Бунтовете в Казахстан вдигнаха цената на урана

Котировките на метала се покачиха с 30% през миналата година

Размириците в бившата столица Алмати и други градове в Казахстан, които бяха подтикнати от двойното увеличение на битовите цени на пропан-бутана, причиниха чувствително покачване на цените на урана. Според данни на UxC металът, който е нужен за ядрена енергия, е достигнал цени от 45.65 долара за паунд, което е увеличение от 8% спрямо нивата от началото на миналата седмица. Експерти предупреждават, че цените може да бъдат сериозно повлияни и от действията на Русия, която вече прати войски за опазване на реда в бившата съветска република, съобщава Financial Times.

Казахстан е страната с най-голям добив на уран в света, като тя отговаря за около 40% от световния добив. Държавната компания "Казатомпром" продължава нормалната си дейност, главно защото урановите мини в страната се намират в регион, който за момента не е обхванат от протести. Въпреки това ситуацията остава напрегната, тъй като "Казатомпром" предупреди, че добивът през 2022 г. ще бъде по-нисък заради проблеми с веригата на доставки.

Според Кейти Лашапел от консултантската компания Cannacord Genuity, ситуацията в Казахстан показва "колко концентрирани са доставките на уран и колко важна е сигурността на доставките". Тя също така припомня, че компаниите за комунални услуги използват по 180 млн. паунда уран годишно, докато добивът рядко надвишава 125 млн. Дефицитът кара различни компании и правителства да прибягват до използването на резерви или дори в крайни случаи бойни единици, за да запълнят дупките.

Друг фактор, който изиграва роля във вдигането на цените на метала, е завръщането на Sprott Asset Management - най-големият фонд, търгуващ с уран. На 5 януари той закупи 200 тона от радиоактивния метал, което беше първо подобно действие от началото на декември насам. Фондът беше основан през лятото, като оттогава насам е закупил над 11 хил. тона, което прави общата стойност на активите му над 1.9 млрд. долара.

Токтар Турбай, който работи в консултантската фирма CRU Group, смята, че най-сериозният проблем пред централноазиатската страна е евентуалното прекъсване на доставките към Китай. Повечето от мините за уран в Казахстан се намират в региона Туркестан, който към момента изглежда спокоен. Проблемите идват при нуждата от транспортиране на добития метал до Китай, тъй като пътят минава през района на Алмати. Китай купува около половината от годишния добив на бившата съветска република. "Това е вероятно да създаде лек дискомфорт, а не нещо друго. През последното десетилетие Китай е натрупал огромни запаси от уран, които могат да покрият нуждите от търсене на уран за 11-12 години", заяви пред Financial Times Турбай.

Уранът започна да привлича по-сериозно внимание, когато започнаха да се обмислят начини за производство на ток без отделяне на въглеродни емисии. През декември Европейският съюз (ЕС) обяви, че иска да признае ядрената енергия за "зелена", което ще й позволи да се възползва от правителствени субсидии и ще увеличи инвеститорския интерес.

Още от Капитал