Тема
Глобалните промени в петролната индустрия
Глобалните промени в петролната индустрия

В ерата на скъпите горива

Стойността на петрола вече не е единственият ключов фактор в цените на горивата, който да ги държи високи.

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • В нефтената индустрия глобално текат процеси на преструктуриране.
  • Европа ще става все повече вносител на крайни продукти, отколкото на суровина.
  • И без енергийната криза цената на зеления преход щеше да се плаща от хората на бензиностанциите.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • В нефтената индустрия глобално текат процеси на преструктуриране.
  • Европа ще става все повече вносител на крайни продукти, отколкото на суровина.
  • И без енергийната криза цената на зеления преход щеше да се плаща от хората на бензиностанциите.

България и светът веднъж вече преживяха цена на петрола от 140 долара за барел - през лятото на 2008 г. Но никой не беше наливал литър гориво за 3.40 лв. През последната година комбинация от кризи - неравномерно икономическо възстановяване от ковид с нарушени вериги на доставки и войната в Украйна, оскъпи петрола до най-високото му ниво от осем години. Скъпите горива се пренасят и усещат най-бързо в разходите на бизнеса и домакинствата, те са и в основата на рекордната инфлация от двете страни на Атлантика.

Все пак след рекордните 120 долара за барел през май цените на петрола леко се успокоиха - вече са малко под 100 долара. Ниво, което се счита, че ще се запази през тази и следващата година. Спадът в цените на основната суровина обаче не се отразява директно в крайната стойност на горивата, които остават близо до историческите си рекорди. Което повдига и резонния въпрос защо това е така. Още повече и в България, която е държавата с най-голямото поскъпване на бензина и на трето място при дизела в ЕС.

В новата реалност има няколко фактора, които държат крайните цени на петрола и горивата високи. Условно може да ги разделим на две групи. В първата са форсмажорните обстоятелства от войната в Украйна и предстоящото ембарго на ЕС на вноса на руски петрол по море, които се случват и на фона на структурни промени в петролната индустрия през последните няколко години. Във втората група са чисто пазарните - търсенето на крайни продукти е високо заради възстановяване на икономиките и пътуванията.

Глобалната петролна промяна

Да започнем с първата група фактори. Петролният сектор се променя глобално - в годините след Голямата рецесия, започнала с фалита на Lehman Brothers през 2008 г., рафинериите намалиха инвестициите в нови мощности по чисто пазарни (по-евтин петрол и горива), регулаторни и други причини. Заради прехода към по-зелена икономика например в САЩ се пренасочиха инвестиции в инсталации за възобновяеми въглеродни биогорива - биодизел от животински остатъци, царевица и т.н. В Европа затвориха няколко големи рафинерии - в Италия и Франция, а нови не се строят, което също ограничава капацитетите.

По данни на Международната енергийна агенция капацитетът на рафинериите се е свил с 900 хил. барела на ден през 2021 г. - първото намаление от 30 години насам. Така чисто пазарно е трудно веднага да се отговори на повишеното търсене.

"Пазарът вече е и много глобализиран спрямо преди 20 - 30 години. Днес рафинериите продават там, където има по-високо търсене и съответно цена, а не само там, където са позиционирани, което създава дефицити в други региони", коментира пред "Капитал" Андон Павлов, мениджър по анализ на обработката на петрол в консултантската компания Kpler във Виена.

Въпреки че рафиниращата индустрия в ЕС е сравнително голяма - с 93 съоръжения, броят им намалява от година на година. За последните десет години (от 2011 до 2021 г.) близо 20 рафинерии в ЕС са преустановили работа, което довежда до над 14% редукция в капацитета на обработване, или 2 млн. барела по-малко (до 13.3 млн. барела дневно според данни на Concawe).

В същото време потреблението на петрол в ЕС е намаляло с по-бавни темпове, с около 10% за периода 2011 - 2021 г., до 10.4 млн. барела дневно, показват данни на BP. Проблемът е, че различните рафинерии работят с различни видове петрол. В Източна Европа рафинериите преработват предимно руски Urals суров петрол, специален сравнително лек сорт нефт, с какъвто работи и единствената рафинерия в България.

Друг фактор, който повишава себестойността на горивата и най-вече на дизела, са космическите цени на природния газ - от него се извежда водород, който се използва при производството на горива. Към всичко това трябва да добавим и цените на въглеродните квоти, които индустриите плащат - котировките им остават високи заради енергийната и газова криза, която принуди някои държави да увеличат производството на ток от въглища и така да увеличат търсенето на разрешителни за CO2 емисии.

Цените на природния газ са в небесата, а оттам силно поскъпна и водородът. А той е нужен за производство на нискосерен дизел.

Андон Павлов
Андон Павлов

мениджър по анализ на обработката на петрол в консултантската компания Kpler

"Краткосрочно ситуацията е доста динамична. Цените на природния газ са в небесата, а оттам силно поскъпна и водородът. А той е нужен за производство на нискосерен дизел. Така че дори и да има по-висок внос от Русия, европейското производство ще намалее, тъй като, когато маржът е негативен, спираш да оперираш", казва още Андон Павлов.

Всички тези фактори са причина за висока себестойност на горивата, която видимо ще задържа цените на дребно далеч от познатите допреди година две нива. Втората група фактори - чисто пазарните, дават допълнителен стимул за повишение на цените на крайните продукти. В момента в Европа търсенето на горива и най-вече дизел е много силно. Същото е и с керосина, чието търсене рязко се повиши заради възстановяване на авиационния сектор. И тук идва следващият проблем - стоковите наличности с горива в средно големите рафинерии са се понижили с 25% от януари 2021 г. до началото на това лято. Което оказва още по-голям натиск върху цените на дизела и керосина в следващите месеци.

Все пак представители на пазара и в България смятат, че със забавянето на икономиките ще падат и цените на горивата, най-вече при бензина, по-малко при дизела. Дългосрочно обаче развитият свят е в цикъл на намалена консумация на дизел - потреблението на човек спада, това се случва и в Китай, подобни тенденции се очакват и за Индия.

"Потреблението на дизел се замества - промените в икономиката са доста осезаеми, в последните години с развитие на технологиите, особено в развития свят и Китай, все по-голяма добавена стойност се носи от нискоинтензивни сектори. Тежките индустрии се изнасят към развиващия се свят, а развитият залага на софтуер, клауд услуги с висока добавена стойност и по-малко интензивни", коментира Андон Павлов. Пример за това е и автомобилната индустрия - големите компании спират производството на дизелови двигатели, масово се преминава и към електрически коли.

Повече избор или повече проблеми за Европа

Ембаргото на петролни продукти от Русия по море, за което се договориха в ЕС, трябва да влезе в сила до края на годината и да лиши съюза от около 3 млн. барела петрол и петролни продукти на ден, което е 20% от дневното му потребление.

България получи изключение от това ембарго заради силната си зависимост от руския петрол и рафинерията на "Лукойл" в Бургас. За Унгария, Словакия и Чехия, които получават суровина по петролопровода "Дружба", се обсъждат ограничения на по-късен етап, макар че през седмицата Русия временно спря доставките през него заради проблеми с транзитните такси през Украйна.

Алтернативите на останалите държави са да компенсират това количество с внос от други държави или внос на скъпо гориво. Първият вариант не е много адекватен, тъй като повечето рафинерии са настроени да работят с руския Urals. В Северна Европа вече има пренастройване на някои рафинерии да работят с нефт от Северно море, който е с близки характеристики. Норвегия вече пренасочва доставки от Азия към Европа, танкерите от САЩ също се увеличават.

Полската рафинерия PKN Orlen заяви през май, че е готова да се съобрази с предложението на ЕС за забрана на вноса на руски суров петрол в рамките на шест месеца, след като спря закупуването на руския смесен суров петрол Urals на спот пазара след руската инвазия в Украйна. Вместо това Полша увеличи покупките от САЩ, Саудитска Арабия, Западна Африка и Норвегия. Рафинерията Orlen Lietuva на PKN в Литва също спря да приема всякакви руски товари в края на март и планира да преработва само петрол от Саудитска Арабия.

Редица рафинерии обявиха, че суровият петрол от Близкия изток се смята за най-добра алтернатива за Urals. Гръцката Hellenic Petroleum заяви, че може да замени Urals с подобни сортове, предимно от Близкия изток. Hellenic "незабавно осигури алтернативни източници на суровини, без да засяга работата на нашите звена и непрекъснатото предлагане на пазара, като същевременно се възползва от гъвкавостта на рафинериите да преработват различни видове суров петрол и доброто сътрудничество с други страни производителки", обявиха от компанията в прессъобщение през юни.

Компенсиращи доставки от Близкия изток обаче не са много надежден вариант, тъй като държавите там имат дългосрочни договори със страни от Азия. Освен това страните в региона на Персийския залив инвестират все повече в свои рафинерии за преработка, като целта им е да произвеждат повече деривати - бензин и дизел, тъй като те са с по-висока добавена стойност. Това ще насочва добивите на петрол към тези рафинерии и ще намалява количествата, които може да се изнасят за Европа.

Наскоро започнаха работа две големи рафинерии в Близкия изток - в Ал Зур, Кувейт, както и в Джизан, Саудитска Арабия, макар да има и индикации, че те все още не могат да заработят на пълен капацитет или имат проблем с производството. През тази и следващата година всички рафинерии, които трябва да заработят, са извън Европа и САЩ - там една рафинерия започва работа след годишен ремонт, а в Америка едната се разширява. Останалите са предимно в Близкия изток и Азия.

"Европа трудно може да разчита и на внос от Африка заради политическия риск. Никой не вижда перспектива да работи с Нигерия, Ангола има проблеми с увеличаване на добива. Вариантът остава Близкият изток. Там обаче проблемът е, че има дългосрочни договори с азиатските държави, освен това се увеличава капацитетът за преработка и те предпочитат да изнасят скъпи продукти", смята Андон Павлов.

Освен това дори и да приключи скоро войната в Украйна, е ясно, че петролното ембарго и санкциите срещу Русия няма да бъдат вдигнати, докато на власт е режимът на Владимир Путин. Затова и страната вече си осигурява алтернативни пазари като Индия, ключово ще е дали такъв ще стане и Китай. Русия завладява нови пазари и извън Азия - към Бразилия, Еквадор, миналия месец постави рекорд за износ на дизел и към Африка. Което означава, че един ден дори и да падне ембаргото, руският петрол най-вероятно ще тече в друга посока.

При свит капацитет и ограничени алтернативи на доставка на петрол на Европа й остава вариантът да внася повече горива, и то на висока цена. Или както обобщава Андон Павлов: в бъдеще Русия ще изнася евтин дизел за Латинска Америка и Африка, а Европа ще внася скъпо гориво от други доставчици, предимно от Близкия изток, САЩ и Индия.

Не е само горивото

Петролът е основна суровина, без която други стоки, независимо дали метали или хранителни култури, не могат да бъдат извлечени или произведени. Например енергията съставлява около 50% от оперативните разходи за производството на култури като пшеница, соя и памук. Най-големият компонент от тези 50% са торовете, голяма част от които се получават от природен газ. Всички тези продукти са резултат на преработка от рафинериите.

Това, което консумираме, са различните компоненти на петрола: горивата и други въглеводороди, които трябва да бъдат отделени от нефта, като бензин, керосин и асфалт. Някои газове като етан или други рафинирани продукти като етилен са суровините, необходими за производството на хилядите крайни компоненти, вградени във всичко, което се намира в съвременната икономика, от пластмаси до лепила, бои и текстил като полиестер.

Защо просто не се построят нови рафинерии?



Добър въпрос. Инвестирането в нов проект е капиталоемко, нужни са технологии, обособена земя, преминаването през постоянно увеличаващи се регулаторни изисквания и много други препятствия. Финансовите институции вече нямат намерение да финансират фирми от сектора на изкопаемите горива, което означава, че набирането на капитал би било ако не почти невъзможно, то твърде скъпо. Този проблем обаче не е присъщ само на Европа въпреки по-голямата обвързаност с Русия. В световен мащаб капацитетът на рафинериите е намалял с около 3 млн. барела дневно от 2020 г. насам. Франция затвори 7 рафинерии от общо 14 през 2020 г., Италия спря 5 от 16, Великобритания остана със 7 от 10. Това обяснява защо, след като също затвори 2 от 4 рафинерии през последните години, Австралия през май реши да инвестира над 1.8 млрд. долара до 2030 г. в двете си останали рафинерии, за да запази заводите отворени и за да увеличи производствения капацитет. Затова изобилието от петрол на пазара не означава задължително по-ниски цени на горивата. Има и още един проблем и той е времето - например една инсталация за добив на шистов петрол започва да работи едва след 7-8 месеца, което кара инвеститорите в тях да бъдат доста предпазливи в намеренията си.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bnl43646851 avatar :-|
    bnl43646851
    • + 2

    С две думи, евродебилите се отказаха от руския нефт, закриват си рафинериите и сега ще внасят готови горива, произведени от ... руски нефт, но на космически цени. Честито на печелившите!

    Нередност?
  • 2
    chk19435831 avatar :-|
    chk19435831

    Добър анализ!

    Нередност?
Нов коментар