Новата метална завеса

Металният удар от войната

Русия е сред основните производители на стратегически суровини, които поскъпнаха рязко след началото на конфликта

Русия отговаря за 10% от доставките на никел в света
Русия отговаря за 10% от доставките на никел в света
Русия отговаря за 10% от доставките на никел в света    ©  Reuters
Русия отговаря за 10% от доставките на никел в света    ©  Reuters

"Няма случай страна да се е възползвала от продължителна война." Това пише Сун Дзъ, китайски стратег, преди повече от две хилядолетия в "Изкуството на войната". Думите му са повече от актуални и днес. Русия нападна Украйна на 24 февруари, войната продължава втори месец и няма изгледи за скорошно приключване. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-голяма е цената, която светът плаща.

Най-болезнена и видима е хуманитарната криза, но опасността от икономическа, при това на глобално ниво, също нараства. Докато повечето анализатори се съсредоточават върху цената на петрола и газа. Вярно е, че горивата са пряко свързани с почти всеки икономически сектор и Русия е важен играч на този пазар - през 2020 г. страната изнася най-много суров петрол (120 млрд. долара), рафиниран петрол (66 млрд. долара), нефтен газ (26 млрд. долара). За 2021 г. и особено в началото на тази година сумите са още по-внушителни, като само природният газ достига обеми над 100 млрд. долара.

Освен енергийните суровини обаче Русия разполага с огромно влияние и при производството и търговията с метали и минералите.

Рекорд след рекорд

От началото на войната индустриалните метали като мед, алуминий и никел поскъпнаха до рекордни нива. Цената на никела дори се удвои за ден на борсата в Лондон, което доведе до спиране на търговията за няколко дни. Котировките на повечето фондове и индекси, които проследяват стойността на индустриалните метали, са нараснали с над 10% от началото на годината, засилвайки допълнително притесненията от допълнителен ръст на инфлацията.

Какво означава това за пазарите? В случая на индустриалните метали цените вероятно ще продължат да се повишават, докато не започнат адекватно да отчитат липсата на производството на руски метали. А основание за свиване на продукцията има заради наложените санкции от Запада. Специалисти твърдят, че минните компании в Русия вече усещат липсата на важно чуждестранно оборудване, което е блокирано от Запада след нахлуването в Украйна. Финансирането им също е затруднено, защото руските банки, от които са очаквали средствата, са в черния списък. Дори и производството да се възстанови, не е ясно кой ще купи продукцията, отново заради мерките на Запада.

Войната в Украйна обаче е само единият фактор за несигурността на пазарите на метали. Другият е ограниченията на инвестиционните разходи на минните компании. Ако Anglo American обяви, че до 2030 г. ще увеличи производството на мед с 50-60%, редица други няма да го направят. Притиснати от срива на цените на суровините в средата на миналото десетилетие, миннодобивните компании намалиха инвестициите. Инвестиционната банка Liberum Capital изчислява, че годишните капиталови разходи за добив и производство на мед са спаднали наполовина от 2014 г. до 14 млрд. долара. С покачването на цените се увеличават и печалбите. Но парите се връщат на инвеститорите, а не се преразпределят.

Само Китай инвестира много и извън страната. Същото може да се каже и за швейцарската Glencore. Намалението на капиталовите разходи е резултат от три плашещи проблема - ограничената инвестиционна мощ на индустрията, намаляващата възвращаемост на инвестициите и нарастващия политически риск.

Какви ще са промените

По всичко изглежда, че пазарът на метали е изправен пред огромен проблем. Заради войната в Украйна 5-10% от производството на някои от тях може да "изчезне", което допълнително ще натовари и без това изтормозените от пандемията вериги за доставки. Най-голямата въпросителна в момента обаче е свързана с Китай. Докато Русия отговаря за около една десета от доставките на някои жизненоважни метали, делът на Китай е в пъти по-голям. Ако ситуацията се усложни и САЩ насочи част от санкциите си и към Китай при подпомагане на Русия с доставки на чипове и други технологии, пазарът на суровини може да изпадне в по-голяма криза.

"Почти всеки преработва данните си сега", написа в доклада си през март Едуард Меир, основател на Commodity Research Group, визирайки очакванията и прогнозите за състоянието на пазара за стоки. И все пак ето какво е движението на цените на няколко от най-важните метала, както и до какви ефекти може да доведе това върху различни сектори на икономиката.

Мед

Цената на медта на борсата в Лондон достигна най-високото историческо ниво от 10.6 хил. долара през първата седмица на март, въпреки че Русия няма толкова голямо производство на мед в глобален мащаб. Според данни на Геоложката служба на СAЩ (USGS) тя е на осмо място по производство на медна руда и на пето по рафинирана мед. Страната отговаря за едва около 4% от световния дял на индустриалния метал. Каква е причината за поскъпването тогава?

Според анализаторите ситуацията в сектора се намира в незавидно състояние още преди избухването на конфликта. "Очакванията преди инвазията бяха за дефицит от около 100 - 200 хил. тона", казва Едуард Меир. "Като се има предвид, че Русия произвежда около 800 хил. тона (годишно) катодна мед (с чистота 99%), дефицитът при екстремен сценарий може да се увеличи до около 1 млн. тона", смята той. Според него този дефицит може да бъде ограничен с 50%, или около 500 - 600 хил. т. Меир очаква допълнително, но ограничено поскъпване. "Вероятно бихме могли да достигнем някъде около 12 хил. долара", смята икономистът.

Енергетиката ще е най-силно засегната от този скок, защото основното приложение на медта са електрически проводници, за чиято направа отива 60% от годишното производство. Строителството и промишлеността също са важни купувачи. Медта се използва предимно като чист метал, но когато се изисква по-голяма твърдост, суровината се примесва с месинг и бронз, за да се получат други сплави с по-различни характеристики като електропроводимост, топлопреносимост и здравина.

Алуминий

Ситуацията с алуминия е малко по-сложна. Русия е на второ място (според USGS) по топилно производство на алуминий. Освен това в началото на 2022 г. повечето анализатори очакваха дефицит 1.5-2 млн. тона от метала. "Като се има предвид, че Русия произвежда приблизително 3.9 млн. тона и изнася около 3.2 млн., ние гледаме към пазар, който може да бъде обременен с дефицит 4.5-5 млн. тона, ако цялото руско производство бъде изведено извън пазара (в резултат на санкциите)", пишат анализатори на ED&F Man Capital.

Част от този недостиг ще бъде компенсиран чрез извънборсови запаси, за които се смята, че са някъде 2-5 млн. тона. "Запасите на London Metals Exchange (LME) също ще бъдат използвани за покриване на недостига, но те вероятно ще се смалят до почти нищо до края на годината", пише Едуард Меир. Част от руския алуминий може да бъде продаден на Китай под формата на бартер за рафиниран алуминий, така че цялостното спиране на производството в Русия е малко вероятно.

Друга част от този дефицит може да бъде попълнена чрез увеличаване на производството на останалите страни, но този вариант е трудно изпълним. Европейското производство намаля със 750 хил. тона през миналата година и вероятно няма да бъде възстановено тази година, като се има предвид настоящият недостиг на електроенергия, смятат анализаторите. Капацитетът на Китай да увеличи производството си също е ограничен.

Цената на алуминия на борсата в Лондон е около 3500 долара, най-високата в историята. Прогнозите, като се има предвид недостиг около 3.5-4 млн. тона в края на годината, са за цени в диапазон 3500 - 4200 долара за суровината.

Високите цени ще се отразят на транспортния бизнес - алуминият се използва във всички видове превозни средства поради ниската му плътност. Металът се използва и за опаковки като кенчета, фолио и други, защото е нетоксичен. Алуминият има и приложения в електричеството (проводникови сплави, двигатели и генератори, трансформатори, кондензатори и др.), където металът се използва, защото е относително евтин, високопроводим, с ниска плътност и устойчив на корозия.

Никел

Русия отговаря за 10% от доставките на никел в света. Именно цената на никела предизвика фурор, след като се удвои за ден. Впоследствие от борсата в Лондон обясниха, че проблемът се дължи на къса позиция от азиатски търговец.

"Банките миналата година лобираха срещу усилията за повишаване на прозрачността на пазарите на метали", каза в интервю пред Bloomberg главният изпълнителен директор на LME Матю Чембърлейн. Предложените промени биха позволили на LME да се справи с голямата къса позиция, държана от Tsingshan Holding, преди да предизвика безпрецедентен скок в цените, смята той.

Никелът не е изправен пред проблеми с нарушение на доставките, подобно на някои други метали, "тъй като тази година ще има доста голямо предлагане от Индонезия", смятат анализаторите на ED&F. "Повечето от 200 хил. тона руско производство на никел са от клас I и така ще имат по-голямо влияние върху пространството за електромобили, за разлика от пазара на неръждаеми изделия, който остава основният двигател на цената на никела за момента."

Освен това последните данни от INSG (International nickel study group) показват излишък около 76 хил. т в началото на тази година. Дори ако цените се коригират спрямо всичките 200 хил. тона никел годишно от Русия, дефицитът (в края на годината) може да бъде около 100 - 150 хил. тона най-много, според сметките на икономистите. Макар че това е значителен обем, не е много за годишен пазар от около 3 млн. т, смятат те и определят цените като твърде високи към момента.

Желязо и стомана

Инвазията в Украйна би могла да отклони приблизително 4-7% от глобалното предлагане на стомана и това може да доведе до по-голямо търсене на китайска стомана и желязна руда. "Продължиха да нарастват опасенията, че някои американски доменни пещи и електродъгови пещи имат - или може да имат много скоро, недостиг на суровини предвид липсата на износ на чугун от Русия и Украйна заради санкциите, проблеми във веригата за доставки и прекъсвания на производството, свързани с войната в този регион", отбелязват анализаторите от Fastmarkets.

Световният пазар на стомана ще бъде динамичен, много украински фабрики не работят. Заради санкциите и факта, че собствениците на кораби отказват да влизат в черноморски и балтийски пристанища, Русия също е извън експортния бизнес. Според инвестиционната компания Breakwave Advisors "висококачествената желязна руда, която Украйна изнася, може да се наложи да бъде заменена с такава със сравнимо качество от Канада или Бразилия. "Всичкото това ще доведе до по-дълго време за доставка", което от своя страна допълнително да увеличи цените, допълват от Breаkwave.

"От страна на търсенето трябва да подчертаем факта, че секторът на имотите в Китай, който е голям двигател на търсенето на метали (20% от глобалното потребление на стомана и мед, 9% от световното търсене на алуминий и 5% и 8% от изземването на цинк и никел), продължава да има проблеми", смятат от ED&F Man Capital. "Ние виждаме това като основен низходящ фактор за металите, но ефектът вероятно няма да се усети до втората половина на 2022 г., особено ако правителството продължи своя подход към сектора, който до голяма степен е безучастен", допълват от компанията.

Скъпоценни метали

Четирите основни благородни метала са злато, сребро, платина и паладий и Русия е сред водещите износители на всичките. През 2020 г. страната е била най-големият производител на паладий с 90 хил. тона годишно и над 40% от световния добив. Страната е на второ място по производство на платина с дял около 10%. С 300 тона годишен добив на злато Москва отговаря за 10% от годишния обем.

"Оставаме конструктивни по отношение на благородните метали, особено за паладия, където Русия осигурява близо половината от световното предлагане - най-големият дял от всички благородни метали", пише Commodity Research Group. "Вече се очакваше паладият да бъде в дефицит в началото на годината и така след инвазията цените могат да се повишат все още, като се има предвид, че през миналата година достигнаха нови рекорди."

Докато златото (и донякъде среброто) се приемат предимно за инвестиционни активи, ситуацията с паладия е малко по-различна. Най-голямото приложение на паладия е в каталитичните конвертори (катализатори за автомобили). Използва се също в стоматологията, производството на часовници, ленти за кръвна захар, запалителни свещи на самолети, хирургически инструменти и електрически контакти.

Редки метали и минерали

Според данни на S&P Global Русия държи четвъртите по големина (след Китай, Виетнам и Бразилия) запаси от редкоземни минерали в света. Данни на американската геоложка служба показват, че страната разполага със запаси над 21 млн. тона, близо една шеста от глобалните. За сметка на огромните ресурси, производството на редки минерали в страната е едва около 2700 тона през 2019 и 2020 г. (около 2% от световното).

Групата от 17 метала, в която влизат лантан, церий, холмий и други, се наричат и редки зелени метали поради уникалните си електромагнитни свойства, които ги правят жизненоважни за най-иновативните технологични продукти - от батерии до совалки. В допълнение към магнитите, фосфорите в цветните дисплеи използват също редки метали - в повечето случай европий, тербий и итрий.

Дебютът на първия iPhone през 2008 г. беше връх за индустрията, тъй като показа докъде са напреднали приложенията на редкоземни елементи - смартфоните използват метали като лантан, неодим, итрий и ербий за всичко - от цветове на екрана до силата на звука на високоговорителя.

Стратегически метали

Редките минерали са само подкатегория на цял раздел от метали, които анализаторите наричат "стратегически". Те се определят като жизненоважни за съвременните технологии и индустрии, но в същото време са свързани с вериги на доставки, които са податливи на смущения. Докато някои стратегически метали като хром, манган или волфрам се произвеждат в относително голям мащаб, много други са в твърде малки количества. Например само около 140 тона германий (на година) са произведени през последните две години (по 5 тона от Русия), докато на година се произвеждат само около 10 тона талий, силно токсичен елемент. Китай, Казахстан и Русия са водещите производители на първичен талий.

Приложенията на стратегическите метали са най-различни - германият например се използва за полупроводници и чипове, като има приложения и в соларни инсталации и оптични кабели. Литият, който е от основно значение за батериите, не е под заплаха от войната в Украйна, тъй като Русия не е сред основните производители на метала, въпреки че разполага с около 1 млн. тона резерви. За доставките на кобалт, който също има приложение в батериите, но се използва основно за хирургически инструменти, режещи инструменти и бормашини, има по-голямо притеснение, защото Русия е вторият производител на кобалт в света.

Страната е на второ място и по производство на титан, метал от изключително значение за аерокосмическата индустрия, тъй като е основна съставка на реактивни двигатели, самолети, ракети и космически кораби. От Русия на година се произвеждат около 27 хил. тона титан, близо 13% от глобалните доставки. Манганът, от друга страна, не се намира в Русия, а в Украйна. Страната произвежда около 170 тона манган на година. Металът, който се използва за производството на стомана, няма достатъчно добри заместители, което може да доведе до проблем за страните, разчитали досега на доставки на метала от Украйна.

От останалите стратегически метали Русия е сред основите производители на антимон, метал, използван за оръжия и акумулаторни батерии. Страната отговаря за около 23% от годишните доставки на метала (25 хил. тона годишно). Руските компании са сред основните производители и на кадмий, важен метал за производството на никел-кадмиеви акумулаторни батерии и като антикорозионно покритие за желязо и стомана. Русия е произвела около 1000 тона кадмий през 2021 г., около 4% от глобалното производство.

Галият, който се използва за производство на сложни полупроводникови пластини в интегрални схеми и оптоелектронни устройства, които включват лазерни диоди, светодиоди (LED светлини), не е толкова зависим от руските доставки, въпреки че страната е на второ място по годишно производство след Китай (с 5 хил. тона през 2021 г., или около 1-2% от световния пазар). Селен е друг стратегически метал, който може да бъде засегнат от конфликта в Украйна. Русия произвежда около 1000 тона селен годишно, или 10% от глобалното производство, а металът е значение за най-различни сектори, от металообработването до земеделието.

Русия е водещ производител и на волфрам, метал, използван за направата на различни сплави и специални стомани - от електроди, жици и други компоненти за електрически, електронни, отоплителни, осветителни и заваръчни приложения до химикали за най-различни приложения. Русия е на трето място по производството на волфрам в глобален аспект. Страната е произвела около 2.4 хил. тона от суровината през 2021 г.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар