Пазарите се адаптират към промяната в тона на Федералния резерв

След една тревожна седмица инвеститорите трябва да се пренастроят

Джером Пауъл
Джером Пауъл    ©  Reuters
Джером Пауъл
Джером Пауъл    ©  Reuters

От седем месеца повечето инвеститори пеят една и съща приповдигната песен. След като Pfizer и BioNTech публикуваха успешните резултати от разработката на ваксина срещу ковид-19, начинът да правиш пари на пазарите е да заложиш на бурното възстановяване на глобалната икономика. Всичко, което пандемията забрани - ваканции, вечеря навън, пазаруване, отново е разрешено. Тази рефлационна политика повиши цените на суровините, използвани в строителството, като мед и дървесина, до рекордни нива. Тя оскъпи акциите, особено на компаниите, които бяха най-силно засегнати от пандемията, като туристически оператори и търговците на дребно. Валутите на възникващите икономики, които имат тенденция да печелят най-много от засилването на глобалната икономика, поскъпнаха спрямо долара и еврото. Доходността по облигациите се повиши паралелно с очакванията за по-бърз растеж и по-висока инфлация.

Но това се промени на 16 юни, след като Федералният резерв, доскоро оптимист за американската инфлация, посочи, че може да мисли за повишаване на лихвите, дълго закотвени на нула. Краткосрочните облигации и акциите поевтиняха, същото се случи със строителните суровини. След тревожната седмица някои инвеститори може да започнат тази, задавайки си въпроса дали не реагираха прекомерно.

Ентусиазмът от последните няколко месеца се крепеше отчасти и на увереността, че Фед ще запази същата, суперразхлабена монетарна политика. Последва тревожността, след като председателят на Фед Джером Пауъл предположи, че банката може да обмисли затягане на политиката по-рано от предварително очакваното. Фед повиши своите инфлационни очаквания и даде знак за вдигане на лихвите два пъти през 2023 г. Пауъл също така обяви, че Фед ще започне коментира кога за забави програмата си за изкупуване на активи от текущите в момента за 120 млрд. долара на месец.

Всяка нотка на съмнение беше разсеяна и два дни по-късно, когато председателят на Фед в Сейнт Луис Джеймс Бълард каза пред CNBC, че първото повишение на лихвите може да е в късната 2022 г.

Фед изглеждаше равнодушен, дори и когато сигналите за прегряване на американската икономика нямаше как да бъдат пренебрегнати. Ключовата инфлация, която следи Централната банка (Core PCE, която не включва енергийните цени и разходите за храна), скочи до 3% на годишна база през април. А общата годишна инфлация се повиши от малко над 2% през април до 5% през май. Доказателствата за прегряване изобилстват - от горещия имотен пазар, през нарастващите сметки, цените на газа и тарифите на Uber. Официалните представители на Фед твърдят, че ускоряването на инфлацията е преходно и ще се изследва нейният ефект. Инвеститорите им повярваха.

Те обаче бяха изненадани от промяната на тона. Много от тенденциите, които доминираха пазарите след ноември, отшумяват. Отразявайки перспективата за повишение на лихвите, доходността по 2-годишните американски облигации скочи до 0.27% след 14 юни, когато беше 0.16%. Тази по 30-годишните облигации, които се приемат като индикатор за дългосрочните очаквания за растежа и инфлацията, пада до 2.02% на 18 юни при 2.21% преди срещата на Фед.

Перспективата централната банка да сложи прът в колелата на инфлацията и растежа удари акциите и стоките. S&P500 падна от близо рекордния си връх, приключвайки миналата седмица с 2% надолу. Акциите на стойността, които се представят добре след ноември, бяха най-силно поразени. Медта загуби блясъка си, изтривайки 8% за седмица. Дървесината беше отсечена с 15%.

Последният път когато Фед обяви промяна в своите антикризисни мерки, беше през 2013 г., предизвиквайки своя пословичен taper tantrum - рязък скок на доходността, след като централна банка обяви, че забавя изкупуването на облигации и наливане на ликвидност. Тогава много от валутите на възникващите икономики, особено тези на Бразилия, Индия, Индонезия, Южна Африка и Турция, се понижиха рязко спрямо долара. На 16 юни Централната банка на Бразилия повиши лихвите от 3.5 на 4.25%, трето повишение след февруари въпреки вредите върху икономиката (и здравето на бразилците), които нанесе ковид.

Валутите на останалите четири държави паднаха с между 1 и 4% към долара след срещата на Фед. Доларовият индекс спрямо други водещи валути е с 1.9% нагоре последната седмица. С началото на тази седмица инвеститорите си задават въпроса дали промяната, загатната от Фед, заслужава толкова силна реакция. Възможно е пазарите да са преиграли. Когато много инвеститори притежават еднакъв портфейл от активи, те може да бъдат принудени да се спасяват, ако пазарът тръгне срещу тях. Това ликвидиране на позиции може да изостри волатилността. Всъщност има причини да смятаме, че великата рефлационна търговия трябва да продължи - пълното отваряне на американската икономика е в самото си начало, а краят на 2022 г. е далеч. Но онези, които обръщат гръб на валутите на възникващите пазари, акциите на стойността и медта, ще намерят много доказателства, че е започнала нова фаза за пазарите и икономиките.

Цените на дървесината вече бяха паднали и преди срещата на Фед, след като манията за ремонти на домовете се поохлади. Разходите, покрити с кредитни карти, ранен индикатор за икономическа активност, растяха с 20% спрямо две години по-рано, но този месец нивото се забави до 16.5% според Bank of America. Скоро инвеститорите ще разберат кой залог е печеливш. Нетърпеливите за още изненади от Фед може и да имат късмет. Все пак официалните представители, включително господата Бълард и Пауъл, ще се появят поне 12 пъти тази седмица.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved