Как да използваме икономическата теория и индекса Big Mac за оценка на валути

Паритетът между долар и евро изглежда оправдан. Но йената е подценена

Представете си, че сте парижки инвеститор, който се опитва да реши дали да купи американски или европейски облигации. Започвате да сравнявате предлаганата доходност. Десетгодишна облигация, емитирана от Министерството на финансите на Америка днес, предлага 3%; Германските бондове носят само 1.2%. Купуването на американски облигации обаче означава да залагате на обменния курс евро - долар. Интересувате се от възвръщаемостта в евро. Облигациите, емитирани във Вашингтон, ще бъдат привлекателни само ако допълнителната доходност надхвърли всяка очаквана загуба поради колебания във/на валутните пазари.

Това мислене, известно като "непокрит лихвен паритет" (UIP), обяснява защо доларът напоследък скочи спрямо еврото. На 12 юли той достигна обменен курс едно към едно спрямо еврото за първи път от 2002 г. (оттогава той леко спадна.) UIP постулира, че промените в лихвените проценти водят до валутни движения. Ако доходността на съкровищните облигации в САЩ се повиши спрямо тази на германските бундове, тогава доларът трябва да поскъпва до момента, в който инвеститорите не започнат да вярват, че той повече няма да носи допълнителна възвръщаемост от закупуване на държавни облигации.

Очаква се Федералният резерв да повиши лихвените проценти над 3.5% през 2023 г., повече от двойно над лихвения процент, който се очаква да бъде достигнат от Европейската централна банка. Доларът също се е повишил с 20% спрямо йената през 2022 г. досега. Това вероятно е така, защото не се очаква Японската централна банка да повиши лихвите над 0.2% през следващите три години.

Все пак е повече до валутна оценка, от просто парична политика. Друга теория, индексът на покупателната способност (PPP), казва, че валутите и цените трябва да се коригират/саморегулират, докато една кошница от потребителски стоки и услуги струва еднакво навсякъде. The Economist има своя собствена забавна мярка за PPP: индексът на Big Mac, който беше актуализиран на 20 юли. Вместо кошница от стоки и услуги, той използва разликите в цената на популярния бургер на Макдоналдс, за да прецени дали валутите са надценени или подценени.

Нашите прогнози подсказват, че слабото евро вероятно е оправдано (виж графиката). Основният индекс, който предполага, че Big Mac трябва да струва еднакво навсякъде, прогнозира обменен курс от 1.11 долара за евро. През вторичния индекс, коригиран с БВП, се вижда, че еврото трябва да се търгува малко под себестойността на долара. Коригираният индекс взема предвид разликите в цените на суровините, като земя и труд, които са невъзможни за трансгранична търговия, и следователно отразява и местните доходи. При себестойност долар-евро Big Mac е с 11% по-скъп в САЩ. Но тъй като Америка е по-богата от Европа, такава разлика в цените може да има смисъл.

Следователно двете теории за еврото и за оценка на валутата съвпадат. Не е така за йената, обаче, която е с повече от 40% подценена спрямо долара и на двата индекса на Биг Мак. (Резервирайте следващия полет до Токио, любители на американските бургери.) Йената стана подценена от януари, защото доларът се повиши и инфлацията в Америка е много по-висока. Big Mac в Япония, включително данъците, струва 390 йени, цена, която не се е променяла от 2018 г. Американската цена от 5.15 долара се е повишила с 11.5% през това време и дори с 2.2% от януари.

UIP обяснява последните движения по-добре от PPP и това не е изненада. Когато обменните курсове се разминават с лихвените проценти, търговците могат да реализират печалба с един клик. В зависимост от степента, в която различната покупателна способност предоставя възможности, фирмите, а и дори хората, могат да променят мястото на производство или да превозват стоки през границите. Това отнема време и невинаги би било възможно: международната доставка на Big Mac би била грешна стратегия.

PPP може да се провали дори в рамките на валутните зони. Нашият нов индекс включва промяна в източника за американските цени на Big Mac. Преди събирахме средна цена от ресторанти в четири града: Атланта, Чикаго, Ню Йорк и Сан Франциско. Това са относително скъпи места. Сега използваме средна цена за цялата страна, предоставена от McDonald's, която е по-ниска. Резултатът е, че доларът не изглежда толкова силен. Промяната е направена за цялата история на индекса, въпреки че предишната версия е достъпна онлайн. Също така усъвършенствахме нашия метод за изчисляване на индекса, коригиран спрямо БВП. Феновете на бургерономиката трябва да се включат.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал