Инвеститорите активисти позеленяват и посивяват

Инвеститорите активисти имат няколко заплашителни търговски инструменти. На първо място е телефонното обаждане, с което известяват шефа, че в книгата на акционерите вече има нови записани. След това има слайд презентация, изброяваща всички недостатъци, за които се предполага, че шефът е отговорен. Понякога езикът на тялото, когато хищникът и плячката се срещат за първи път, може да бъде най-обезпокоителният.

През 2015 г., когато Trian Partners, един от най-големите активистки фондове, купува акции за 2.5 млрд. долара в американския конгломерат GE, неговите основатели Нелсън Пелц и Ед Гардън носят костюми по поръчка - с маратонки - на първата си среща с Джеф Имелт, тогавашния шеф на GE. "Тази нотка на неформалност увеличи тяхната сила", пишат двама репортери на Wall Street Journal в наскоро излязлата книга Lights Out. "Сред изящното изкуство, изложено в централата на GE, маратонките напомняха за техния суверенитет."

Лесно е човек да се отнася цинично към такива изчислени прояви на мощ. Някои осмиват акционерите активисти и го виждат като игра на дим и огледала, в която хедж фондове шумно призовават ръководителите да направят това, което и без това ще направят, а ръководителите използват активистите като инструмент за прикритие за непопулярни мерки като продажби на активи и съкращаване на работни места.

Това е твърде несправедливо. Вярно е, че не всички кампании работят, но често малко строгост помага да се разклатят мързеливите ръководни органи и да се гарантира, че паричните потоци се изразходват по-добре. Въпреки че пандемията от COVID-19 е намалила броя на активистките кампании, две големи световни тенденции гарантират, че те ще се възстановят. Единият е ръстът на индексните фондове. Такива пасивни инвестиции могат да отърват мениджърите от отговорността за лошо представяне; корпоративните активисти помагат това да бъде коригирано. Второто е изменението на климата, което принуждава компаниите да преосмислят дългосрочните си стратегии с потенциално огромни последици за възвръщаемостта. И двете тенденции се отразяват на бързия растеж на инвестициите в областта на околната среда, социалното управление (ESG) - и заедно с това на ESG активизма.

Най-успешният

От тази нова порода акционери активисти засега никой не е постигнал повече от Engine No.1, активистки фонд от Сан Франциско. Основан е едва миналата година, но току-що успешно вкара трима директори в борда на ExxonMobil с аргумента, че американският петролен гигант не се подготвя достатъчно добре за бъдеще с чиста енергия. Това е внушаващ страхопочитание подвиг (supercool, както го определи един ветеран) и повдигна и сериозни въпроси. Дали акционерните активисти са се превърнали в борци за климата? Дали насоченият фокус върху възвръщаемостта ще бъде заменен от формалности? В заседателните зали старомодни консерватори ще седят ли сред деятелни екологични воини? Изненадващо, дори самите активисти на ESG спорят за това коя от техните тактики е по-ползотворна за акционерите или климата.

Ако не друго, големите активистки хедж фондове стават все по-дружелюбни, точно когато новодошлите стават враждебни. Бившите "зверове" като Elliott Investment Management, чийто основател Пол Сингър някога е бил описан от репортерите на Bloomberg като "най-страховития инвеститор в света", изглежда са омекнали. Наскоро Елиът сключва мир с двама високопоставени изпълнителни директори, Джак Дорси на социалната платформа Twitter и Джон Станки от телеком гиганта AT&T, въпреки че преди това е настоявал за тяхното отстраняване. Той има голям дял в софтуерната компания Dropbox, но досега се въздържа да започне публична кампания срещу нея. Колкото по-голям става и колкото по-големи са целите му, толкова повече се опитва да възприеме "държавнически" подход, включително чрез намаляване на настойчивостта и неотстъпчивостта си. Въпреки че е започнал да прилага критерии за ESG в своите кампании, както и други ветерани като The Children's Investment Fund, хедж фонд с активи за 30 млрд. долара, базиран в Лондон, той все още е фокусиран най-вече върху увеличаване на финансовата възвръщаемост.

Новобранците, фокусирани върху ESG, твърдят, че техният хоризонт е по-широк, както е подходящо за фирми, които заявяват, че теми като климатичните промени заемат приоритетно място в програмите им. Но ако очаквате да бъдат по-меки от предшествениците си, помислете отново. Тъй като им липсва капитал за закупуване на големи дялове, техните атаки трябва да резонират широко сред големи и малки инвеститори, за да имат някакво въздействие. Engine No.1, който притежаваше само 0.02% от акциите на ExxonMobil, постигна това, като компенсира недостига си на енергиен опит в борда на директорите и обвини мениджмънта за слабото си представяне.

Всички назначени директори на фонда са заемали важни позиции в енергетиката. Това ги прави по-добри водачи за разгръщане на капитала по време на прехода от изкопаеми горива, твърди компанията. Помогна, че Дарън Уудс - шефът на ExxonMobil, не беше убедителен и инвеститорите пренебрегнаха призивите му да отхвърлят предложенията.

Голямата избухливост на новите активисти се предава по между им. Engine No.1 критикува борда на ExxonMobil за липсата на "успешно и трансформиращо енергийно изживяване". Вероятно това включва Джеф Убен, ветеран активист, който наскоро създаде фонда Inclusive Capital Partners, фокусиран върху ESG, и спечели място в борда на ExxonMobil по-рано тази година. Убен, бивш шеф на ValueAct, 21-годишен фонд, който вярва в преговорите повече, отколкото в конфронтация, приветства промените в борда. Но той се оплаква, че Engine No.1 стартира своята прокси кампания, преди да се консултира с борда и ръководството. Той отбелязва и че на борда е оставена задачата да излезе с план за промяна на компанията.

Камбани и черни очи

Оплакванията настрана, и двамата настояват, че фокусът им е върху възвръщаемостта за акционерите. Вътрешен човек описва Engine No.1 като "акционер кръстоносец за дългосрочна стойност, а не климатичен кръстоносец".

Убен се притеснява, че фокусът върху възвръщаемостта намалява, тъй като индексните фондове преследват ESG инвеститорите, влияейки върху прокси състезанията. Новия активистки фонд Bluebell Capital Partners дори се е насочил към Danone, тъй като нейният фокус върху устойчивостта не е бил съчетан с адекватна финансова възвръщаемост. Това помогна за свалянето от поста на бившия шеф на френския млечен гигант Еманюел Фабер по-рано тази година. "ESG не може да бъде оправдание за дадена компания да се представя по-слабо", казва Джузепе Бивона, един от съоснователите на Bluebell. Милтън Фридман, покойният носител на Нобелова награда, икономист и защитник на акционерната стойност, пред когото активистите винаги смирено са клякали, би се усмихнал.