Как китайските проблеми се превръщат във възможности

Въпреки рисковете местните пазари дават някои скрити и добри варинати за инвестиции

Китайската икономика е близо до рецесия, а срив на най-големия пазар на имоти в света неминуемо ще доведе до финансова криза в световен мащаб. Ето така "мечките" очакват да се развие сценарият на следващата рецесия, която да докаже, че централните банки тотално са объркали политиката си на стимули и на инфлация в цените на активите. В тези очаквания има голяма доза основания, но засега те остават извън вниманието на огромната част от инвеститорите. И докато китайските проблеми по-скоро приличат на "черен лебед", реалната опасност от грешка в политиката на централните банки не трябва да се пренебрегва. Тя евентуално ще бъде свързана с инфлацията и ценовите балони в недвижимите имоти и акциите. Федералният резерв може рязко да промени политиката си на изчакване и да започне да повишава лихвите, което да хване инвеститорите неподготвени. И така да доведе до много сериозна корекция в цените на активите.

Колко е страшна ситуацията с имотите в Китай?

Evergrande и огромният ѝ дълг показва как Китай "печата" своя икономически растеж чрез облигационни заеми и банкови кредити. Този модел на надуване на цените на активите чрез стимулите на централната банка не е нов и е в основата на всяка криза и последващо възстановяване на икономиките и пазарите през последните четири десетилетия. Китай също има опит с преструктуриране на лоши дългове в икономиката, но решенията на правителството и централната банка днес са обусловени от негативния им опит от 2015 г. - оттеглянето на чуждите капитали след девалвацията на юана. Властите не искат повторение на този период, когато чуждите инвестиции в акции намаляха почти двойно и шокът на финансовите пазари се отрази на икономиката.

Ситуацията сега е още "по-сложна", защото инвестициите в акции на чужденците са три пъти и половина повече, отколкото през 2015 г. Същият размер от близо три трилиона и половина юана са и инвестициите в облигации. Общият размер на чуждите инвестиции в акции и облигации надхвърля трилион долара. Всяко масово бягство на тези пари ще е много голям финансов шок за Китай и бързо ще се превърне в глобална рецесия. Evergrande е канарчето в мината - първият индикатор за проблеми в бързо растящия и прекомерно задлъжнял сектор на строителството. Властите имат много по-амбициозен и дългосрочен план от това да ограничат задлъжнялостта. В тестов период е нов данък върху имотите, който цели да прехвърли тежестта от поскъпването им от по-богатите на по-бедните, тъй като ръстът на цените ги прави по-малко достъпни. Китай трябва умело да управлява свиването на кредитите в сектора, за да не стане причина за вълна от фалити, оттегляне на инвеститорите от чужбина и срив на пазара на имоти. Към момента е рано да се каже дали страната се справя с предизвикателството, поне според данните за септември. Но икономистите винаги са подхождали със съмнения към статистиката на Китай и стагнацията на цените на имотите може да се окаже нещо повече.

Проблемите с електричеството, транспорта и доставките

Промишлеността и особено тежката индустрия е ударена силно от ограничените доставки на електрическа енергия. Китай постави лимити върху потребителите на ток, за да намали замърсяването. Те не се изпълняват от отделните провинции, но не това е проблемът днес. Причините за прекъсване на доставките са свързани с производството - недостигът на въглища заради наводненията повиши цената им и направи генерацията на ток неизгодна за централите. Приходите на централите са по фиксирани тарифи, както може да се очаква от социалистическата система на ценообразуване. Така се премахна инициативата да се произвежда повече ток, който да отговори на високото потребление. Дефицитът доведе до скок на цените на много индустриални стоки и преработени суровини и от своя страна допринася за инфлационния натиск в световен мащаб. Недостигът на енергия не е само китайски проблем, а световен феномен и е следствие на силния икономически растеж и дългогодишното неглижиране на инвестициите в цели сектори. Затова цената на петрола отива към 100 долара, а уранът е на най-високото си ниво от 2013 г. досега.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    katia_1 avatar :-|
    Rational
    • + 2

    Завиден оптимизъм определено. Вчера излязоха данните за инфлацията в САЩ, 6.2% на годишна база. При това всички двигатели на инфлацията в момента действат в синхрон - суровини, жилищни разходи, храна, енергия. Ако се окаже, че инфлацията не е временна, не виждам как пазарите ще се задържат на сегашните нива, какво остава да растат. А инфлацията е монетарен феномен, което означава, че ако ЦБ продължават да наливат пари, а икономиката да прегрява, не виждам какво може да я спре.

    За Китай - по-добрият подход е да се търсят западни компании с излаз там. Например Старбъкс. Самите китайски компании са изключително сложни, твърде често оплетени във връзки с ръководители на комунистическата партия и техните семейства.

    Нередност?
Нов коментар