Войната тласка борсите към мечи пазар и хвърля в размисъл централните банкери

Затягането на монетарните политики може да не е толкова агресивно, а инфлацията да намери още стимули за повишение

Руската инвазия в Украйна увеличи силно геополитическия риск, което се прехвърли върху всички финансови пазари и изтри милиарди долари стойност. Това удари доходността на редица инвестиционни активи, но ефектите от това не спират само дотук.

По близо до мечия пазар

Събитията от четвъртък само ускориха допълнително спада и корекцията на финансовите пазари по света. В САЩ Nasdaq още повече се доближи до навлизане в мечи пазар - положение, когато индексът падне с 20% от последния си връх, а за корекция се счита спад с 10% надолу. Така от върха си на 11 ноември миналата година до началото на сесията в четвъртък Nasdaq Composite се е понижил с 19.9%, като за кратко беше и със спад от над 20% за този период. Малко по-късно обаче индексът, в който голяма тежест имат технологичните компании, заличи спада си и се върна около вчерашните си нива.

В Русия мечият пазар дойде в рамките само на ден, след като индексите се сринаха с 30 до 45%, a от стойността на местните компании бяха изтрити над 250 млрд. долара. Спад в цените на активите не е добра новина за инвестициите на хората, било то и косвено през пенсионни и взаимни фондове, доверителни сметки и други. Корекцията на пазарите дойде след повече от година на борсов пандемичен бум, провокирана от инфлацията и намеренията на централните банки да спрат с либералните политики и да започнат с повишение на лихвите.

На европейските пазари пък особено силно пострада финансовият сектор и най-вече банки с големи експозиции и дъщерни поделения в Русия. Акциите на австрийската Raiffeisenbank се сринаха с 24%, а тези на италианската Unicredit - с 13%.

Действията на централните банки

Именно нарасналото напрежение може да накара Федералният резерв да действа по-малко агресивно на срещата си през март. На нея се очаква първото повишение на лихвите от доста време насам, като засега се приема за сигурно, че то ще е поне 0.25%, но има мнения, че това може да стане и с 0.5%. Според анализаторите на Goldman Sachs обаче с нарастването на напрежението вторият сценарий вече е почти невероятен. В сряда, преди инвазията на Русия в Украйна, президентът на Федералната банка на Сан Франциско Мери Долу каза, че създаденото напрежение е шок за търсенето, но колко дълбок е той ще зависи от продължителността на кризата. На неформално заседание в четвъртък в Париж се събра и ръководството на Европейската централна банка, като целта й беше да се очертае план за края на процедурата по печатане на пари, но и за евентуално вдигане на лихвите в бъдеще. Информация от нея обаче така и не излезе. Едно от притесненията на централните банкери при повишаване на лихвите е, че това удря през увеличените разходи за лихви икономиката и възможностите на правителствата да се финансират. Въпреки това преди военните действия пазарните анализатори очакваха, че заради инфлацията ЕЦБ ще бъде принудена през есента да премине към покачване на лихвите си.

Още стимул за инфлацията

Поскъпването на суровините заради нарасналото напрежение може да се прехвърли върху и без това високата инфлация. В интервю за Reuters, публикувано в четвъртък, членът на ЕЦБ и управител на гръцката централна банка Янис Сторнарас казва, че според него инфлационният ефект от военния конфликт ще е краткосрочен заради енергийните цени. "В средносрочен ще има дефлационен натиск заради търговските дисбаланси", смята той.

Директният ефект освен върху енергийните ресурси - петролът удари 105 долара за барел, а газът поскъпна с над 50%, идва и от цените на храни и суровини. Страните от Черноморския басейн са едни от най-големите производители и износители на пшеница, а Украйна и Русия отговарят за почти една трета от световния износ. В четвъртък цената й скочи с почти 6% до 9.3 долара за бушел (27.2 кг), а за тази седмица повишението е с почти 16%. Това е най-високото ниво от близо 9 години, а по-високи бяха цените единствено през 2014 г., когато Русия анексира Крим. Поскъпнаха и други суровини като паладий, алуминий и никел. Ако този тренд продължи, той ще е още един катализатор на глобалната производствена инфлация, която може да се прехвърли и върху потребителските цени. От друга страна, по-високите цени на суровините биха могли да увеличат експортните приходи на Русия, ако санкциите позволят на други страни да купуват от Русия. Тези ползи обаче няма да надхвърли щетите, нанесени на руската икономика, отразени в падащия борсов пазар и валута, коментира Economist.

Все още няма коментари
Нов коментар