Как петролът стана дефицитна стока

Цената може да достигне 100 долара за барел тази година и да доведе до по-големи проблеми с инфлацията

Възходящият тренд продължава от миналата година, когато котировките се покачиха с около 50%, но той остана на заден план заради природния газ.
Възходящият тренд продължава от миналата година, когато котировките се покачиха с около 50%, но той остана на заден план заради природния газ.
Възходящият тренд продължава от миналата година, когато котировките се покачиха с около 50%, но той остана на заден план заради природния газ.    ©  Reuters
Възходящият тренд продължава от миналата година, когато котировките се покачиха с около 50%, но той остана на заден план заради природния газ.    ©  Reuters
Темата накратко
  • Цената може да достигне 100 долара за барел тази година и да доведе до по-големи проблеми за икономиките.
  • Ниските инвестиции в добив и преходът към зелена енергия ще правят нефта все по-дефицитна и скъпа. суровина
  • Високите енергийни разходи ще разбият илюзията, че инфлацията е временно явление.

Само две седмици след началото на новата година фючърсите на петрола се покачиха с почти 15%, а все повече прогнози не изключват котировките да достигнат 100 долара за барел до няколко месеца. Катализаторите за възходящия тренд са няколко - ограничения в доставките, опасения за руска атака срещу Украйна и сериозни сигнали, че ковид вариантът омикрон няма да бъде толкова разрушителен за икономиката, колкото бяха първоначалните опасения.

Така след като миналата година скокът на цената на природния газ постави на изпитание индустрията и кризата не е отминала, през тази е напълно възможно петролът да е в центъра на вниманието и да е водеща причина високата инфлация в развитите икономики да се превърне в трайно явление в условията на възстановяване от пандемията от коронавирус.

Нагоре, нагоре

Цените на черното злато достигнаха най-високото си ниво от 2014 г. и надминаха 85 долара за барел. Възходящият тренд продължава от миналата година, когато котировките се покачиха с около 50%, но той остана на заден план заради природния газ. Синьото гориво поскъпна драстично, изненада всички страни в Европа, като причините за това са комплексни. От една страна, през миналата година имаше по-голямо търсене заради възстановяването от корона кризата, хранилищата не бяха напълнени навреме, а съхранението на газ е по-сложно, тъй като трябва да бъде втечнен, което добавя разходи за електричество. От друга - търсенето в азиатските страни се увеличи драстично през последните месеци, което доведе до изместване на доставките на изток.

"Цената на фючърсите за природен газ в Европа сега, изглежда, е еквивалентна на 200 долара за барел петрол", сподели пред инвеститорите в края на миналата година Мъри Стал, изпълнителен директор на хедж фонда Horizon Capital. Тогава той предвиди, че проблемите с цените на газа ще се прехвърлят на пазара за петрол през 2022 г. Засега прогнозата му е точна, макар че сме едва началото на годината.

Няколко банки предвиждат цени на петрола от 100 долара за барел тази година, като търсенето се очаква да изпревари предлагането, до голяма степен благодарение на ограничения капацитет на ОПЕК. Morgan Stanley прогнозира, че брентът ще достигне 90 долара за барел през третото тримесечие на тази година (в сряда вече почти ги достигна), докато JPMorgan очаква 125 долара тази година и 150 долара през 2023 г.

Goldman Sachs очаква запасите от петрол в страните от ОИСР да достигнат най-ниските си нива от 2000 г. до средата на годината, тласкайки цените на брента до 96 долара през 2022 г. и 105 долара за барел през 2023 г.

Според старши вицепрезидента в Rystad Energy Клаудио Галимберти, ако ОПЕК е дисциплинирана и иска да запази пазара затегнат, това може да повиши цените до 100 долара. ОПЕК+, в която влиза и Русия, напоследък беше подложена на натиск да увеличи производството с по-бърз темп, включително от САЩ, за да облекчи недостига на доставки и да овладее ръста на цените. Но организацията се страхува да не спре възходящия тренд с резки промени, а има и пресен спомен от срива на цените в началото на пандемията. Амрита Сен от Energy Aspects казва пред Reuters, че само Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Ирак и Азербайджан са в състояние да увеличат производството си, за да изпълнят определените квоти на ОПЕК, докато останалите осем членки вероятно ще се затруднят поради спад в производството и години на недостатъчни инвестиции.

Общият свободен капацитет сред членовете на ОПЕК+ се прогнозира да достигне "исторически ниски нива" от около 1.2 млн. барела на ден до лятото, отбелязват анализаторите на Goldman Sachs. Подобни опасения за капацитета се усложняват от началото на годината поради прекъсване на доставките в Либия и атака с дронове близо до петролно депо в Обединените арабски емирства от йеменските бунтовници хути, което провокира опасения от подновяване на рискове за производството в Персийския залив.

Не само производителите от ОПЕК се борят да увеличат производството на петрол. Заместник-председателят на IHS Markit Дан Йергин отбелязва, че е почти неизбежно шистовият добив да не се ограничи заради драстичното съкращаване на инвестициите и едва по-късно да се възстанови с бавни темпове.

Все по-малко инвестиции

Големите енергийни компании трайно намаляват разходите за проучване и разработка на нови находища. През 2014 г. петролът поевтиня от около 100 до близо 60 долара за барел и компаниите просто не харесваха очакваната възвращаемост на инвестициите си при по-ниските цени. Rystad Energy наскоро предупреди, че доказаните запаси на световните лидери в петролния добив могат да се изчерпят за по-малко от 15 години. Според компанията доказани запаси от петрол и газ на Big Oil - ExxonMobil, BP, Shell, Chevron, TotalEnergies и Eni, спадат, тъй като произведените обеми не се заменят напълно с нови открития. Разбира се, това е по-скоро дългосрочен проблем, чиито последици може да не се усетят скоро. Въпреки това с нарастващите настроения срещу инвестициите в петрол и газ ще бъде трудно да се промени тази тенденция.

По време на пандемията търсенето на петрол спадна с близо 25%. Огромна част от енергийните компании, дори тези с най-добри финанси, намалиха плановете си за капиталови разходи допълнително. Тези на Chevron например сега са с 60% по-ниски от 2014 г.

Проверка на "Капитал" показва, че нефтените платформи глобално са намалели с над 60% от 2012 г. насам, докато търсенето на суровината се е увеличило с над 5% в сравнение с преди 10 години. Според данни на американската администрация за енергийна информация (U.S. Energy Information Administration) търсенето на петрол през 2022 г. се очаква да се върне на предпандемичните си нива от 2019 г.

Преходът на света към зелена енергия допълнително затруднява достъпа до финансиране на петролните компании. Според данни на Go Fossil Free (глобално движение за прекратяване на ерата на изкопаемите горива) над 1300 институции, от финансови компании до пенсионни фондове, са заявили, че ще спрат да предлагат услуги и да инвестират или ще продадат дяловете си в енергийни компании, свързани с изкопаеми горива. Тези ангажименти, които по принцип имат дългогодишен характер, надхвърлят 10 трлн. долара. Енергийните компании, които искат да разширят операциите си, вече трудно ще могат да набират собствен или дългов капитал, за да финансират допълнително разработване на различни проекти.

Ниските капиталови разходи на петролните компании, проблемът с глобалното затопляне и вредните емисии задържат доставките ниски. Желанието на по-силните икономики обаче е за по-бързо възстановяване от пандемията, което означава по-голямо търсене на енергия.

Влияние върху инфлацията

То обаче може да бъде стопирано от високите цени на петрола, защото те рефлектират директно върху инфлацията. Ако по-скъпият природен газ засяга приоритетно тежката индустрия и сметките за отопление на домакинствата, по-скъпият петрол се пренася върху цените на почти всички сектори и произвежданата продукция по веригата. Потребителските цени в САЩ нараснаха със 7% на годишна база през декември, най-бързият темп от 1982 г. Инфлацията в еврозоната също е рекордна за последното десетилетие. Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ официално признаха, че тя няма да е преходна, както упорито твърдяха през миналата година. Световната банка понижи прогнозите си за икономическия растеж в САЩ, еврозоната и Китай и предупреди, че високите нива на дълга, нарастващото неравенство в доходите и новите варианти на коронавирус застрашават възстановяването в развиващите се икономики. Очаква се това да направи и Международният валутен фонд. Затова е важно водещите централни банки да подходят внимателно с повишението на лихвите, за да не се стигне до забавяне на глобалното възстановяване от пандемията.

Ефектът върху горивата в България

По-високите цени на петрола очаквано доведоха и до по-високи цени на горивата в България. Само за последната година масовите горива са поскъпнали с над 30%, или с повече от 50 ст. на литър. Поскъпването на бензина за последните 12 месеца е с над 60 ст. на литър (от 1.80 до 2.40 лв.), докато при дизела увеличението е дори по-голямо (от 1.80 лв. до и над 2.50 лв. за литър). Пропан-бутанът също е поскъпнал драстично - от 0.90 до 1.40 лв. за литър.

Според Андрей Делчев, изпълнителен директор на БПГА (Българска петролна и газова асоциация), литър бензин или дизел може да достигне 3 лв. до края на годината. "Тенденцията е горивата да поскъпват още", сподели в интервю пред БТВ Делчев, като уточни, че "се надява" цените да не достигнат тези нива.

Живодар Терзиев, председател на БПГА, също очаква горивата да поскъпнат до края на годината. "Нашата прогноза е, че от януари 2023 г. е твърде вероятно само от акциз да видим цени, които започват с цифрата три", казва през седмицата в интервю пред БНТ Терзиев.

Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива също очаква покачване на цените. Тя предлага конкретни мерки за подпомагане на бранша и за намаляване или поне задържане на цените на основните горива. Настоява за облекчаване на административната тежест в сектора с цел създаването на по-добри условия за конкуренция и намаляването на цените. "Браншът е подложен на различни по своето естество и произход асиметрични шокове, които не произтичат от самия него. Секторът се отличава с това, че е един от най-тежко регулираните и контролирани от страна на държавата. За съжаление този сектор се регулира с непоследователни, непремерени, нецеленасочени и нецелесъобразни, често лобистки и непропорционални нормативни актове от законов и подзаконов ранг, които на всичкото отгоре често се припокриват и си противоречат", каза в официална позиция Георги Тенев, юрист на организацията.