Преброяване на разходите за неуспешната защита на турската лира

След силен старт на годината лирата възобнови спада си, след като Ердоган уволни управителя на централната банка.

Преброяване на разходите за неуспешната защита на турската лира

Резервите са изчерпани и много турци сега пестят в долари

The Economist
3703 прочитания

След силен старт на годината лирата възобнови спада си, след като Ердоган уволни управителя на централната банка.

© Reuters


Полицейските операции по тъмно не са нещо ново в Турция, но някои все още повдигат въпроси. В ранните часове на 13 април полицейски служители в цялата страна свалиха гигантски банери, висящи от офисите на основната опозиционна партия в Турция, Републиканската народна партия (CHP). Транспарантите гласят: "Къде са 128-те милиарда долара?"

128 млрд. долара е сумата на резервите в чуждестранна валута, която банкерите и анализаторите смятат, че е пропиляна от централната банка на Турция в опита й да подкрепи лирата през последните няколко години (изчерпателни официални данни не са публикувани). Правителството, оглавявано на практика от президента Реджеп Тайип Ердоган (страната по закон вече няма премиер), няма какво да покаже за политиката, за която се смята, че е оглавявана от бившия финансов министър и зет на Ердоган - Берат Албайрак. От началото на 2019 г., когато започнаха интервенциите, лирата е загубила над 35% спрямо долара в резултат от инфлацията, ниските реални лихвени проценти и поредица от политически кризи.

"Къде са 128 млрд. долара?"

Прокурорите разпоредиха свалянето на транспарантите, твърдейки, че са обида към президента, престъпление, което се наказва с до четири години затвор. Един служител заяви, че дори са нарушили ограниченията на ковид-19. Но всичко това само засили противоречията.

"Къде са 128 млрд. долара?" освети социалните медии. На 21 април Ердоган призна, че централната банка е използвала резервите си, за да защити лирата, че ще го направи отново, ако е необходимо, и че изразходваната сума, включително някои други разходи, всъщност е 165 млрд. долара. Пазарите изтръпнаха.

Парите не са изчезнали. За да облекчи натиска върху валутата, централната банка размени част от доларите си за лири чрез държавни банки. Но това направи разходите за транзакциите потресаващи. Като се има предвид обезценяването на лирата с течение на времето, сделките са генерирали загуби около 250 млрд. лири (30 млрд. долара), което се равнява на около 4% от БВП на страната, изчислява Керим Рота, бивш банкер и член на нова опозиционна партия. Това повдига няколко въпроса, казва той: "Защо започнаха такъв глупав процес, защо не беше прозрачен и кой нареди на банките да продават чуждестранна валута и при какви обстоятелства?" Правителството не даде убедителни отговори.

Заради големия спад на резервите централната банка може да не е в състояние да защитава лирата още дълго.

Със своите ерозирани резерви централната банка може да не е в състояние да защитава лирата още дълго. И валутата отново е под натиск. След силен старт на годината лирата възобнови спада си, след като Ердоган уволни управителя на централната банка, уважаван политически ястреб, и го замени със Сахап Кавчиоглу, критик на високите лихвени проценти.

Смята се, че бившият гуверньор е влязъл под кожата на Ердоган, след като е поръчал вътрешна проверка за продажбите на долари на централната банка. Неговият наследник защитава политиката, като казва, че тя е предотвратила по-нататъшно обезценяване на лирата. Очаква се Кавчиоглу да намали нивата на лихвите през втората половина на годината. Ердоган обаче може да го натисне да го направи дори по-рано, за да компенсира щетите за икономиката от пандемията. След рекорден скок на заразените правителството обяви триседмични ограничения от 29 април.

Спасителни решения за гражданите

Упадъкът на лирата удари покупателната способност на турците, принуждавайки мнозина да се обърнат към чуждестранните валути, предимно долара. (Турските жители държат повече от спестяванията си в долари, отколкото в лири.) Но липсата на доверие в управлението на финансите на страната има други ефекти, включително бум в търговията с криптовалути. Между началото на февруари и 24 март обемите на криптотърговия в Турция достигат 218 млрд. лири, което е с 3000% повече в сравнение със същия период на миналата година, според Reuters. Притежателите на криптовалути са претърпели двоен шок. Първият дойде, когато централната банка забрани използването на криптовалути като метод за разплащане. Вторият беше сривът на две турски криптоборси за една седмица. Смята се, че един от основателите им е избягал в Албания с активи в размер на 2 млрд. долара. Хората, инвестирали на тази борса, също ще питат къде са парите им.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Строги регулации за търговия с криптовалути

От "Капитал"

Турция ще наложи строги регулации върху търговията с криптовалути, след като в рамките на седмица две от най-големите борси за търговия с виртуални пари в страната се сринаха. Собственикът на едната - Thodex, изчезна заедно с криптоактиви за 2 млрд. долара на клиенти по различни оценки. Дни по-късно спря работа и Vebitcoin, цитирайки финансово напрежение, като обяви, че ще информира своевременно своите клиенти за бъдещи действия.

Thodex има около 390 хил. активни потребители с дневни обеми от 744 млн. долара в деня, преди да затвори, по данни на CoinGecko. През Vebitcoin дневно минават сделки с криптоактиви за 60 млрд. долара според CoinGecko. Двете борси са част от криптобума и нарасналия интерес в Турция - високата инфлация (16.2% през март) и обезценката на лирата накараха хиляди турци да търсят защита на спестяванията си чрез инвестиции във виртуални валути.

Сега обаче много от тях рискуват да загубят всичко, а в резултат на сътресенията турската централна банка ще наложи строги регулации при търговия с криптовалути. Вече са блокирани местните банкови сметки на двете борси, забранени са и покупките на стоки и услуги. Регулациите на търговията и борсите се обръща точно срещу логиката на криптопазара - а именно, че той е децентрализиран и без регулатор.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган също се обяви за бързи регулации, предупреждавайки, че се появяват пирамидални схеми на криптопазара.

Полицейските операции по тъмно не са нещо ново в Турция, но някои все още повдигат въпроси. В ранните часове на 13 април полицейски служители в цялата страна свалиха гигантски банери, висящи от офисите на основната опозиционна партия в Турция, Републиканската народна партия (CHP). Транспарантите гласят: "Къде са 128-те милиарда долара?"

128 млрд. долара е сумата на резервите в чуждестранна валута, която банкерите и анализаторите смятат, че е пропиляна от централната банка на Турция в опита й да подкрепи лирата през последните няколко години (изчерпателни официални данни не са публикувани). Правителството, оглавявано на практика от президента Реджеп Тайип Ердоган (страната по закон вече няма премиер), няма какво да покаже за политиката, за която се смята, че е оглавявана от бившия финансов министър и зет на Ердоган - Берат Албайрак. От началото на 2019 г., когато започнаха интервенциите, лирата е загубила над 35% спрямо долара в резултат от инфлацията, ниските реални лихвени проценти и поредица от политически кризи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход