България в Европа: Защо толкова много хора живеят в пренаселени жилища?

Причините са основно във все още ниските доходи и лошо структурирания жилищен пазар

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева
Евростат - европейската статистическа служба - публикува годишния си доклад. В него традиционно се преглеждат всички елементи на европейския живот и се сравняват 27-те държави - членки на ЕС, по критерии като образование, качество на живот, здравеопазване, икономика и др.

Журналистите на "Капитал" прегледаха доклада и подбраха най-интересните или изненадващи според тях статистики, които засягат регионите на България, и се опитаха да отговорят на въпроса "защо е така".

Досега публикуваните теми :


Защо в Северозапада стават толкова катастрофи?

Защо Пловдив и Пазарджик са сред областите с най-много болнични легла в Европа?

Защо българите не ползват онлайн банкиране?

Защо в София-област има много по-висок коефициент на раждаемост от самата столица?

Жилището винаги е заемало централна роля в живота на българите. Поставете темата в по-голяма компания и ще завалят истории за цени, брокери, покупки, продажби, инвестиции, ипотеки, наследство, роднински скандали...

Пазарът на жилища в България е в период на доста горещ възход и строителството не спира, въпреки че цените само растат. Заради имоти се вихрят и политически скандали с тежки последствия - спомнете си "Апартаментгейт".

Заради наследството от комунизма страната ни без изненада е и на първите места в ЕС по притежание на жилища - почти 85% от българите живеят в собствен имот. За сравнение - половината германци живеят под наем.

Ето защо на този фон идва една изненадваща статистика: България е и на първите места по пренаселеност на жилищата. Пренаселени жилища обитават 40% от българите, докато средно за ЕС този процент е около 15. Средно на човек в България се падат по 1.2-1.3 стаи, докато в повечето западноевропейски страни хората се "ширят" в по 2+ стаи на човек.

Обяснението за този феномен е многопластово. Да започнем поред.

Малко, но мое

Да притежават собствен апартамент е първостепенна цел за повечето българи и те са готови да вложат в нея много. Но средните цени на жилищата са високи спрямо средните нива на доходите в страната. Така без изненада най-често се купуват малки жилища - според статистиката двустайните апартаменти имат пълна хегемония на пазара от години, а едва в последната година има повече оживление около тристайните.

Последната тенденция според брокери се засилва като ефект от ковид кризата, която пренесе работата от вкъщи и в някои сектори това се очертава да е трайно.

Така познатата от соца норма "двама възрастни - две стаи" най-често продължава да е факт.

А защо не под наем?

Алтернативата по-голям апартамент, но под наем, в България не е съвсем алтернатива. Първо, защото средните цени на наемите са близки до средната вноска по кредити за еквивалентен апартамент. И второ, в България липсва законова регламентация на наемните отношения - нито наемодателите, нито наемателите имат нужната правна сигурност. Така според оценката на експерти наемният пазар в България е много малък - едва около 5% от общия. Или поне тази част, която е сравнително на светло.

Има и друго: в България има над милион необитаеми жилища!

В селата и по-малките населени места това е ефект от миграцията и обезлюдяването. Но празните апартаменти и в големите градове по приблизителни данни достигат до 25-30% от всички.

Те не са на наемния пазар по две причини: едната са ниските данъци за необитаеми жилища, които не мотивират собствениците на стари апартаменти да ги стегнат и пуснат на пазара; а другата са покупките на нови жилища с инвестиционна цел, които също стоят празни, докато дойде време за препродаване, защото на собствениците по-често "не им се занимава". Така ситуацията с жилищата в голяма степен прилича на поговорката "във вода гази, жаден ходи".

Твърде скъпо

За много хора обаче основната причина, поради която живеят в пренаселени жилища, е, че просто не могат да си позволят друго. Според анализ на Световната банка отпреди няколко години около милион българи (15% от населението) живеят в жилище заедно с повече от едно семейство - родители и семейството на братя, сестри, братовчеди.

Това важи в пълна сила за ромските и други маргинализирани общества, но проблемът засяга и немалко работещи хора в икономически по-изостаналите региони на страната, където заплатите са ниски.

Според статистиката на Евростат около една трета от младите хора също не могат да си позволят собствен имот и живеят с родителите си до над 30-годишна възраст. По този показател България е на челните места в ЕС. С галопиращия имотен пазар в София, Пловдив и други големи градове, тази тенденция сигурно ще се засили.

Страната ни има и втория най-висок дял сред всички страни от Централна и Източна Европа България по разходи на домакинствата, свързани с жилищата. За 42% от едночленните домакинства и 31% от живеещите под наем разходите по поддръжка на жилището са сериозно бреме.

Така в крайна сметка заради лошо структуриран, зле регламентиран жилищен пазар и заради все още недостатъчни доходи българите буквално са си близки.

Още от Капитал