Производители: Властта създава проблеми в земеделието и вноса на месо, но пазарът е конкурентен
"Капитал" попита производители на зърно, месо, олио за твърденията на Илчовски и Стоименов
Разказите на зърнопроизводителите Светослав Илчовски и Павел Стоименов разтресоха публиката с твърдения за натиск, заплахи, фиктивни сделки и изкривени пазари на земя, ренти, слънчоглед, месо, и то през машината на властта. Казаното веднага беше отречено от пряко засегнатите лица. Но "Капитал" потърси представители на споменатите сектори, за да премери верността на твърденията и отношенията с държавата.
Очаквано повечето собственици на компании предпочитат анонимността най-малкото защото всекидневно общуват с контролни органи. Някои все пак застанаха и с имена. От казаното накратко може да се обобщи, че тъмните сили вилнеят в земеделския сектор и има феодални владения, но натискът е по-слаб при големите и произвеждащите борсово търгуеми стоки като пшеница, слънчоглед Много от малките производители пък имат други оплаквания - от данъчни, от агенция по храни, препятствия пред вноса...
Най-притеснени и анонимни пред "Капитал" бяха собствениците на земеделски земи и зърнопроизводителите. Някои от анкетираните заявиха, че описаното от Илчовски и Стоименов е близко до истинската среда в сектора. "Във всяко село тези истории са известни, натискът е през полиция, прокуратура и т.н., но трудно се доказва", каза един от запитаните. Двама виждат Иван Ангелов като влиятелен в сектора и близък до Бойко Борисов, но реално според тях зад репресивната машина стоят върховете на ГЕРБ и ДПС. Страхът в сектора се е вдигнал и след ареста на Миню Стайков. "Той изкупуваше гроздето по 80 ст. за килограм, а като го арестуваха, цените се сринаха на 30 ст.", описа промяната земеделец. А говоренето публично е табу, най-малкото защото всички в сектора са зависими от субсидиите, които се преразпределят от държавата.
Производител на колбаси: Имаше ДДС рекет от НАП и изтичане на информация от държавата
Фирмата ни преживя неприятно изпитание по време на първия кабинет на ГЕРБ с финансов министър Симеон Дянков заради въвеждането на солидарна отговорност, според която НАП поиска от нас да платим ДДС, което по веригата не е било платено от фирмата доставчик на вносно месо от ЕС. Ние нарекохме това искане "ДДС рекет", защото се търси плащане от изрядния по веригата, а не от нарушителя. Получихме акт за стотици хиляди лева непризнати разходи плюс лихви. Заведохме дело. Представихме хиляди страници доказателства, сред които заявка за доставка, фактури, приемно-предавателни протоколи, банкови извлечения за платено дължимо от нас ДДС, трудови договори на персонала, който физически разтоварва камиона с месото, система за проследяване, която показва в кои продукти е било използвано въпросното месо и на кои клиенти те са доставени и др. На първа инстанция съдът отсъди в полза на НАП. Обжалвахме и поискахме становище от Административния съд на Европейския съюз в Люксембург. Становището беше, че след като имаме фактура и извлечение за плащане по банков път, не би следвало от нас да се търси неплатено от друг юридически субект ДДС. Приложихме становището и продължихме да си търсим правата по съдебен ред. Спечелихме делото, но това ходене по съдилища, продължило няколко години, означаваше мачкане на работещ бизнес. След този случай никога повече не потърсихме услугите на фирма вносител на месо. Внасяме си директно от европейски кланици. Но проблемите с вносното месо не свършиха.
Водили сме и други дела и сме печелили, но продължавам да смятам, че малки фирми като нашата, която обаче е голям данъкоплатец в България, не заслужават да минават през такива изпитания и че държавата трябва да смени стила си на управление към изрядните производители.
Месопроизводител: Агенцията по храните беше бухалка и рекетьор, напоследък не е
В страната 60-70% от свинското месо и над 30% от пилешкото е вносно. По времето, когато земеделски министър беше Мирослав Найденов, агенцията по храните се използваше като бухалка. По време, когато начело на агенцията беше Пламен Моллов, агенцията беше рекетьор. Но при предишния изпълнителен директор Дамян Илиев и при сегашния - проф. Паскал Желязков, агенцията работи нормално. В нея се оформя екип от млади хора, образовани, разпознаваеми, говорещи английски и те заменят старите кадри, които само чакаха да им бутнеш нещо под масата. Агенцията се държи неутрално, прави добър мониторинг на птиците заради птичия грип, за да предотврати евентуално заболяване и евентуален срив на индустрията, както става в Полша например.
Налице е фискален контрол, който предотвратява ДДС измами, той не ги е спрял, но все пак ги редуцира.Не може да се каже, че ядем най-скъпото месо. България, Южна Румъния, Гърция, Северна Македония - това е един пазар, на който цените са на кантар, ние сме като скачени съдове. Когато говорим за цени на птиче месо, трябва да знаем, че птицевъдите в Румъния получават много повече субсидии от птицевъдите в България. В Румъния субсидии се плащат на всеки цикъл на отглеждане на птици, а те са 6-7 годишно, в България - субсидии се получават само веднъж годишно.
Аладин Харфан, собственик на "Аладин фуудс": Бавно лабораторно изследване обезсмисля вноса от най-големите производители на пилешко Полша и Украйна
При вноса на месо няма картел. "Аладин фуудс" е един от големите вносители и внасяме пилешко месо за нуждите на производствената ни дейност. Разбира се, винаги с предимство е българският производител, но за съжаление нуждите на пазара са по-големи от местните наличности, което налага внос. Нямаме наблюдения да има нередности в процедурата за проверка на камиони с месо - внос от чужбина.
Нашата работна практика показва, че БАБХ влияят единствено на свободната търговия за внос на месо чрез изследванията, които изискват за салмонела. Информацията, с която разполагаме, е, че няма друга държава в Европа, която да изисква подобни изследвания при вноса на пилешко месо от Полша и Украйна, където се намират най-големите производители на пилешко.Иван Ангелов е един от най-големите производители както на пилета, така и на пилешки продукти, но това не означава, че може да контролира пазара или държавна институция. Потреблението тук е много по-високо от това, което те произвеждат. Те също са вносители и действията на БАБХ влияят на тях колкото и на нас. В районите, в които работим ние, БАБХ работи професионално и нямаме индикации за рекет. Единственият проблем при нашата работа са безсмислените времеемки тестове, които пречат на търговията с месо и затрудняват вноса, което от своя страна оскъпява продукта.
Търговец на слънчоглед: Пазарът е голям - над 1 млрд. лв., международен и затова е конкурентен
Не може да се говори за картел при слънчогледа, защото всички фермери имат достъп до международния пазар, а цените са борсови. Няма механизъм, който да им забрани да продават където искат. Черноморският регион произвежда над 60% от световното производство на царевица. В него влизат (според обемите на производство) Украйна, Русия, Румъния, България, Турция, Молдова. Вижда се, че България не е доминиращ фактор и не може да диктува цени. Пазарът е достатъчно конкурентен.
В страната се произвеждат около 2 млн. тона слънчоглед годишно. При средна цена около 600 лева за тон - това прави пазар за 1.2 млрд лева. А слънчогледът има няколко приложения: преработва се в олио, използва се и като ядки за хранителна индустрия, изнася се. Пазарът на олио в страната е около 100-120 хил. тона годишно.
Производител на олио: Няма картел при слънчогледа и олиото
Няма и не може да има картел при олиото, защото, ако цената е непазарна - все едно дали е по-висока или по-ниска, веднага ще влезе някой друг от ЕС. Няма ограничения нито за вноса, нито за износа на олио. Картел има там, където има забрани, регулации, неоправдан контрол, затруднена логистика, регистрации. Но тук няма такива рестрикции. Нещо повече, храните от растителен произход - като олиото - се ползват с далеч по-мек режим на контрол от тези с животински произход. Не може да има картел и при слънчогледа, това е борсова стока. Има много пазарни участници - много производители, много купувачи, включително и мултинационални компании. Как си представяте някой да си позволи да се договаря или да диктува цени на мултинационална компания.
