Новият брой: Накъде след вота
Close

България успя да пласира 2.25 млрд. евро външен дълг, макар и скъпо

Доходността по новата 7-годишна емисия е 4.33%, а по книжата с падеж след 12 години - 4.81%

Само седмици преди емисията служебният финансов министър Росица Велкова обрисува картина на хронично високи дефицити в следващите години
Само седмици преди емисията служебният финансов министър Росица Велкова обрисува картина на хронично високи дефицити в следващите години
Само седмици преди емисията служебният финансов министър Росица Велкова обрисува картина на хронично високи дефицити в следващите години    ©  Velko Angelov
Само седмици преди емисията служебният финансов министър Росица Велкова обрисува картина на хронично високи дефицити в следващите години    ©  Velko Angelov

Служебното правителство успя да си набави голяма част от необходимото финансиране за до края на годината чрез първа емисия външен дълг от две години насам. При излизането на пазара в четвъртък са били продадени 7- и 12-годишни облигации за общо 2.25 млрд. евро, което е малко над индикативната търсена сума от 2 млрд. евро, обявена в сряда пред инвеститорите.

По информация на "Капитал" от източници от пазара, получили официално потвърждение за емисията, към нея е имало солиден интерес и поръчките са били за около 4.2 млрд. евро, което съответства на около 1.9 пъти презаписване, с повече заявки за по-краткосрочните книжа. Затова и в крайна сметка са продадени 1.5 млрд. евро от седемгодишните облигации и 0.75 млрд. евро от 12-годишните.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Служебното правителство успя да си набави голяма част от необходимото финансиране за до края на годината чрез първа емисия външен дълг от две години насам. При излизането на пазара в четвъртък са били продадени 7- и 12-годишни облигации за общо 2.25 млрд. евро, което е малко над индикативната търсена сума от 2 млрд. евро, обявена в сряда пред инвеститорите.

По информация на "Капитал" от източници от пазара, получили официално потвърждение за емисията, към нея е имало солиден интерес и поръчките са били за около 4.2 млрд. евро, което съответства на около 1.9 пъти презаписване, с повече заявки за по-краткосрочните книжа. Затова и в крайна сметка са продадени 1.5 млрд. евро от седемгодишните облигации и 0.75 млрд. евро от 12-годишните.

Въпреки активното търсене обаче постигнатата доходност донякъде надхвърли първоначалните очаквания на пазара - по-краткосрочните книжа са пласирани при нива от mid-swap +185 базисни пункта, което съответства на около 4.33%, а при дългосрочните нивото е MS+225 б.п. или около 4.81%. "Сделката може да бъде считана за успешна в тази изключително предизвикателна среда", коментира пред "Капитал" Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток".

Цената на отлагането

Все пак крайните нива са малко под дадената индикация в началото на деня, когато при отварянето бяха заложени MS+200 б.п. и MS+235 б.п. "Инвеститорите оцениха подобаващо премията, която Министерството на финансите даде над текущата евробонд крива и емисията беше презаписана почти 2 пъти", обясни Търпанов.

Това обаче е сравнително малка утеха за пропуснатите шансове финансирането да се набави по-рано през годината, при доста по благоприятни условия - тогава по оценки на пазара можеше да се постигне доходност с над 2 процентни пункта по-надолу спрямо постигнатата в четвъртък. Още пролетта, след приемането на първоначалния бюджет за 2022 г. нуждата от емисия външен дълг беше ясна, но до нея така и не се стигна. Тогавашният финансов министър Асен Василев обясни отлагането със замръзналите пазари около избухналата война в Украйна, макар че в същия период други държави от калибъра на България, като например Хърватия, успешно пласираха емисии. После започнаха политическите трусове, като дори в последните дни на кабинета през юни Василев обяви план максимално бързо да се изтегли заемът, но за това не остана време.

Грубата сметка показва, че вследствие на започналото междувременно затягане на паричната политика от ЕЦБ и покачването на лихвените нива, загубата от това, че този дълг не беше пласиран половин година по-рано се равнява на над 100 млн. лв. годишно повече купонни плащания по емисиите.

За сравнение, например постигнатите доходности са над тези, при които текущо се котират италианските десетгодишни облигации (малко под 4%), въпреки че в последните години България можеше да се финансира чувствително по-евтино заради по-консервативната си фискална политика и ниска задлъжнялост. Затова и не е изключено влияние върху пазарите да има и разхлабването на дисциплината в последно време. Само седмици преди емисията служебният финансов министър Росица Велкова обрисува картина на хронично високи дефицити в следващите години дори само на база на вече въведени политики.

Пътят нататък

В следващите месеци правителството предстои да си набави още малко над 2 млрд. лв. на вътрешния пазар по обявените емисионни календари до края на годината, като първият аукцион е обявен за следващия понеделник. Това заедно с вече пласираните в началото на годината 1.8 млрд. лв. и емисията от 15 септември прави общо около 8.25 млрд. лв. нов дълг, при заложени максимум 10.3 млрд. лв. в бюджета.

Дали ще се изтеглят и последните 2 млрд. лв. все ще не е ясно, като и без тях дефицитът заедно с падежиралия през годината дълг ще бъде горе-долу покрит с новоемитирания. Следващата година обаче предстоят нов дефицит и падежи, а в близо бъдеще по-благоприятни условия на пазара не се задават. Повечето интерес към по-краткосрочната емисия също е индикатор за спадащ апетит за риск у инвеститорите.

"Не изключвам по-високите доходности по евробондовете да се транслират и към местния пазар. Нормално е местните инвеститори също да изискват сходна премия и по вътрешната крива", прогнозира Мартин Търпанов.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 5
    • + 2

    Има един съществен пропуск в текста: не е казано ясно и разбираемо, че необходимостта БГ чрез външни заеми да кърпи огромната бюджетна дупка през тази и следващите години е следствие от изключително некадърното управление на Четворната и лично на най-посредствения финансов министър от след 1989 г - Асен В.

    Просто не ми се мисли какъв щеше да е резултатът, ако още няколко месеца Киро П. продължаваше да осъществява подшушнатото му от замъка до Правителствена, Асен В. да жонглира с финансите, а Корнелия Н да инкрустира с червени парашутисти социалната сфера и икономиката!


    Това е линк към сериозен анализ по темата на финансовия експерт (и някогашен журналист в стария Капитал) Стефан Антонов:

    https://glasove.com/na-fokus/shte-platim-1056-mlrd-lv-po-golemi-lihvi-zaradi-asen-vasilev-pazarite-veche-ni-izvivat-ratsete

    Нередност?
  • 2
    uprsport avatar :-?
    Uprsport

    Обичайно акъла на българина идва из отзад. Това е от време оно. Когато Бог раздавал земите, българина пак закъснял. Тогава обаче извадил късмет, защото получил част от най-хубавата земя.
    Днес няма късмет и този дълг е много скъп, можехме да сме на почти два пъти по ниска лихва, ако бяхме действали по навреме.

    Нередност?
  • 3
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Сега държавата прилага създаващ щети метод за държавна употреба на национална валута.
    С неправилна структура на държавния бюджет, Министерството на финансите прикрива пропускани държавни приходи и плащане на допълнителни разходи.
    За да отложи държавния крах, правителството със заеми събира пари за да изплати щети от лошата парична политика.
    При прилагане на подобрен метод за държавна употреба на национална валута, правителството няма да има сегашните дългове.

    Нередност?
Нов коментар