Какво ни казват лихвите по облигациите за нашите спестявания

През седмицата кривата на доходността в САЩ се обърна за първи път от 2006 г. Сложен термин, който има да ни каже много неща

Доходът по краткосрочните облигации се отразява най-вече по-спестовните и кредитните продукти на домакинствата, по дългосрочните влияе на лихвите по ипотеки и фирмени заеми, казва Цветослав Цачев от "Елана трейдинг"
Доходът по краткосрочните облигации се отразява най-вече по-спестовните и кредитните продукти на домакинствата, по дългосрочните влияе на лихвите по ипотеки и фирмени заеми, казва Цветослав Цачев от "Елана трейдинг"
Доходът по краткосрочните облигации се отразява най-вече по-спестовните и кредитните продукти на домакинствата, по дългосрочните влияе на лихвите по ипотеки и фирмени заеми, казва Цветослав Цачев от "Елана трейдинг"    ©  Shutterstock
Доходът по краткосрочните облигации се отразява най-вече по-спестовните и кредитните продукти на домакинствата, по дългосрочните влияе на лихвите по ипотеки и фирмени заеми, казва Цветослав Цачев от "Елана трейдинг"    ©  Shutterstock
Текстът е обновен на 1 април с версията от седмичния "Капитал"

Финансовите пазари са важен индикатор за случващото се и бъдещето на икономиката. За малкия и по-слабо запознат инвеститор обаче разчитането им често се оказва сложна, а и скучна задача. Той по-скоро предпочита еуфорията, когато акцията, в която е инвестирал, расте. Има един финансов инструмент, който е точен барометър за икономическото бъдеще - държавните облигации. Сложни инструменти, които са запазена територия за големите и институционални инвеститори заради големите парични обеми, които се изискват за влизане на тях. Освен това последните години много от тях носеха отрицателна доходност, което ги правеше още по-неатрактивни за масовия инвеститор. Банки, застрахователи и фондове обаче инвестират в тях с различни мотиви като сигурност, регулаторни изисквания, диверсификация и т.н.

Но тяхното представяне се следи с повишено внимание не само от инвестиралите в тях, но и от анализатори и централни банкери. Защото доходността им освен точен измерител на риска на една държава има способността да предсказва. Нещо повече - лихвите по тях са ключови и за тези, плащани по потребителски и фирмени заеми например. Затова и през тази седмица поведението в цените и доходността на американските ДЦК предизвикаха доста коментари, след като инвеститорите в тях дадоха някои сигнали, че очакват рецесия в средносрочен план. Това се разчете през кривата на доходността по държавните дългови книжа на САЩ в понеделник. Именно тя е считана за един от най-точните индикатори при прогнозиране на икономическо забавяне, но все пак анализатори смятат, че е рано за категорични заключения. Най-малкото, че и сигналите са разнопосочни. Какво се случи - в момента има масирани разпродажби на държавни облигации на големите икономики, като това става много по-бързо с краткосрочни облигации отколкото дългосрочните.

В резултат на това цените им падат, а доходността им расте. Връзката е обратнопропорционална. Тази по 10-годишните трежърита на САЩ се покачи за пръв път от април 2019 г. до над 2.5% Доходността по 5-годишните щатски облигации удари 2.62%, с което надмина тази по 30-годишните книжа, която е 2.6% в понеделник. Именно това доведе до обръщане на кривата доходността. Тя представлява доходът по всички матуритети на книжата, като тези с най-ниска срочност имат и най-ниска доходност. Обръщането на доходността в тази й част се случва за първи път от 2006 г. насам и означава, че инвеститорите очакват забавяне на икономиката, дори рецесия. Това ги кара да се разделят с облигации с по-кратък срок. Обикновено държавните ценни книжа се считат за най-сигурните активи, но те стават обект на разпродажби, когато се очаква забавяне, а самите инвеститори започват да изискват по висок доход, за да ги притежават. Във вторник имаше обръщане и на кривата на доходността между 2- и 10-годишните облигации, като това се случи за пръв път от 2019 г. Разликата в доходността им падна под нула, в полза на 2-годишните (виж графиката).

"Всичко това се пренася върху финансовата система", коментира Цветослав Цачев, главен финансов консултант на "Елана трейдинг". "Доходът по краткосрочните облигации се отразява най-вече по спестовните и депозитно-кредитните продукти на домакинствата, като вдига и цената на привлечените средства от банките. А доходността по дългосрочните облигации е важна за лихвите, при които се финансират компаниите, държавата, ипотечните лихви също зависят от тях", казва той. Между другото повишеният риск около Украйна вече се пренесе и по цената, на която се финансира България. Последните аукциони на ДЦК показват по-висока доходност, изисквана от инвеститорите.

Цветослав Цачев обяснява и как точно става връзката на повишената доходност с икономиката и потенциалната рецесия: "Резултатът от нарастването на платените лихви е в намаляване на маржовете на банките, а така финансовите институции губят желание да кредитират. Това се пренася в спад на инвестиционната активност на фирмите, в строителството и на пазара на недвижимите имоти." Този процес обаче не се случва веднага и той дава пример с разликата в доходността между краткосрочните и дългосрочните облигации през 2005 г., когато е била колкото е днес. Обикновено рецесията идва около 2 години след като сигнал за това даде кривата.

"Това реално е две години преди ипотечната криза в САЩ да започне да става неуправляема. На подобни нива е тази разлика и през 1998 г. По време на азиатската криза остава близо на тези нива, става дори отрицателна през 2000 г. След което се изправя бързо, тъй като Фед рязко започва да сваля лихвите, и то с много бързо темпо", казва Цачев. И допълва: "Обръщането на кривата не е нищо случайно - тя е първият признак, че във финансовата система нещо не се случва както трябва."

Защо се случва всичко

Факторите за това в момента са именно очакванията за по-високи лихви на централните банки, но и нарасналото геополитическо напрежение около войната в Украйна и нарушените доставки на основни суровини. Преди две седмици Федералният резерв повиши основната лихва за пръв път от 2018 г. с 0.25 пункта (до 0.25-0.5%) и обяви, че до края на годината ще направи още 6 повишения. Вече изказвания на американски централни банкери намекват и за възможни покачвания с по 0.5 пункта наведнъж.

Очаква се Европейската централна банка също да тръгне в тази посока в края на годината, макар заради икономическите ефекти от войната в Украйна това да разколебава малко ръководството й. Именно и конфликтът в Украйна дава още напрежение за глобалната икономика.

Все пак пред Reuters анализатори коментират, че е рано за заключения. И дават пример с кривата, която измерва дохода на 3-месечните и 10-годишните облигации на САЩ, която е с класически наклон. От началото на месеца досега спредът между доходността на тези облигации постоянно се повишава, което индикира очаквания за икономическа експанзия. Според тях обаче със започване на по-агресивното повишение на лихвите в САЩ и тя ще започне да се изглажда.

За някои пазарни участници в момента кривата на доходността може и да не е надежден прогностичен индикатор. "Обръщането на кривата е фактор, който ще тревожи инвеститорите", казва пред Financial Times Генадий Голдбърг от TD Securities. Но със забележката, че трябва да се има предвид и огромната намеса на Федералния резерв по време на ковид кризата, която силно изкриви и пазара на облигации.

Влошеният сентимент сред инвеститорите се прехвърля и върху пазарите на акции, които остават нестабилни, въпреки че през последните дни тече възстановяването от дъната, причинени от войната в Украйна. "Ръстът на доходността по държавните облигации вероятно допринася и за финансов бум, тъй като парите започват да се насочват към пазарите, а не към реалната икономика", казва Цветослав Цачев. За пазарите на акции в момента най-интересно ще бъде как голямата инфлация ще удари маржовете на компаниите, което ще се усети в първата половина на годината. Дали това ще е така ще стане ясно и още с отчетите за януари - март в САЩ, които вече започват да излизат.

Как да инвестираме в ДЦК

Директна покупка - от няколко години това е възможно през БФБ, като положителното е, че това може да стане и с 1000 лв., сделките на регулиран пазар и лихвеният купон по тях са освободени от данъци. Ниската и дори отрицателна доходност обаче ги прави слабо атрактивни към момента.

Взаимен фонд - това е най-добрият вариант за инвестиции от физически лица. В България има изобилие от мести и чужди фондове, които инвестират в облигации на държави от страната, еврозоната и света. Доходът от тях също е освободен от данъци.

ETF - борсово търгуваните фондове, които залагат на дългосрочни американски облигации, като TLT - iShares 20+ Year Treasury Bond ETF са добър вариант, като тук трябва да се имат предвид и таксите на брокера за покупки, както и данъчното облагане. Иначе горният фонд е надолу с 2.8% от началото на годината, но с 21% нагоре за последните 3 години, което на фона на нулевите лихви е една прилична доходност.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар