствата се подобрява благодарение на сътрудничеството между "звената за финансово разузнаване", национални центрове, които събират данни за подозрителни транзакции. Но системата за "взаимна правна помощ", която страните, разследващи престъпления, използват, за да изискват информация една от друга, е тромава. Що се отнася до данните, постъпващи към и от банките, ползите от споделянето са безспорни.

"Стойността на информацията, идваща от мрежа от банки, е хиляди пъти по-висока от информацията, която всяка една банка има, защото можете да видите не само откъде идват парите, но къде са отишли и къде са отишли оттам и т.н. нататък ", казва ръководителят на голяма международна банка. За съжаление нивото на сътрудничество е "ужасно". САЩ се справят най-добре благодарение на Патриотичния акт, но дори и там споделянето на информация е "в малък мащаб". Всичко повече изисква заповед от съдия, "което е трудно, ако все още не знаете какво е престъплението". Великобритания е на второ място, казва той, с "около 30%" от обмена на данни, извършен в САЩ. И на трето място? "Никой."

Огромна пречка за споделянето на информация са законите за поверителност на данните, които на много места пречат на банките да предават информация на властите, особено чуждестранните. Някои големи банки лобираха да се правят изключения за AML, но "правителствата не гледат на това като на законодателен приоритет", казва изпълнителен директор в друга банка. Третата трудност - липсата на ресурси, произтича от факта, че престъпленията на белите якички са по-малко видими за обществото от престъпленията с насилие. Разходите за ограничаване на насилието се приемат по-добре сред обществеността. Във Великобритания измамите са над една трета от сигналите за престъпления, но въпреки това получават под 1% от полицейските ресурси като служители. Банките могат да дават всичко за AML, но престъпниците няма да стигнат до съда, ако правителствата не успеят да инвестират в полицията и наказателно преследване.

Много агенции за борба с престъпността не разполагат с финансиране, за да анализират правилно потока от "доклади за съмнителни дейности" (SARs), които банките подават, когато забележат потенциално измамливи транзакции. SARs са крайъгълен камък на системата. Но банките подават твърде много нискокачествени или ненужни отчети, защото са стимулирани да пазят гърба си, вместо да прилагат разумни критерии за риск. В световен мащаб те подават милиони SAR годишно; само в САЩ миналата година от взимащите депозити са представени около 1.2 млн. доклада за съмнителна дейност. (виж графиката).

Бюрократична революция

Ако искат системата за борба с прането на пари да заработи, правителствата трябва да задълбочат сътрудничеството си. "Обвиняването на банките за неправилното прилагане на законите [AML] е удобна измислица", завършва докладът на г-н Пол. С насочването на вината върху банките се пропуска вината и на небанковите участници, които развиват корупция. Докато глобите за банките с лош контрол върху борбата с пране на пари са се увеличавали безмилостно, адвокатите, които създават кухи компании, счетоводители, които подписват фалшиви документи, и други подобни, се измъкват безнаказано. Британската агенция за приходите и митниците например контролира над 30 хил. счетоводители, агенти за недвижими имоти и други предприятия с цел пране на пари; през финансовата 2019-2020 г. агенцията издаде само 31 глоби на средна стойност 290 хил. пуанда. Правителствата също трябва да се справят и регулацията за пране на пари относно криптовалутите, както и фирмите и борсите, които са в сектора.

Активисти, които правят кампания за отстраняване на пробойните в глобалната система за борба с прането на пари, възлагат огромни надежди на администрацията на Байдън, която заяви, че разглежда борбата с корупцията като проблем на националната сигурност и следователно приоритет. Дали ще може да работи по-отблизо от своя предшественик Тръмп с Европа, която ремонтира контрола върху борбата с прането на пари след провала на Danske, предстои да разберем. Надеждите, че Китай може да бъде убеден да сътрудничи, не са големи. Така или иначе банкерите вероятно трябва да се подготвят за нов натиск. 2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved